Имам проблем с дъщеря ми, не иска да ходи на градина

Още един глас и от мен за воденето на детето на градина от таткото.

Номер 1 също беше много сърцераздирателен, когато аз или заедно с баща му го водехме в градина. И аз си мислех, че таткото няма да се справи с тази задача. Но една седмица се наложи да тръгвам от нас по-рано от обичайното заради срещи и обучения на клиенти. Оказа се, че младежът се държи много прилично, когато са заедно с баща си: с усмивка влиза, сам си съблича якето и си обува пантофите. И така оставихме нещата за доста дълго време.
След близо година се случи така, че трябваше аз да поема за няколко седмици воденето. И като се започна пак с рева: "Не искам на градина! Искам с теб! Не ми е хубаво на градината...". Това се повтаряше всяка сутрин, докато баща му отново не започна да го води ...

При нас за сега основно таткото води и ревът е качествен

Реших да се включа в темата, за да споделя едно по-различно мнение. При нас ситуацията е обратната. Синът ми не плаче, разсейвам го по пътя за градината, примерно ходим смешно, пеем си песни, в началото даже не му обяснявах къде отиваме, казвах му че ще видим едни дечица за малко само. Но трябва да споделя, че според мен повечето деца мразят градините, защото те са в голямата си част лоши места. Аз го водя до обед и имам впечатления понеже го вземам директно от стаята, няма кой да ми го свали . Децата са подредени в повечето случаи на едни столчета, постоянно им се шътка и вика, няма никаква възможност за индивидуално внимание, защото броят на децата е огромен. Не се извеждат на чист въздух, гледат телевизор. Един педагог е твърде недостатъчен, и много от децата се чувстват подтиснати от обстановката, да - свикват в един момент, но дали травмата си заслужава. Фактът, че ние родителите не смеем да повдигнем въпроса с меко казано лошите условия в градините се отразява  на децата ни. Нужни са поне 2-ма учителя на всеки 8-10 деца, разделяне на групи по интереси, повече свободна игра, а не стерилна атмосфера, в която децата не смеят да пипнат или кажат нещо. Абе дълга тема! Колкото и да убеждаваме децата си, къде трябва да ходят, те най-добре знаят сами за себе си къде им е хубаво и къде не.

Аз не мисля, че е толкова дрАаматичччно положението в храдините. Да, има какво да се желае, и наистина с мама е най-хубаво, но до кога? Специално при нас педагозите и лелята са много мили жени. Дъщеря ми ги прегръща почти всеки ден като си тръгваме. Какъв по-сигурен зннак, че ги харесва.. За храната сме се разбрали с лелята-да яде каквото и колкото поиска, не я насилват. За да се чувства едно дете добре на градина, важен фактор е и нагласата на родителите и тяхното отношение към градината

Аз говоря от личен опит за нашата градина, имам много наблюдения. Нашите учителки също са мили, (особено когато родител е там). Това обаче не е най-важното! Положението според мен е толкова драматично, че дори и ние самите не осъзнаваме колко точно. Говорила съм с психолози и всички са на мнение, че над 20 деца в група, (повечето градини са с по 30) са като зайчарници, повечето деца са нещастни, често боледуват, да не говорим, че някои жомят 2 часа в креватчетата като заковани следобед, насила да спят. Какво пречи да се осигуряват повече педагози, какво пречи да се намалят бройките в групите, какво пречи да се осигурят тихи занимания за тези, които не спят. Създаваме подтиснати деца, които стават подтиснати възрастни и вместо да подобряваме условията, те се влошават от година на година. Общината казва, че няма пари, прехвърлят се някакви глупави делегирани бюджети, а ние се чудим как да убедим децата си да ходят на градина, ако това не е драматично за вас, за мен е. Пари има, но те не се влагат за нашите деца, това е проблема. И не е вярно, че е най-хубаво само с мама. Моят син обожава да ходи на места където му е интересно и без мама. Даже, като знае къде отива, няма търпение да тръгне.

Имам отговор. Моите са момче на 2 и момиче на 4. Същия проблем. Реших го. Дай ми тел, че е много писъне

И моя син не иска да ходи . И в яслата , и сега в първа група все си реве. При нас е трагично ,сутрин почва да реве от нас и вече в детската градина пада по земята влачи се и крещи с пълно гърло. Ти си я ошамарила ,а аз до такава степен съм излизала извън контрол ,че почвам да рева с него от нерви . Според мен няма лек за това. Пробвала съм всички варианти които могат да съществуват . Просто трябва да го израснат. Аз като дете съм ходила в седмична детска градина/ пансион , петък  ме взимаха и понеделник като ме водеха ,влизах и се скривах между две шкафчета ,поревавах си и ми минаваше . Имаше 5 мечета и я се доредя до някое , я не. Така ,че каква травма може да е това за няколко часа да са в детска градина, сред дечица и играчки ?!? Не мисля ,че се създава травма  и не мисля ,че им е зле в детската и за това ревът ! Защото всеки път когато го взема ми казва ,че се е забавлявал и че харесва госпожите. Просто са сами ,няма я мама зад техния гръб да реагира веднага когато поискат нещо или някой им дръпне играчката. Ако е по чувствителна е нормално.

Напиши го ,ще помогнеш и на други хора...

Аз се включвам малко без опит, защото моят син е още малък, но наскоро прочетох в една книга идея, която ми се стори много добра, та да ви я споделя. Пък вие си решете дали ще работи във ващия случай.
Става дума точно за случаи, когато детето не иска да се отделя от родителя, мъчно му е и т.н. Та идеята е да му подарите/направите заедно/купите заедно/каквото прецените "магическа гривна". И да му обясните, че в нея е събрана обичта на мама, да я "напълните с целувки" и все неща от този сорт. Та когато детенце е на градина и му стане мъчно, то ще може да докосва, поглежда гривната и така част от мама ще е винаги с него, докато не дойде време да се прибере в къщи.
Имаше доста положителни отзиви за тази идея, надявам се на някого да помогне.
Успех!

Правилно, децата предварително трябва да се подготвят за новото място. Все пак,за да са по-спокойни, поне в началото да си носят любима играчка или книжка. Да им се обясни, че както големите ходят на работа,така и децата ходят на "работа" в детската градина. Всичко ще мине, стига само родителите да не се предават още в началото на детските емоции. Това си е страх от новото и непознато, пък и без мама.

Това ако е към мен, ако искаш пиши на лични или ми метни телефона си на лични, ще ти се обадя.

Цветина20, мисля че в нашата градина не е толкова тежко положението. А и не смятам, че тя се подтиска там, защото като я взема е супер спокойна и весела. До сега никога не съм я взела изнервена, освен един път от сборните групи в началото на годината.

Говорих и с другата госпожа. Според нея дъщеря ми няма основание да плаче, в смисъл тя смята, че не се е подтиснала толкова много, колкото плаче. Тя е разговаряла с детето и не намира нищо притеснително. Лелята ми обеща да не я кара да яде, ако не иска, но остава да изчакаме промяната от нейна страна вече.

 scorpita, имаме си една такава играчка. В най-трудните дни предната седмица тя сама пожела да си я вземе. С нея се успокоява. Тази седмица ходи с едно куче. От време на време парфюмираме играчките с моя парфюм да й миришат на мама. Помага наистина, но за кратко, поне при нея.

akva7, уж я подготвихме. Тя от едногодишна е без мен през деня, все до сега трябваше да свикне с това. Знае, че работим, за да има парички и т.н.

Вчера почнахме да задраскваме календара с изминалите дни и да следим колко има до почивката. Преди да легне сама отиде да види колко са незадрасканите дни. Обясних, че има още 2 дни и на третия си взема пижамата и почиваме. Днес я събудих и й пуснах любимо филмче. Така обличането мина добре, успя да хапне малко. На ботушите пак се разплака, но отидохме всички една идея по-спокойни.

 simona035, и аз плаках на няколко пъти от безсилие, обаче така май тя се разстройва също.

Малко са ми объркани постовете, ама бързам да започна работния ден.
Хубав ден на всички.

deskatta, всичко ще се оправи, имай търпение! Ако ти се плаче - плачи, но гледай да не е в нейно присъствие, защото според мен това би я объркало.
Цветина 20, наистина, има какво да се подобри в детските градини и е факт, общо взето се мисли първо за пари и после за интересите на децата.
При нас групите са от 25 деца - така е записано и в наредбата - максимален брой деца 22+3. Помещението е просторно, след ремонт, а креватчетата са в отделно спално помещение.
Съгласна съм и че има педагози, които работят по методи от края а миналия век, обаче не навсякъде са така. Та общо взето не би трябвало да се правят такива обобщения, защото наистина от градина до градина има разлики. Дъщеря ми е почти на 6 и на тази възраст ясно може да разкаже какво се е случило през деня, кой какво казал и т. н.

Наистина не е до условията.
Моят ревльо беше в частна градина, където базата беше страхотна, на 10-15 дечица имаше по 2 учителки, бяха обгрижвани, работеше се с тях по Монтесори методиката като се насърчаваха индивидуалните им интереси. Въпреки това, моментът на отделяне от мен беше драматичен.

  Съгласна съм и с двата ти поста. Затова аз не съм се опитвала да убеждавам дъщеря ми, че в градинката е прекрасно, след като ми беше напълно ясно, че я водя в среда, която не е най-благоприятната за едно малко дете.
 Обаче имай предвид че нататък става още по-кофти, училището е организирано по още по- недружелюбен начин.
 За нас поне беше от полза детето да схване и да свикне, че вече има някакви задължения и трябва да се отдели от мама и да се справя само с всякакви предизвикателства на ежедневието, колкото и да ни е трудно.