За изневярата

Без достойнство? Човек прави това, което е най- добро за децата му според мен

Ами, щом други му свалят/вдигат гащите още, значи не е дорасъл да има деца.   
Човек обикновено прави деца тогава, когато може да мисли и да взима адекватни решения за живота си.

Ще си ги вдигне.
Не е дете, че да се оправдава, че някой друг си е свършил работата в неговите гащи.

И да си повтарят "Не се сърди, човече" сутрин и вечер. Вместо Отче наш...

Vodena, ако имаш проблем, можеш да пуснеш тема

Има и ЛС  използвай ги.

Ама моля ви се, темата е "За изневярата", а не за библейските учения и постулати , айде пък  който говори апропо за изневярата , да се съобразява малко- справка страница 1 от темата  и автора;

Аз съм на 20. Приятелят ми на 27. Заедно сме от общо 4 години. Преди почти две години, в един красив момент, разбрах , че ми е изневерил неколкократно с една 14 годишна пикла, която живее до тях. Първо намерих веднъж в кошчето много презервативи, а ние не ползваме. Обадих му се, защото не си беше в къщи, а той ме нахрани , че полудявам и се психясвам, че те не били ползвани и аз повярвах. Амсалачка, ама нали , понякога сме готови да повярваме на най-голямата лъжа, дори истината да е пред очите ни ( не били ползвани ама в кошчето, мхм, да....) .. Докато един прекрасен ден, един добър човек ми каза всичко. Светът ми всякаш се срина. Чувала съм от много хора, но не предполагах много колко всъщност боли.. и какви последствия има всичко ... Когато отидох при него и го попитах за въпросната госпожица, първите 10 минути той ме обеждаваше, че дори не я познава. Когато разбра, че явно знам всичко, започна да си признава. Тръгнах си от тях. Беше ме гнус да го гледам, камо ли да го докосна. Няколко дена плач, бягах от училище, защото просто не можех да стоя, сълзите ми бликваха сами. След няколко дни, решавам аз, че ще прощавам. Все пак много време сме заедно. Срещаме се и той хубостника ме заряза. Не знаел какво иска, не било заради нея и дрън дрън ... Минава месец, два... започнах да се срещам с други хора, а той малко по - малко започна да се връща при мен. Говорихме, че искал първо да е сигурен , че няма пак да ме нарани така и тогава да се съберем. Че знаел колко много го обичам , защото съм му простила и т.н. Как да е малко по - малко се събрахме. От една година живеем заедно. Често да Ви кажа. Изневяра не се прощава. Не се и забравя. От тогава не му имам същото доверие. Преди да дойда да живея при него, откачах от най-малкото .. ревнувах ужасно много и от всичко. Сега нещата се успокоиха, но пак ми се подкосяват краката като и чуя името... Да не говорим, че е била девствена и той и е бил първия. Гнус ме е още понякога. Никога няма да забравя тази болка , вярвайте ми - НИКОГА !! Разбрах обаче, че това се случва на 99 % от хората. Не съм първата няма да съм и последната, която го е преживяла. Той се кълне , че никога не би ми го причинил, иска ми се да вярвам, но едно нещо вътре в мен ми казва, че някои ден, пак ще се случи. Жалко , че живеем в малък град и няма как да забравя -  засичам се постоянно с госпожицата...  А моя човек, стана по - ревнив, защото го било страх, напук на него да не направя същото, за това когато не съм си вдигнела телефона откачал, защото го било страх, да не направя като него... странно нещо са мъжете...

Толкова си млада, защо си го причиняваш? И деца нямате, щом не можеш да забравиш и се тормозиш, защо такъв голям компромис?

Нищо де, този ми звучи като една от жабите и болезнените уроци по пътя. Надявам се, че всичко хубаво тепърва ти предстои!

Ужас!Момиче - ти си на 20 години, какво правиш там- БЯГАЙ!

Уф, то изневярата едно на ръка, ама това си е педофил 

Е, той и с авторката е тръгнал, когато е била на 16. Умът ми не го побира как е възможно на 18 да ти изневеряват с по-млади. Опасявам се, че този мъж ще продължава да търси тийнейджърки цял живот.

И аз имам подобни опасения.

anabel_la, ти родители , семейство имаш ли ? (четох те  и в другата тема)
Те одобряват ли връзката ви , какво мислят за въпростният 'жених' на който са те 'дали'  или ти сама си се цанила при него 

Имам , те много го харесват. Е поне, майка ми. Не че баща ми не го харесва, но като всеки баща не е на ти с идеята. Веднъж ми беше казал, че ако поискам ще огради улицата с телена ограда и няма да му позволи да припари по - далеч от СТОП-а