Имам проблем с дъщеря ми, не иска да ходи на градина

Аз съм на малко по-различно мнение.
Разбира се, че майката се грижи по най-добрия начин за детето си и никой не може да я замени. Но градината е нужна за социализирането на детето. Там се учат по начин, по който не може да се подходи вкъщи. Има си педагози, на които това им е работата, също така гледат едно от друго децата и дисциплината е доста по-добра. Създават се приятелства.
Вярно е, че са повечко деца в групите, но така е в София - много деца, малко градини....
За мен градината е нужна. Личи си, когато дете ходи на градина. Доста са по-контактни...

Здравейте! deskatta като прочетох това,което си споделила-все едно,че четях мои думи Синът ми е на 5 г.в 3 гр. ходим от 1 гр.редовно и положението при нас не се е променило кой знае колко,не искам да те отчайвам,но някои деца са така до края на предучилищната,просто са по-чувствителни и трудно се "вкарват в руслото" каквито и методи да се мъчиш да прилагаш.Това с изпращането с баща му при нас също беше грешка-мн.по зле станаха нещата и изобщо вече не съм се и мъчила да го повтарям-признава само изпращането с мама и никой друг 
Просто исках да споделя как са нещата при нас и да ти кажа,че с деца като нашите трябва мн.спокойствие и с мн.любов да се подхожда към ситуацията и да се надяваме,че ще го израстат този период и когато пораснат вече големи деца-тези неща ще ни карат само да се усмихваме
Успехи ти желая и само положителни мисли!!

maiki2009, благодаря ти.
Аз също съм скептично настроена към воденето само от баща й. Смятам, че ще ми изиграе лоша шега. Ние всяка сутрин ходим тримата. Ако сме само двете няма проблем, но ако липсвам, ще има.

Иначе да, със спокойствие и много обяснения нещата може и да се оправят.
Днес влезе с усмивка, като следвах горното изречение. Календара със задраскване на дните върши работа. Две вечери преди да легне отива да си преброи незадрасканите дни. Много говорим в къщи. Сутрин събуждам по-рано и пускам любимото филмче за разсънване. Така има време да се разсъни преди да почна да я обличам и оправям за градината.

Хубав ден на всички.

Едно дете е готово да тръгне на детска градина, когато майка му е готова да го пусне. Децата, които плачат, усещат несигурност в майките си и ги манипулират.
Моето дете не е плакало нито един ден, защото аз бях убедена, че за нея е по-добре да е на детска градина, от колкото с мен. Не съм чувствала вина, че заради кариера или да не си загубя работата съм я изпратила при чужди хора, по цял ден.

Според мен си е до дете. Все пак съм се върнала на работа, когато тя беше на годинка. Няма обща формула

С това пък изобщо не мога да се съглася .Де да зависеше само от майката 

Глупости !

Не е без значение и настройката на родителите и специално на майката, но далече не е само това.

Ето един безплатен семинар на тема "Как да подготвим детето за детска градина"


Здравейте скъпи родители на деца, на които им предстои записване в детска градина. Дори нещо повече, здравейте мили родители на деца, които още не са приети в детска градина, но вече осъзнавате, че е дошло времето да се мисли за тази крачка и да го запишете в системата за чакащи. Ако вече умувате и се чудите къде да го запишете, как ли ще мине първият ден, как ще се чувства детето ви само и най-вече – готово ли е??? Ако искате да разберете как можете да му помогнете да се подготви – ще запазим едно безплатно място на нашата среща-дискусия на тема „Тръгвам на детска градина – ще дойдеш ли с мен”.
За тези, които не ни познават – ние сме Център „Как да...?” – център с 5 годишен опит в подготвянето на деца за тръгване на детска градина без „задължителните” периоди на дълъг плач и неизвестност, болезнени и за родителите и за детето. Вече 5 години работим със прекрасни семейства, които избират да извървят пътя до отделянето на детето – ЗАЕДНО, тревожейки се заедно и работейки заедно. Адаптационния процес е от изклюителна важност за по-нататъшното развитие на детето, за неговата увереност и социализация, и обратно на вярването до сега, което все още битува широко – плачът не е от лигавене и не е „нормално” да поплаче 3-4 месеца. Първият път е важен!!! Ние вярваме, че това е крачка на цялото семейство, не само на детето и за това в нашата Адаптационна занималня,. ние създаваме условия раздялата да се случи, когато семейството е готово.
Дойде и новата година и ново поколение деца ще се изправят пред тази стъпка – готови или не толкова. За това именно сега, ние ви каним да поговорим на тази тема и да ви подкрепим с нашия опит и среда, в която детето ви да научи важни уроци по адаптация – с вас.
Също така само присъствалите на тези срещи-дискусии ще имат възможност да използват 25% отстъпка от цената за изготвяне на индивидуална оценка за готовността на детето за постъпване в детска градина.
Екипът ни се състои от:
Елена Дражева – магистър психолог „Клинична и социална работа”, с дълъг опит в работата с деца и родители в етапи на раздяла.
Цветелина Тодорова – магистър психолог „Семейно консултиране”, психолог към държавна детска градина, психолог по програмата „Включващо обучение” и опит в адаптирането и консултирането на деца и семействата им.
Веселина Гергинова – магистър логопед, магистър слухо-речеви рехабилитатор, с дългогодишна практика с деца, работила в ресурсен център, логопед по програма „Включващо обучение” и логопед към държавна детска градина.
А ето и темите и въпросите, които ние сме подготвили:
Как можем да раберем дали детето ни ще има плавна адаптация?
Как да разберем дали детето ни е готово?
На каква възраст е най-добре детето да тръгне на детска градина?
Как да изберем най-доброто място за детето ни – кои условия са подходящи?
Как да направим запознаването на детето с новата среда?
Как да подготвим детето емоционално?
Какъв е вашият опит с тръгването на детска градина и отделянето
Колко различна е средата в детската градина от тази вкъщи или на клубче?

Можете да подготвите своите въпроси и ще обърнем внимание на всеки един в нашата дискусия.
Моля, не забравяйте да заявите своето желание да участвате в тази среща-дискусия на телефони – 0898 456 842 и 0898 22 33 18, тъй като местата са ограничени. При необходимост ще организираме и втора среща, за да може всеки желаещ да има възможност да присъства.

 А виж ти каква пазарна ниша намерили хората И 25 процента отстъпка от цената на индивидуална оценка дали детето е готово за градина... колко ли е цената на тази оценка

 Но общо взето съм съгласна - адаптацията е много важна, как се чувства детето в градина има голямо значение за израстването му като възрастен, неслучайно перипетиите от градината се помнят от възрастни хора и влияят върху самочувствието, и т.н., дори върху вкусовете им върху храни. Що народ не понася неща, защото са го тъпкали с тях в градината, що народ се ужасява от малеби...



 Грешиш. Не знам на какво се е дължало твърдото ти убеждение, че за детето ти е по-добре да е в градината, отколкото с теб, но малко майки на 3 годишни деца биха го споделяли искрено. Повечето деца са в градината, защото майките им ходят на работа И защото, това вече в по-големите групи, трябва да придобият училищна готовност.
  Но градините са изпитание за малките деца, гледани до този момент и обгрижвани у дома и затова им е нужно време да свикнат, и да се почувстват в свои води на място, което общо взето е дружелюбно устроено... но не съвсем. Същото важи и за възрастен човек, който отива на нова работа, с нови правила, в нов колектив, а какво остава за малко дете.
  Ако някой смята, че градината е място, където по презумпция децата трябва да се чувстват прекрасно и само си играят, просто гледа много повърхностно на нещата.

Градините могат да бъдат такова място, но за съжаление сегашните държавни не са, или повечето не са. Да децата свикват в един момент, но не спирам да се питам защо майките не се обединяваме за подобряване на условията там, а се примиряваме с нещата. Това е примерът, който даваме и на децата си "трай мамо, пък после ще идем на почивка". Съжалявам но не мога да се примиря с огромните групи, малкото пространство, липсата на разходки на въздух, липсата на индивидуално отношение, идиотската дисциплина. Преди дни бях на открит урок, децата бяха подредени като бутилки - шъткаше им се постоянно, а върхът беше когато им казаха "не се смейте". Сякаш това са роботчета, на които натискаме копче - не се смей, сега се смей, седни, стани. Изпълнители на заповеди.

Здравейте!
Моята дъщеря посещава частна детска градина от близо година.Ходи до  обяд,до 13ч.Винаги е ходила с ищах.Миналата седмица се наложи да си остане вкъщи,тъй като беше болна.Е,от вчера драмата с ходенето на градина е пълна-то са ревове,тръшканици,чудо...кАЗВА,ЧЕ И Е МЪЧНО ЗА МЕН,ЧЕ ЩЕ И ЛИПСВАМ И ИСКА ДА БЪДЕ С МЕН,ЗА ДА МЕ ПАЗИ.нАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ПРОТЕСТНА РЕАКЦИЯ ОТ НЕЙНА СТРАНА ДА Е ПРЕХОДНА И БЪРЗО ДА ПРЕМИНЕ.

Здравейте, не бях писала, ама бях малко болна и въобще не ми беше до темата.

Аз влизам само да споделя какво се случва с нас, пък може да помогна и на някого с идеи. Мислих много, особено докато лежах болна в къщи /поне имах време да мисля/. Наблюдавах реакциите й и стигнах до извода, че тя реагира спрямо моето поведение към нея. Явно и на мен ми се беше струпано напрежение, недоспиване, много работа и т.н.

Седнах и си поговорих с дъщеря ми. За възрастта си тя много умело води диалози, което е в наш плюс. Извиних й се, че съм толкова избухлива, обещах й, че ще се опитам да не викам и че повече няма да бия. Тя каза, че нещата могат да се оправят само с целувка. Общо взето излезе май по-разумната от нас двете в такъв момент. Също така мъжа ми за няколко дни пое вземането от градина и по час след това ходят някъде на разходка. Така тя не се прибира при мен и да се чуди днес ще се караме ли или ще играем. Общо взето една седмица бях доста внимателна с държанието ми.

Следващата стъпка, която предприех е да започнем всяка вечер да правим по някаква апликация или рисунка за госпожите. Така тя сутрин започна да ходи една идея по-усмихната, защото имаше цел - да занеса рисунката и госпожата да я хареса. На третия ден госпожата й сложи апликацията на изложбата, което я стимурила още повече. Последните два дни съм й дала почивка от тези "домашни", а гледам да се забавляваме повече.

Госпожите казват, че започва да става по-уверена и по-спокойна, което ме навежда на мисълта, че нещата започват да се нареждат. 

Вчера, когато отидохме да я вземем от градина, думите й бяха - "в същност понякога може да идвам на градина, не е лошо и няма да плача". Е утре е петък, любимия й ден, с което приключваме една усмихната седмица.

Дано да съм успяла да помогна на някого с темата си, на мен всички вие, които дадохте своите коментари ми бяхте много полезни.
Благодаря Ви.

Браво! Ще видиш, че всичко ще е наред. И според мен си много права - детето реагира на твоето поведение към нея, затова спокойствие и много търпение и любов

veselka78, благодаря ти.