За изневярата

Явно яко съм се прекарала с моя мъж. Виж какви имало, които нямаше да ме карат да раждам... 
В други теми съм чела за какви ли не изнудвания за 2 и 3-то даже деца  направо съм като ударена от гръм.

Да разбирам ли, че мъжете, които не искат деца изневеряват повече, защото са психически повредени от жените си?

Да, ако сравняваш мъже и жени на една и съща възраст да речем 30  г. Не трябва да ги савняваш така, защото мъжете и жените имат различен фертилен срок и ако за мъжа 30 г. е ранна възраст, то за жена вече е към края на репродуктивният приод. За това трябва да  сравняваш жена на 30 с мъж на 40 и тогава ще видиш, че желанието е абсолютн еднакво и няма как да не е, защото репродукцията се прави от мъже и жени, така че е логично и другата половина да иска, колкото едната. Не знам как можеш да сравняваш мъже и жени на една възраст при положение, че имат различна репродуктивна система и брачни стратегии и различно възрастово полово съзряване.
Леле, трябва повече да се набляга на биологията в училище.

Бременноста много променя жената. Не съм чула мъжете да се нацепват , надебеляват ,да им бият 3 месеца инжекции в гъза ,да кърмят по цяла нощ и още мноого други емблематични моменти в майчинството . Може и да ви се струва нищо работа ,но за психиката на една жена това е нещо голямо , може би най -значителния период . Отглеждането в последствие не го обсъждам. Да не говорим ,че това е период в който най - често мъжете се отдръпват от жените си . Пълни глупости са защото не осъзнавате какво всъщност значи това.

Е, кое му е нормалното на това?   
Ако на 35 още не е узрял за дете, кога, като стане на 45?Че той тогава вече ще е амортизиран и физически, и психически тепърва да се грижи за бебе.Е, ако смята грижата му да се изразява само в осигуряването на финикийските знаци, то и на 145 не е късно за дете.
Проблема обаче е, че няма как да оставиш пачката в кошчето при бебето и то самО да се обгрижва.

Абсолютно, при мен за щастие заради гените, не ми повлия на тялото, но  много ми натовариха психиката двете ми бременности и общо трите години кърмене.
Обаче отдръпването беше от моя страна, а не от тази на мъжа ми.

Физически- да, но психически не ми повлия изобщо бременността. Правехме секс до 9-тия месец. Не ми липсваше и внимание от страна на други мъже дори. Дори напротив-бременността и раждането ми дадоха още повече самочувствие на успяла жена и харизма, които харесват мъжете в мен ( а не толкова визията)

Пак те  е променила по някакъв начин , не е задължително да е към лошо .
Казвам ,че жената се променя след като стане майка , ставаш съвсем друг човек.
Ясно е това с вниманието и харизмата , то по - принцип или го притежаваш или не.
Аз също съм имала внимание ,но това ми е било най - малкия проблем .
Ако си живял спокойно преди това и живота ти не се е променил кой знае колко , може би е по - лесно за приемане.

Да, така е. На мен коренно ми се промени, коренно.

И на мен също .
 Аз бях голям авантюрист и ужасно много обичах да пътувам .
Когато се роди детето трябваше да се откажа от много неща ,които обичах да правя.
Както и много други неща ,но това е пример . 

Да имам дете беше благословия, за която доста се борихме с мъжът ми. Изобщо не съм имала драми с отказването от начина на живот преди да стана родител. Получи се естествен преход.

Изневерявали са ми в мшадежките ми години. Дори не съм сигурна дали е имало секс или само закачки, но въпроснияъ индивид прекарваше повече вечери насаме с най-добрата си 'приятелка', отколкото с мен. Опитваше се да го крие от мен, а когато питах имаше само недомлъвки и оправдания. Хващала съм го в доста интересни ситуации и въпреки че в началото се опитвах и исках да му вярвам, в един момент чашата преля и го зарязах. Не съм простила, но не ми пука. Тогава бях много млада, въпреки че и сега съм млада, но вече гледам нещата от друг ъгъл - на обичана съпруга. Июам своите страхове, но не позволявам те да застанат между мен и човека, когото обичам, нито пък той да плаща за чужди провинения. Аз не изневерявам. По поведението му съдя, че и той не го прави, но все пак никой не е застрахован. Той не е със слаби ангели като цяло, но човек наистина никога не знае. Мисля, че не бих простила изневяра. Не защото не искаю, а защото смятам, че няма да мога да живея с това или по-точно с човека, който мо го е причинил. За мен това е предателство. Едно от май- гадните неща. Според мен при сериозните връзки и семействата изневерите не се случват ей така - решаваш и хоп! Явно на човека нещо му липсва, нещо не е както трябва. С мъжя ми сме се рязбрали, че ако някой се почувства така ще си го каже, за да се опитаме да се справим, без да стигаме до крайности. Това най-вече не бих простила - че не ми го е казал в очите, че има проблем, че нещо липсва....защото това е личен избор и за мен е форма на голяма лъжа

Лъжа е, но хората се променят и никой не е застрахован, че няма да бъде потърпевш или причинител.

Никой не е застрахован от съдбата,но може силно да се намалят превантивно факторите за изневяра.Например-жената не работи,а е домакиня.Така шанса да се влюби,хлътне отново е само докато отиде да пазарува.Мъжът работи,но веднага се прибира вкъщи-никакви излизания с приятели,колеги,тим билдинг и подобни .Като прекарваш цялото си свободно време с децата и жената в разговори и милувки трудно ще стане изневяра.Мен на предишната ми работа сто пъти ми предлагаха двама колеги-женени мъже като мен да излизаме вечер по заведения и ми се чудеха защо не се съгласих нито веднъж.Тяхната теория е,че трябва човек сам да мисли за себе си,че едва ли не никой няма да ти го оцени,ако се жертваш.  друг пример-женено семейство,а жената отива сама на танци в 19ч. вечер-ето ти пример за някой дето си го търси.

 

Това е скандално.
Направо ако може и двамата да работят от вкъщи и да пазаруват всичко онлайн, та да не излизат ни до супермаркет, ни никъде. А децата да си ги обучават сами, 'щото може и докато ги водят на градина/училище да им се засекат погледите с някого.