Постоянно недоволно дете?

  • 26 537
  • 473
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 93
Трябва много любов и търпение. Бих те посъветвала да му давате да се грижи по малко за бебето, така ще се чувства значим. Децата обичат да помагат.

# 196
  • Мнения: 1 213
При мен пък е на обратно - вкъщи се боря с някакви зверове, навън всички ги хвалят какви добри деца са!
Честно!
И моята е такава-все я хвалят.А аз се чудя дали не говорят за друго дете  Grinning

# 197
  • Мнения: 818
Предпочитам да възпитавам детето си да расте със съзнанието на равноправен член на семейството, разбира се с напътствия от наша страна кое е важно, разрешено и кое - не.
Какво равноправие има в това ти да му казваш от кои дрехи да избира и ти да му даваш избора за всичко изобщо? Ако детето беше равноправен член на семейството, щеше то да може да ти казва между кои свои дрехи да избереш, то да ти казва кога е препоръчително да си лягаш и то да те отглежда теб, то да ти дава напътствия кое е разрешено и кое е. Няма равноправие в случая. Уважение може би, но не и равноправие.
Ако за 30+ години си стигнала до нивото да си равноправна с 4-годишно... Нямам думи.

И как ще го научиш да има свои предпочитания, ако първо не го накараш да опита всяко едно от нещата, от които после ще "избира"? Как след години ще избере то да си ляга в 11 вечерта, ако първо не си го карала да си ляга в 8 и не е видяло ползите и вредите за себе си от това? Как ще избере да си измие зъбите, ако не си го научила да ги мие, а "научила" тук значи "накарала". Как ще избере да си подрежда стаята (или пък да я разхвърля!), ако в детството не е бил каран да подрежда и не е видял ползите и вредите за себе си от това?

За да може един човек да направи избор, той трябва да тръгне от някаква база, спрямо която избира нещо по-добро за себе си. Човек не знае от раждането си кое е добро за него, няма преценката на възрастен.
Ти му дай избор дали да ходи на училище или не и да видим какво "решение" ще вземе. 95% от децата, ако не и 100%, ще "изберат" да не ходят на училище и за този си избор ще съжалят 15-20 години по-късно, но вече ще е необратимо. Ето затова на децата се дава избор само след като дълго време са се давали правила и детето е видяло някаква структура, има някаква база и може вече да избере да промени нещо в тази база.

# 198
  • Мнения: 35 468
Jesus..., пак ти казвам, гледай си децата, както искаш. За мен твоите методи не са добри и няма какво да ме убеждаваш в обратното или пък да ми доказваш колко съм смотана, лоша майка с ниво на 4-годишно.
Щом за теб е правилно да си отглеждаш децата в казармен ред, прави го! Не съм тръгнала да те обиждам, нещо, което във втори или трети твой пост, правиш. Моля да си запазиш епитетите и да уважаваш чуждото мнение. Дали е правилно или не, всеки ще прецени сам за себе си. Никъде се съм казала, че децата ТРЯБВА да се гледат така и така, казвам моето мнение относно това. Кажи си мнението, методите и каквото си искаш, но не и по този начин.

# 199
  • Мнения: 7 005

Ти му дай избор дали да ходи на училище или не и да видим какво "решение" ще вземе. 95% от децата, ако не и 100%, ще "изберат" да не ходят на училище и за този си избор ще съжалят 15-20 години по-късно, но вече ще е необратимо. Ето затова на децата се дава избор само след като дълго време са се давали правила и детето е видяло някаква структура, има някаква база и може вече да избере да промени нещо в тази база.


Не знам дали ще повярвате,но го направих..Е блъфирах много ясно,ма имаше ефект..

Първолак е и още в началото почнаха оплаквания от дисциплината..Много умно хлапе е,абсолютно сам се справя с домашни,всичко..Ама дисциплината я няма никва..Днес така,утре така..
Накрая ми писна и му казах.."Училището е за теб,не за мен..После теглих една дъъъълга и напоителна реч за бъдещето му,и да ми очаква награда като някое кученце,само щото си е написал домашните?
Моля?За мен ли са тези домашни?Моето бъдеще ли се решава?
Ако иска успехи да работи за тях.."Победата обича старанието"и този лозунг,не спирам да му го набивам в главата от   как се е родил..
На финала му казах,утре отивам да му оттегля отпусното,щото нямам нерви и пари за хабене..Като не му се учи,да седи до 16 години у дома пред тв-то,после отива да работи..Ама без образование,няма да има кой знае какъв избор/пък нашия космонавт щял да става или изобретател Crazy/..
Казах му,че и няма нужда да си ляга рано,щото от утре и без това няма да ходи на училище,освен ако самият той не реши друго.Ама трябва да си е негово решение,мен ако пита..Да си остава вкъщи..Все ми е тая..Тъкмо ще има кой да подрежда докато съм на работа и като се прибера ще очаквам къщата да свети,пък аз да си почивам..

Е не знам до какви размисли и терзания съм го докарала,ама на сутринта без часовник без нищо,дойде да ме събуди,облечен,измит,раницата строена в коридора..

После ми беше много жал..Милия наистина се беше притеснил,че ще го оставя да седи у дома и да чисти,вместо да ходи на училище,пък то видите ли му било бъдещето и как щял да се научи да пилотира совалката,ако не ходи на училище Mr. Green

# 200
  • Мнения: 11
аз съм с две породени момчета, сега на 5 и 6 години. Преди три месеца родих момиченце. По повод на странното поведение, според мен това просто е наистина страх. Когато родих второто си дете, големия беше на годинка и 4 месеца. Може да е било грешно решение, но винаги големия беше с предимство. Бебето получаваше храна, къпане, преобличане. Гушкане- само когато големия спеше. Така стана, че големия постоянно искаше да се грижи за бебето. Дори ни се караше,че трябва да гушкаме бебо. Сега, понеже бебка е момиче, не мога да приложа този метод чак. Някак усещам, че има нужда от повече внимание. Затова карам батковците да ходят да и правят физиономии т.н. Засега това помага и продължават да казват, че трябва да обръщаме повече внимание на беба хихи- това беше и целта. Няма странно поведение, няма рев. Пробвайте се с този начин, ако искате.

# 201
  • Мнения: 7 005
Разбира се..
Една усмивка на бебето и.."Ето,тя ти се радва..Знае,че ти си нейния/неговия батко който много я обича и винаги ще се грижи за нея..И виж как ти се усмихва,тя също много,много те обича..И с нетърпение чака да порасне за да си играете...О,дори на мен не се радва,така както на теб..Значи си станал любимият батко..

Сега бати ще донесе памперса за бебето,а после/ако бебето е по-голямо/може да направят заедно нещо за бати..например..масаж на бати на крачетата,като игра и като начин да се учат да се грижат един за друг.. Не само голямото да обгрижва малкото,но и обратното,според сили и възможности..

И пр,дрън-дрън захаросани от сорта неща,също мисля,че помагат за установяването на емоционалната връзка между децата.

# 202
  • Мнения: 19 999
Под равноправен член се разбира зачитането на детето, да не унижаваш, да не потискаш, да не лепиш етикети, само защото си възрастен, да зачиташ чувствата на детето и да му дадеш свобода да ги изрази.

# 203
  • Мнения: 35 468
Под равноправен член се разбира зачитането на детето, да не унижаваш, да не потискаш, да не лепиш етикети, само защото си възрастен, да зачиташ чувствата на детето и да му дадеш свобода да ги изрази.

+1  Peace   202uu

# 204
  • Мнения: 5 513
Под равноправен член се разбира зачитането на детето, да не унижаваш, да не потискаш, да не лепиш етикети, само защото си възрастен, да зачиташ чувствата на детето и да му дадеш свобода да ги изрази.

+1  Peace   202uu


Аз също се държа с детето ,като равноправен.Оставен е да решава сам доста неща.Дрехи,раници,меню,почивни дни...като на събитието не предавам важност,защото е той.Очаквам добър избор,отговорен.Ако се лигави му се отнема той да избира.Или аз ,или нищо.

# 205
  • Мнения: 6 365
Пак ще подчертая, че тука май най-либерално и "равноправно" се отглеждат единствените деца.



# 206
  • Мнения: 35 468
Пак ще подчертая, че тука май най-либерално и "равноправно" се отглеждат единствените деца.


И?!?

# 207
  • София
  • Мнения: 44 511
Какво? - много кофти изнудване си приложила, чак настръхнах. То бива, бива, ама ...
Като я знам моята как притреперва само като и намекна, че няма да и плащам извънкласните, представям си при такава психо атака какво е.

# 208
  • Мнения: 1 896
Скрит текст:

Какво равноправие има в това ти да му казваш от кои дрехи да избира и ти да му даваш избора за всичко изобщо? Ако детето беше равноправен член на семейството, щеше то да може да ти казва между кои свои дрехи да избереш, то да ти казва кога е препоръчително да си лягаш и то да те отглежда теб, то да ти дава напътствия кое е разрешено и кое е. Няма равноправие в случая. Уважение може би, но не и равноправие.
Ако за 30+ години си стигнала до нивото да си равноправна с 4-годишно... Нямам думи.

И как ще го научиш да има свои предпочитания, ако първо не го накараш да опита всяко едно от нещата, от които после ще "избира"? Как след години ще избере то да си ляга в 11 вечерта, ако първо не си го карала да си ляга в 8 и не е видяло ползите и вредите за себе си от това? Как ще избере да си измие зъбите, ако не си го научила да ги мие, а "научила" тук значи "накарала". Как ще избере да си подрежда стаята (или пък да я разхвърля!), ако в детството не е бил каран да подрежда и не е видял ползите и вредите за себе си от това?
 


Първата част от поста ти го оставям без коментар.Не говори добре за теб.

Какво "научила" тук значи "накарала"?!?

Много от нещата децата ги учат като гледат действията на родителите си,а не от заповедите им.Никога не съм карала синът ми да свърши нещо.Ако има желание за нещо ще го свърши,без да му заповядвам.Никога не съм казала да си ляга в еди колко си часа.Знае много добре кога трябва да го направи.Никога не съм го накарала да си мие зъбите по простата причина,че първо аз му ги миех,а сега като изяви желание да го прави ,ги мие сам.Никога не съм казвала,че трябва да си мие зъбите.Никога не съм го карала да си подрежда стаята,но го прави.Няколко пъти я подредих пред него и той разбра,че така трябва без да му се казва.

Ваш е проблема,че трябва за всичко да карате децата си,вместо да ги научите по друг начин.Често с израстването такива деца започват да правят неща,които не трябва,само защото някой в детството все им е повтарял,че така трябва.

Скрит текст:
Разбира се..
Една усмивка на бебето и.."Ето,тя ти се радва..Знае,че ти си нейния/неговия батко който много я обича и винаги ще се грижи за нея..И виж как ти се усмихва,тя също много,много те обича..И с нетърпение чака да порасне за да си играете...О,дори на мен не се радва,така както на теб..Значи си станал любимият батко..

Сега бати ще донесе памперса за бебето,а после/ако бебето е по-голямо/може да направят заедно нещо за бати..например..масаж на бати на крачетата,като игра и като начин да се учат да се грижат един за друг.. Не само голямото да обгрижва малкото,но и обратното,според сили и възможности..

И пр,дрън-дрън захаросани от сорта неща,също мисля,че помагат за установяването на емоционалната връзка между децата.



Да,вкъщи е така.Бебето се смее на баткото,а той носи памперси.И какво лошо има в това,не виждам!Това,доколкото разбрах го иска и авторката и се надявам да го постигне с времето.Дано обаче не слуша "добрите съвети" на 2-3 дами тук.

# 209
  • София
  • Мнения: 44 511
Едно време бях пуснала тема: Защото искам или защото трябва?
Аз правя нещата защото искам, гледам и децата да възпитавам така.
Но страшно много хора държат на философията "защото трябва", дори това тотално да им е скапало живота.

Общи условия

Активация на акаунт