Частни училища - информативна тема 5

Мецане , отговарям на теб, защото ти си споменал въпросния Konjunktiv, който бях дала само като пример. Не го го казах тогава във връзка с това, че непременно трябва да владееш условното наклонение, за да се каже, че знаеш немски. И че ако не си чувал за него, край, загубен си... Тъкмо обратното, спокойно ще минеш и без него. Казах друго. А именно, че деца учили до 7 клас интензивно езика в ЧУ или ДУ, покривайки успешно сертификат за Б1, а някои дори и за Б2,  се предполага да го знаят и да са го овладели като граматика, която е просто част от това ниво. Както и други граматически правила. А далеч не е така в масовия случай..Защото писмената част на изпитите все пак обхваща преди всичко граматика, четене с разбиране, способност да се изразяваш граматически и лексикално правилно. Това колко свободно говориш се вижда едва в устната част на изпита. И по този повод никъде не съм оспорила, че има хора, които говорят свободно, без да са задълбавали в граматиката, които не се замислят за граматически конструкции. Но свободното говорене не е  единственото важно нещо, макар и да е  сред основните. И показател са децата, живели по няколко години в чужбина. Имах съученици, идващи след 2 или 3 години престой в Германия или Австрия. На устен бяха ненадминати, но на писмен имаха много трески за дялане. И сега картинката не е по-различна. Както има и други хора,  знаещи добре граматическите правила, които имат обаче сериозна  бариера  пред себе си при говорене заради непрестанния им стремеж да не допускат грешки в конструкции и т.н. И все пак езикът е  неразделна комбинация и от писмени, и от устни умения, не е само едното.... Утре няма да комуникираш на него само говорейки, ще ти се налага и да пишеш. Затова лично на мен ми се струва, че за този с бариерата на устен в съответната езикова среда ще му е по-лесно с малко практика да се напасне, отколкото на другия, който си говори свободно, но ще продължи в писмената си реч и за напред  да допуска  грешки. Някой назад беше дал много показателния пример с гастарбайтерите, май Параход . Примерът с родния ни език също е много показателен. И този форум показва как  много хора са с претенции за грамотност (факта, че говорят свободно, не коментираме  , той се подразбира), но опре ли до  писмено изразяване, лъсват множество грешки - грешки, които на възраст вече са непоправими. Грамотност, в това число и граматическа, се добива в  детски години, не после. И това важи не само за родния ни език, а и за чуждите. Естествено не визирам деца от ДГ или начален курс, за тях е непосилно. Но за малко по-големите за мен поне   е важно  нещата да вървят успоредно. Не ме блазни единствено идеята да говорят свободно, това с практика в годините неусетно става. Другото обаче трябва просто  да  се научи... И пресен пример от вчера. Изнесени са резултати от първия кръг на олимпиадата по немски. Погледнах резултатите на 12 клас, там, където има най-много качествено и количествено натрупване. Деца от немските паралелки, в които всичко се учи по немски програми и не се обръща внимание на граматика, в един такъв изцяло писмен формат имат  определено по-ниски резултати от връстниците си в бг паралелките, в които до 12 клас  продължава да се работи в часовете с бг преподавател и над граматиката. Просто хората сме различни и имаме различна представа дори и по отношение на това какво значи да владееш един език. А и зависи за какво ни е този език..

Аз за конюнктива не го казах, за да те апострофирам Но аз имах предвид, че не винаги граматиката има въобще връзка с владеенето на езика; включително и писменото. Нямах предвид само, че може само да говориш добре, без да знаеш граматика, а също че можеш и да пишеш грамотно без да я знаеш на теория. Да дам пак пример със себе си щото най-добре се познавам. Имам първо място на областен кръг на олимпиада по руски в Русия като студент; на олимпиада заедно с руснаци, писахме съчинение, пазя си грамотата с образа на Ленин мога да я сканирам и да я кача тук. Там освен съдържанието на есето се оценява и грамотността естествено, така че явно съм писал на руски не по-зле от руснаците - но и тогава не знаех граматическа теория; даже не съм сигурен дали имената на всичките шест падежа мога да изброя, но кой падеж на какви въпроси отговаря и какви окончания се слагат - на теория не знам въобще. Само подлог и сказуемо евентуално знам какво е, но разни там допълнения, пояснения, условни и не знам какви наклонения са ми мътна Индия, хал хабер си нямам от тях на теория. На никой език. Знаел съм ги в училище, когато сме ги учили, има близо 40 години оттогава, нищо не помня. И като студент вече не съм ги помнел, когато спечелих въпросната олимпиада. Но на практика ги знам и ги използвам мисля правилно, и писмено, и говоримо.
На български как пиша се вижда, а и на български понятие си нямам от граматика.

Сертификат за да вземеш, сигурно част от изпита е граматика, ама сертификатът не говори. И не пише. Както и книжката не кара колата:)
Между другото на немски знам теорията на падежите, знам кой падеж на кои въпроси отговаря и какви окончания се слагат във всеки род, и на съществителните, и на прилагателните. Ама изобщо не мога да говоря немски, нито говоря, нито разбирам, освен най-прости фрази.

Не казвам изобщо, че не трябва да се учи граматика; а просто, че според мен няма пряка връзка между знаенето на граматика и знаенето на език.