Постоянно недоволно дете?

  • 26 591
  • 473
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 6 365
При всяко дете има неща, които са като вродени. Някои попива неусетно, трети изискват създаване на навик. Но понякога има и неща, за които трябва да го накараш или да подходиш по-строго и целенасочено.

Разбира се, че не всеки навик се изгражда с каране и по-голям натиск, но има и такива. Това не ни прави старшинки. Например, някои деца си лягат сами и без бой. Но моят син може да стои до 23 часа, ако не въведа някои рамки и мерки. Това за мен е неприемливо, за него- вредно, защото късното лягане му разстройва съня.

При повече от едно дете просто понякога нямаш време и сили, за да може всяка ситуация да се отиграе с нулев стрес и пълно приемане на детето. Мисля, че е очевидно.

# 211
  • Мнения: 141
Здравейте, четох част от отговорите и реших и аз да се включа с коментар. замислете се не бъркаме ли ние, като родители и не целим ли да ги превърнем в някакви роботи нашите деца. Защо не ги оставим да имат детство и да се вслушваме в техните знаци и мнения а те ни говорят много. Аз имам две деца на 4 и 16 и мога да кажа от към моя страна, че трябва да уважаваме мнението на нашите деца а когато не сме съгласни с прости думи да изръзим своята позиция така че да ни разбират.

# 212
  • Мнения: 1 896
Скрит текст:
При всяко дете има неща, които са като вродени. Някои попива неусетно, трети изискват създаване на навик. Но понякога има и неща, за които трябва да го накараш или да подходиш по-строго и целенасочено.

Разбира се, че не всеки навик се изгражда с каране и по-голям натиск, но има и такива. Това не ни прави старшинки. Например, някои деца си лягат сами и без бой. Но моят син може да стои до 23 часа, ако не въведа някои рамки и мерки. Това за мен е неприемливо, за него- вредно, защото късното лягане му разстройва съня.

При повече от едно дете просто понякога нямаш време и сили, за да може всяка ситуация да се отиграе с нулев стрес и пълно приемане на детето. Мисля, че е очевидно.

Съгласна съм с някои неща,НО всяко дете иска с добро.Тези,които не попиват пак може да се научат без да ги караш.Давам пример:"Ето сега можеше да отидем на кино или на разходка,а имам ужасно много работа.Трябва да ти подредя и стаята" Или нещо друго с този замисъл.С лягането е същото.Просто лягаме всички и той като остане сам,ще не ще,ще си легне.Вкъщи има ред и си лягаме всички заедно.Ако вие стоите до по-късно,естествено,че и детето ще иска.Тогава наистина трябва да го накараш да си легне.

Здравейте, четох част от отговорите и реших и аз да се включа с коментар. замислете се не бъркаме ли ние, като родители и не целим ли да ги превърнем в някакви роботи нашите деца. Защо не ги оставим да имат детство и да се вслушваме в техните знаци и мнения а те ни говорят много. Аз имам две деца на 4 и 16 и мога да кажа от към моя страна, че трябва да уважаваме мнението на нашите деца а когато не сме съгласни с прости думи да изръзим своята позиция така че да ни разбират.
Peace

# 213
  • София
  • Мнения: 44 538
За лягането, в интерес на истината, ми е много трудно.
Голямата може да си ляга по-късно, защото става по-късно.
Но малкия трябва да си легне рано, защото става за градина.
И двамата са в една стая и ако не викна няколко пъти ще се мотат и ще гледат ТВ до среднощ.

За обличането - днес сутринта почнах да го закачам дали може да се облече сам и се справи доста добре!

# 214
  • Мнения: 918
Ето още една полезна книга:

http://www.book.store.bg/p65910/trudnite-deca-andriu-fulyr.html

Като я четеш, сигурно ще разпознаеш детето си като представител на Спорещите, а донякъде и на Манипулаторите.
Разбирам колко е натегната обстановката у вас, но с любов, търпение и личен пример ще се справите. Някои деца се отглеждат много по-трудно от другите. В книгата е подчертано, че в отношенията си с децата често сме като дресирани кучета, които са научени да изпълняват само един номер. Обикновено може да се предвиди с голяма точност как ще реагирате вие на дадена постъпка, какво ще направи детето в отговор, какво ще каже или направи родителят на свой ред. Дадени са съвети как да се промени играта, така че да излезем от установения шаблон и да постигнем повече.
И най-важното - родителите често се притесняваме повече от необходимото. Имай вяра в детето си.

# 215
  • Мнения: 1 896
За лягането, в интерес на истината, ми е много трудно.
Голямата може да си ляга по-късно, защото става по-късно.
Но малкия трябва да си легне рано, защото става за градина.
И двамата са в една стая и ако не викна няколко пъти ще се мотат и ще гледат ТВ до среднощ.

За обличането - днес сутринта почнах да го закачам дали може да се облече сам и се справи доста добре!

Да така е,може би затова ми е лесно,защото спим всички заедно. Grinning Ама след време,хич не знам как ще е. Rolling Eyes

# 216
  • Мнения: 6 365
Значи на практика нямаш опит с отделяне на дете в собствена стая, но си сигурна, че моят метод е жесток, студен и човеконенавистен?

А, да: в детската стая няма телевизор.

# 217
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 076

Съгласна съм с някои неща,НО всяко дете иска с добро.Тези,които не попиват пак може да се научат без да ги караш.Давам пример:"Ето сега можеше да отидем на кино или на разходка,а имам ужасно много работа.Трябва да ти подредя и стаята" Или нещо друго с този замисъл.С лягането е същото.Просто лягаме всички и той като остане сам,ще не ще,ще си легне.Вкъщи има ред и си лягаме всички заедно.Ако вие стоите до по-късно,естествено,че и детето ще иска.Тогава наистина трябва да го накараш да си легне.

На мен това ми звучи като вменяване на вина. При нас е - прибираме стаята и тогава отиваме някъде. Опитвам се да не вменявам вина и да не изнудвам, почти ми се получава. Joy Joy Mr. Green
За лягането гледаме часовника, по-скоро минутите. И си знае - като стане и 00 отиваме да се приготвяме, понякога иска повече време и тогава преговаряме.

L'Agent, имай предивд, че в градината се обличат и събличат сами. Остава варианта ти да го "излъжеш" да се справя сам. С лягането, в твоя варинат бих направила така - и двете деца да лягат в едно и също време. Няма как всички да са доволни. Другият варинат е слагаш малкия да спи, а каката при вас. После ще пази тишина като си ляга.

# 218
  • София
  • Мнения: 44 538
Лягат заедно - тя каката като помирише възглавницата и заспива.  Малкият се върти повече.
За обличането - той може сам, ама аз се лигавя май. Вече стигна етапа "искам сам" и ще се възползвам.

# 219
  • Мнения: 1 896
Значи на практика нямаш опит с отделяне на дете в собствена стая, но си сигурна, че моят метод е жесток, студен и човеконенавистен?

А, да: в детската стая няма телевизор.

Това къде го прочете.Моля,опитай се понякога да цитираш и ще видиш,че ще е по-лесно за всички.Точно за лягането ти казах,че трябва наистина да накараш детето си ако няма друг начин.


На мен това ми звучи като вменяване на вина. При нас е - прибираме стаята и тогава отиваме някъде. Опитвам се да не вменявам вина и да не изнудвам, почти ми се получава. Joy Joy Mr. Green

Това,че ти звучи не означава,че е така.На мен по-скоро ми звучи като подтик детето да се опитва да помага на майката и след това да има време за други неща..Поне аз го предпочитам пред метода да накарам или да заповядвам.Не ми се е налагало да го прилагам,защото за щастие детето ми е от попивателните,но го дадох като идея за децата,които не са.Естествено,че обаче методите на другите са верните,само този не е.


# 220
  • Мнения: 6 365
"На мен това ми звучи като вменяване на вина."

Но може и да е урок, че действията си имат последствия. Вина е, ако детето не е било предупредено.

Но ако съм го предупредила, казала съм- ако се бавиш, ако мрънкаш, няма да стане това или онова. И после изпълнявам това, което съм обещала, защото иначе празните заплахи не дават резултат. Детето е по-обидено от заплахи и видяното в тях лошо отношение, отколкото от "безличната" идея за действие и последствие.

# 221
  • Мнения: 7 005
Разбира се..
Една усмивка на бебето и.."Ето,тя ти се радва..Знае,че ти си нейния/неговия батко който много я обича и винаги ще се грижи за нея..И виж как ти се усмихва,тя също много,много те обича..И с нетърпение чака да порасне за да си играете...О,дори на мен не се радва,така както на теб..Значи си станал любимият батко..

Сега бати ще донесе памперса за бебето,а после/ако бебето е по-голямо/може да направят заедно нещо за бати..например..масаж на бати на крачетата,като игра и като начин да се учат да се грижат един за друг.. Не само голямото да обгрижва малкото,но и обратното,според сили и възможности..

И пр,дрън-дрън захаросани от сорта неща,също мисля,че помагат за установяването на емоционалната връзка между децата.



Да,вкъщи е така.Бебето се смее на баткото,а той носи памперси.И какво лошо има в това,не виждам! Това,доколкото разбрах го иска и авторката и се надявам да го постигне с времето.Дано обаче не слуша "добрите съвети" на 2-3 дами тук.
Crazy..Ами нищо лошо няма,нали това викам,че така трябва да се прави,ама ти май си като шопа в трамвая.."И сам да съм,пак ще се бутам"...

Какво? - много кофти изнудване си приложила, чак настръхнах. То бива, бива, ама ...
Като я знам моята как притреперва само като и намекна, че няма да и плащам извънкласните, представям си при такава психо атака какво е.
Кризисните ситуации понякога изискват кризисни мерки..
Разбира се можех да продължавам с молбите и увещанията,за сметка на разбити учителски нерви и дете влязло в графата с черните точки..
Прецених,че повече време за губене няма и нещата за до кокал.

Знам,че прекалих,но пък какъв ефект има от тогава!
Детето промени нагласата си за училище и разбра,че не е достатъчно само да си умен,за да имаш успехи..Нужна е и воля,самодисциплина,контрол..
Все неща които са не само полезни в живота,но и от огромно значение, и колкото по-рано го разберат децата,толкова по-добре за тях .
Така мисля.


п.п.Иначе съм от онези дето нямат режим,нито за себе си,нито за детето..Слушаме си телата..Когато ни се спи-спим,когато сме гладни ядем..
Ако иска и в 4 посред нощ да си легне,все ми е тая..
Но той знае,че ако си легне късно,а сутринта си позволи да се успи,или да ми киселее,на другата вечер просто ще си легне в 20 часа..
С времето си изгради някакви навици между 21.30 и 22.30 сам си ляга..

Последна редакция: вт, 20 яну 2015, 11:52 от Какво?

# 222
  • Мнения: 19 999
Пак ще подчертая, че тука май най-либерално и "равноправно" се отглеждат единствените деца.
Това сигурно към моя пост е насочено.
Естествено, че понякога трябва строгост, правила и не може за всяко нещо избор. Както съм казала на дъщеря ми колкото повече порасваш, толкова по-голяма свобода ще имаш да решаваш сама. Това по повод колебанията й дали да порасва, защото ще трябва да върши много неща, които са й неприятни според нея в момента Mr. Green
Обаче и правилата, и границите е хубаво да са с мярка. Отделно много зависи и какво е отношението към детето.
Скрит текст:
Ето пресен пример от вкъщи уикенда. Дъщеря ми (7г) ми се ядоса за нещо и започна да ме имитира, като повтаря думите ми и прави гримаси. Това няколко пъти се случи последните дни.
Като се успокои, седнахме да обядваме и подхванах въпроса. Казах й, че това ме обижда и не ми е приятно. При което мъжът ми веднага додаде: добрите деца не правят така. Направо ми идеше да му фрасна един  Grinning Сто пъти сме говорили за етикетите, как да се предаде какво не му харесва и т.н. Той е възпитаван като авторката на темата и фактът, че е станал успял човек му е достатъчен този начин да е правилен. Други негови реплики са: Ние решаваме вместо теб, защото знаем по-добре. Децата няма какво толкова да питат и мислят  ooooh!
Той изобщо не е авторитарен тип, а напротив по-скоро мек и тя му се качва на главата понякогав радостта си и желанието си да играят. И тъй като той е виждал само един модел, се опитва да я "строи" според опита си. Ама има и други начини да кажеш на някой, че в момента нямаш настроение за игра или нещо ти е неприятно.
Сега отстрани супер лесно се виждат  грешките на другите, а човек трудно забелязва своите. Един час наблюдение и общуване с непознато семейство с деца и човек може да забележи един куп неща, които родителите бъркат. Обаче собствените недостатъци се осъзнават чак като стане напечено.

Моето дете ако го оставя ще легне не в 23ч, ами в 1ч. Като беше по-малка правих режим преди лягане, рисувахме ритуала с няколко поредни стъпки, закачихме го на видно място, точки-мочки, нямаше никакъв ефект. Аз съм абсолютна нощна птица и се е метнала на мен. Ами, проявявам настояване за рано лягане, няма как. Ваканциите я оставям до по-късно.
Телевизор никога не бих сложила в детската. Поне до тийнейджърска възраст.
Също не може да си лягаме заедно всички само и само да легне тя. Сори, ама и възрастните са хора и няма как да лягаме в 9ч. Казала съм, че децата имат нужда от 10 часа сън, възрастните от по-малко. Обяснила съм защо и т.н.

Последна редакция: вт, 20 яну 2015, 12:15 от Пролетен дъждец

# 223
  • Мнения: 1 896

Също не може да си лягаме заедно всички само и само да легне тя. Сори, ама и възрастните са хора и няма как да лягаме в 9ч. Казала съм, че децата имат нужда от 10 часа сън, възрастните от по-малко. Обяснила съм защо и т.н.



Ами ние не си лягаме заедно само за да си легнат децата.Лягаме си всички в 22ч.,бебето естествено заспива по-рано.Дори бихме си легнали и в 20ч.точно ние възрастните, само защото сме адски уморени.Имаме бебе,което спи 3-4ч. през нощта,защото му растат зъби.Добре,че през деня спи повече,за да мога тук да си разтягам локуми. ooooh! Естествено,като беше едно дете беше по-различно.

# 224
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 076
"На мен това ми звучи като вменяване на вина."
Но може и да е урок, че действията си имат последствия. Вина е, ако детето не е било предупредено.

"Ето сега можеше да отидем на кино или на разходка,а имам ужасно много работа.Трябва да ти подредя и стаята"
Точно си е вменяване на вина - "можеше", "имам ужасно много работа" и това е заради стаята на детето. Wink
Това може да се каже и по друг начин, примерно - днес сме на кино, но първо трябва да приберем стаята. Няма можеше, няма имам работа заради теб.
Принципно е трудно да се избегне изнудването и вменяването на вина, за да накараш някого да свърши нещо. Поне може да се използват те в краен случай.

Общи условия

Активация на акаунт