Някой може ли да ми обясни защо когато мъжете изневрят на половинките си, сякаш не осъзнават какво са направили и не чувстват никаква вина за случилото се. Колкото и да им говориш и да се опитваш да им обясниш, че са те наранили, предали доверието ти и т.н., сякаш не те чуват....? Е това не го разбирам - не може да са толкова дебелокожи по дяволите!
- Публикувана: 18 ян. 2015, 18:55 ч.
- Последно мнение: 3 май 2016, 18:20 ч.
За изневярата
За мен статията малко по-нагоре ми се стори доста абсурдна...Няма да обсъждам защо, то за мъжете оправдания ще има явно винаги! Няма кой да ти обясни защо го правят, за мен е липса на уважение и нищо повече, иначе извинения от сорта на: било им в природата да ловуват и разни други, ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ!
Как реагирахте на установена изневяра, справихте ли се, как постъпихте и как се развиха нещата след това при вас? Търсих мнения, които да ми дадат отговор на този въпрос, но не открих такива затова пускам тази тема. Ако има вече такава ще ви помоля за линк към нея.
С огорчение и разочарование .
Разделихме се .
Някой може ли да ми обясни защо когато мъжете изневрят на половинките си, сякаш не осъзнават какво са направили и не чувстват никаква вина за случилото се. Колкото и да им говориш и да се опитваш да им обясниш, че са те наранили, предали доверието ти и т.н., сякаш не те чуват....? Е това не го разбирам - не може да са толкова дебелокожи по дяволите!
Секса с мен е най прекрасния за друг човек дори и не помисляй' му казах ,дори и да ти умръзна един ден неможеш да ме замениш с никой,защото аз съм твоятя жена и съдбата ни е свързала,понякога съм зла и груба но това си избрал,няма друга това е,ще гориш на бавен огън ! Това пък е друго писмо.
Някой може ли да ми обясни защо когато мъжете изневрят на половинките си, сякаш не осъзнават какво са направили и не чувстват никаква вина за случилото се. Колкото и да им говориш и да се опитваш да им обясниш, че са те наранили, предали доверието ти и т.н., сякаш не те чуват....? Е това не го разбирам - не може да са толкова дебелокожи по дяволите!
Това важи за млади според моя опит. Тогава съм преживявала "изневяра" (в кавички, защото не съм била омъжена).
Много страдах, най-вече самочувствието ми. Отне ми доста четене, живот и учене преди да се убедя, че боготвореният от мен мъжки не заслужава времето, чувствата и вниманието ми. А беше такава мила душица, така се обясняваше в любов, такива сладки приказки, подаръци, жертви...което ме беще заслепило..Съжалявам, че толкова време заблуждавах себе си - от любов. В крайна сметка прекратих връзката. Щом се почувствах освободена и щастлива, веднага успях да се свържа с друг мъж. Преди и това не ставаше, естествено.
Секса с мен е най прекрасния за друг човек дори и не помисляй' му казах ,дори и да ти умръзна един ден неможеш да ме замениш с никой,защото аз съм твоятя жена и съдбата ни е свързала,понякога съм зла и груба но това си избрал,няма друга това е,ще гориш на бавен огън ! Това пък е друго писмо.
Ако чуя нещо такова, ще бягам с 300, честно!
Секса с мен е най прекрасния за друг човек дори и не помисляй' му казах ,дори и да ти умръзна един ден неможеш да ме замениш с никой,защото аз съм твоятя жена и съдбата ни е свързала,понякога съм зла и груба но това си избрал,няма друга това е,ще гориш на бавен огън ! Това пък е друго писмо.
Някой може ли да ми обясни защо когато мъжете изневрят на половинките си, сякаш не осъзнават какво са направили и не чувстват никаква вина за случилото се. Колкото и да им говориш и да се опитваш да им обясниш, че са те наранили, предали доверието ти и т.н., сякаш не те чуват....? Е това не го разбирам - не може да са толкова дебелокожи по дяволите!
Истината е, че няма оправия със сериен изневеряващ/флиртуващ. Укротяват се за известен период от време, колкото да си създадат по-комфортна обстановка за следващите приключения. Затова трябва да се анализира ситуацията и да знаеш с какъв тип изневеряващ си имаш работа. И съответно да вземеш мотивирано и информирано решение.
Секса с мен е най прекрасния за друг човек дори и не помисляй' му казах ,дори и да ти умръзна един ден неможеш да ме замениш с никой,защото аз съм твоятя жена и съдбата ни е свързала,понякога съм зла и груба но това си избрал,няма друга това е,ще гориш на бавен огън ! Това пък е друго писмо.
Ако чуя нещо такова, ще бягам с 300, честно!
Писмото на любовницата е писмо на много нещастен човек.
Разбира се, че осъзнават. Просто не им пука за човека до тях. Имат си други неща, които са им по-важни от него и семейството.
Някой може ли да ми обясни защо когато мъжете изневрят на половинките си, сякаш не осъзнават какво са направили и не чувстват никаква вина за случилото се. Колкото и да им говориш и да се опитваш да им обясниш, че са те наранили, предали доверието ти и т.н., сякаш не те чуват....? Е това не го разбирам - не може да са толкова дебелокожи по дяволите!
Разбира се, че осъзнават. Просто не им пука за човека до тях. Имат си други неща, които са им по-важни от него и семейството.
Как реагирахте на установена изневяра, справихте ли се, как постъпихте и как се развиха нещата след това при вас? Търсих мнения, които да ми дадат отговор на този въпрос, но не открих такива затова пускам тази тема. Ако има вече такава ще ви помоля за линк към нея.
След 15 години съвместен живот реших, че ще се боря. Издържах един месец в опит да го разбера. Някак си той ме видя ниско долу на земята през това време и ми каза неща, които нямаше как да забравя. Сякаш се помисли за супер велик и започна да ме мачка. Следващия месец аз се предадох и започнах да го моля да си тръгне.. тогава нещата се обърнаха и той беше ниско долу, а аз горе. През този месец той казваше, че не може да си тръгне от мен - "ти си ми всичко, но не те обичам" , "тя ми е тръпка, но дори навън, ще ме е срам да излизам с нея" .. Накрая му събрах куфара и нямаше как... Понякога още чувствам, че той е моята половина, с която някъде по някое време сме се разминали..
Радвам се, че не простих и после цял живот да живея със съмнения и болка от обидата, която ми е нанесъл... според мен предателството никога не се забравя...
Няколко месеца след раздялата ни, аз съм влюбена и смея да кажа щастлива с друг човек.
Изневярата се римува с обида,но може ли да се прости и каква е цената на това? Защото най лесно е да се разделиш!
А защо да избираш трудното, щом с/у теб е човек, за когото едно чукане значи повече от всичко м/у вас
насила не става. Като друго е приоритет за него, няма какво да се направи.EmaBo
