За изневярата

Точно така.Освен това Стаси го написа :
Това е много грешно - трябва да му се показва,и казва,че го обичаме,но не постоянно - все едно е център на вселената.В един момент почват да си вярват,че жената няма да мръдне никъде.И разбира се думите на Камъчка - собствен живот и независимост.Не мъж и придатъка му-роб.

Няма ли вариант, без да се сдържат чувствата, да не се стига до "почват да си вярват"? 

Зависи от модела - моят е ''чувстваш'' такъв и има нужда от прегръдки и т.н.Често си иска сам.Не съм само аз инициаторът на ''нежности''.Стигне ли се само до такъв момент - пиши я работата бегала.Когато ме е ядосал - се държа дистанцирано и не го удостоявам с особена ''сърдечност''.Трябва да види и разбере,че с даденото поведение (груб тон,повишаване на глас за глупости и т.н.) ме е разстроил.
А не темерута се цопва директно на компа и чака да яде и току подвиква на жена си ''Кога ще ядем'' с груб тон,а тя да ходи да го прегръща и целува.Това му показва,че както и да се държи,все тая - жената търпи.Тя няма нужда да й се лигавим и съобразяваме,като се държим добре.

В къщи е горе-долу същото и не се гордея с това.Но както са казали хората-да съм гледала и мислила,вече е късно за промяна.Пък и аз свикнах и не ми прави впечатление,важното е че се грижи за мен и детето.
Проблемът,обаче,ми е друг.Нещата се пооправиха горе-долу /пу пу да не е уроки/,но аз вече му нямам доверие.Особено сега,когато е в командировка вече 4 седмици,а и честно казано когато си е в къщи ми минават мисли през главата.Кажете как да се справя с това.....

искащ да кажещ, че 4 седмици го няма

Аз не бих могла .Не казвам,че ''на мен не може да ми се случи'',но ето тук идва ''свещеното неведение''.Така мога,като разбера - си бия камшика.Това психическо изтезание хем да му нямам доверие и да си мисля с какво още ме е излъгал и кого чука в този момент - съжалявам,но себе си ценя повече.

Иначе...има начин на превъзпитание,да започнеш да е му играеш за всичко по свирката...но усещам,че теб те е страх да не те зареже,ако почнеш да се държиш кто отделен човек,а не като негов придатък.

Да,точно така

[/quote]
Аз не бих могла .Не казвам,че ''на мен не може да ми се случи'',но ето тук идва ''свещеното неведение''.Така мога,като разбера - си бия камшика.Това психическо изтезание хем да му нямам доверие и да си мисля с какво още ме е излъгал и кого чука в този момент - съжалявам,но себе си ценя повече.

Иначе...има начин на превъзпитание,да започнеш да е му играеш за всичко по свирката...но усещам,че теб те е страх да не те зареже,ако почнеш да се държиш кто отделен човек,а не като негов придатък.
[/quote]

Има нещо такова,въпреки,че напоследък започвам да си представям живота и без него.Все пак както е тръгнало май ще ми се наложи.Просто никога не съм била такъв човек,винаги съм била придатък,а и досега не ми се е налагало да бъда друга.Но явно на стари години /36 /трябва да се науча.Даже се замислям ако го накарам да ме ревнува,дали ще се усети,или пък просто няма да му пука.

почти един месец той е в командировка
какво работи той

Има нещо такова,въпреки,че напоследък започвам да си представям живота и без него.Все пак както е тръгнало май ще ми се наложи.Просто никога не съм била такъв човек,винаги съм била придатък,а и досега не ми се е налагало да бъда друга.Но явно на стари години /36 /трябва да се науча.Даже се замислям ако го накарам да ме ревнува,дали ще се усети,или пък просто няма да му пука.
[/quote]

Според мен няма да му пука.Той си те има за придатък там някакъв на къщата и толкова.
Другият вариант е все пак 'див селянин' - мойто жена никой не може да гледа,ама аз да чукам всичко с 3 дупки отдолу може.И още повече ще ти се сгорчи живота,защото ти ще станеш ''най-виновната''.

Имаш си два варианта и ти го знаеш - да го оставиш и да дишаш спокойно или да си живееш в този психически кошмар,а той ще продължи да си чука наляво и на дясно.Ако не е съседката,ще е някоя друга.Отделно щом го няма по 4 седмици,гарантирано някой се грижи за него (ако е тираджия,ти е ясно че си има труженички,работещи само за тях)

Нарочно съм цинична,защото просто това НЕ Е любящ съпруг и баща и ще видиш,че сама и по-късно с нов мъж ще си в пъти по-щастлива.

Според мен няма да му пука.Той си те има за придатък там някакъв на къщата и толкова.
Другият вариант е все пак 'див селянин' - мойто жена никой не може да гледа,ама аз да чукам всичко с 3 дупки отдолу може.И още повече ще ти се сгорчи живота,защото ти ще станеш ''най-виновната''.

Имаш си два варианта и ти го знаеш - да го оставиш и да дишаш спокойно или да си живееш в този психически кошмар,а той ще продължи да си чука наляво и на дясно.Ако не е съседката,ще е някоя друга.Отделно щом го няма по 4 седмици,гарантирано някой се грижи за него (ако е тираджия,ти е ясно че си има труженички,работещи само за тях)

Нарочно съм цинична,защото просто това НЕ Е любящ съпруг и баща и ще видиш,че сама и по-късно с нов мъж ще си в пъти по-щастлива.
[/quote]



Да,тираджия е.Боже,колко съм се заблуждавала за този мъж.....А ако знаете колко много го обичам....Не знам дали личи по думите ми,но  

Я бързо се стегни (след като се наплачеш), наплискай си лицето със студена вода, погледни се в огледалото и си припомни, че никой не те отглежал, възпитавал и обичал, за да си (по твои думи) придатък на някакъв тип, неговото сигурно пристанище, неговото удобство и уют. Светкавично започни да мислиш за себе си - ти какво искаш, ти какво обичаш, на теб какво ти носи радост и комфорт. Не е нужно да се изнасяш веднага, май не си готова още, но спешно премести себе си в центъра на собвстената ти вселена, а него го изритай някъде в периферията. Докато се почувстваш достатъчно готова, за да си независима и себедостатъчна.

Това се усеща и нищо чудно и той да се промени. Ако усетиш промяна при него, обаче, и решиш да даваш нови шансове, поставяш условия за всичко, което ти създава дискомфорт, например:
- да си смени работата
- да не излиза без телефон
- да поеме част от дом. задължения
- да излизате заедно по-често
и т.н.
Казваш му, че при първото съмнение за друга жена го напускаш.

Всичко това, разбира се, когато се почувстваш готова да си тръгнеш. Вътрешната сила и яд, че някой те прави на маймуна, както и ясното решение за по-добър живот няма как да ги изиграеш, не вярвам да можеш да блъфираш.

Аз мисля, че ще справиш чудесно и сама. Ти така или иначе си сама голяма част от времето, работиш, грижиш се за детето, къщата. Просто трябва да си повярваш, че е време той да се съобрази с тебе и твоите емоции, мисля, че достатъчно ти си се съобразявала с него. Само трябва да си повярваш!

Ами щом толкова го обичаш, някак се постарай да не мислиш все за това. Сега още ти е прясно, но с времето може и да избледнее. Ако продължаваш да се измъчваш, тогава прецени как ще ти е по-добре - с него или без. Занимавай се с нещо, излизай по разходки, забавлявай се.

Кинчето е права, повече самочувствие, угаждай си, глези се.

Червеното е възможно решение на синьото. Трябва време.

Доверието не идва с времето, а с действията. Ако ясно покаже, че е готов на промяна, може да бъде възвърнато и веднага, но докато си продължава да живее като преди и си обикаля с ТИР по 4 седмици, поведението му показва никакво желание за промяна, затова и доверието ти към него продължава да е сринато.

Аз съм много слаба, не бих могла и ден да изкарам след подобно развитие на нещата, има обаче хора, които успяват, дано си от тях. Успех!