Имам проблем с дъщеря ми, не иска да ходи на градина

ох, и аз ги мразя сеирджиите, игнорирай ги, пък ако трябва и направи забележка. аз така не се стърпях на една майка. то не стига, че детето ми плаче, ми и тя налива масло в огъня с разни приказки. казах ѝ "извинявайте, но не ни е лесно, а вие не ни помагате така", тя се обиди и се врътна.
за дрехите - аз ги приготвям от вечерта, заедно с нея. слагаме на едно столче - от бельото до якето и шапката, обувките приготвяме в коридора. когато се опитва да си сменя мнението ѝ казвам "но нали вчера избра тези, ако искаш това, ще трябва да го оставим за утре", първо се тръшкаше, но вече свикна, че не може да променя.
иначе избирането и обличането сутрин се превръща в безкрайно разтакаване и плакане за всяко нещо (завъртял се е чорапогащника, не може сама да си закопчае роклята, иска гащички с принцеса, а не с кити, обърнала е блузата наобратно с картинката на гърба), сякаш се опитва да забави максимално тръгването, а пък най-дребните неща се превръщат в повод да излее емоциите си.

Ще си стискаме палци и ще си помагаме. За сеирджиите не ми се коментира, защото е имало моменти, в които не съм се сдържала и не се гордея с това. Когато човек не се е сблъсквал с такъв проблем е убеден, че вината е в родителя, че той не се справя, че той не поднася нещата правилно, че той не успява да вдъхне увереност на детето и всякакви такива глупости. Сестрата в детската градина ме беше попитала кой от двамата с мъжа ми е такъв педант и е увредил детето  . Изобщо не ми повярва, че същото това дете вкъщи разхвърля и не желае да прибира нищо, че цяло лято не е поглеждало скъсаната "градинска книжка" и всъщност е дете, което има голям апетит, опитва всякаква храна и  постоянно иска да си похапва храни, които харесва. И аз приготвям дрехи от вечерта, включително гащи и чорапи - тя си избира естествено, но малката не носи поли, рокли и дори дънки, а само анцузи (това е друго нейно решение, което вече нямам сили да оспорвам), та изборът ни е основно за чорапите.

Уффф , като ви чета ми се плаче и аз съм минала през това.
При нас беше за кратко, един - два месеца, но ще ми остане ужасен спомен цял живот.
Все си мисля, че има нещо което ги тревожи децата там. Трябва да  се говори с тях , да ги питате и разпитвате. Слушайте ги внимателно какво ви казват. Много внимателно чувайте какво разказват. След много търпение, аз разбрах, с далечен разказ и мъгляви обяснения, по детски, ми стана ясно какво я тревожи моята щерка. .........Целия режим, правилата, спането следобяд, крясъците на госпожите понякога, гадната храна, строяването , дори кавгите между другите деца, агресията на някои от тях....... изобщо цялото преживяване е стресиращо явно, за някои деца най - вече. Но все си мисля че има причина да плачат, не е просто глезене.
Имаше дни в началото , когато си вземех детето от градина, не мога да я позная. Наистина, Дори физически е друга. С обринато лице, рошава, изпоцапана от храна ли , от какво незнам, размъкнати дрехи..., един- два пъти дори напикана, празен поглед, абе ужас....... плакала съм  много. Седеше в двора на  една пейка и гледаше към вратата и ме чакаше. Така съм я заварвала доста време, дори след като уж беше свикнала.

Сега е добре, ходи с желание, не е боледувала дори цяла зима.

Да кажа какво помогна в няколко точки:
- сутрин задължително да е закусила у дома нещо вкусно, да е пила топло мляко или чай, да не е гладна.
-гледам да пишка и ака у дома сутрин , да не се притеснява там доколкото е възможно.
- говорим много, че госпожите понякога викат, но само ако някой не слуша и не разбира, инак не са лоши
- да се опита да спи следобяд, да затвори очи и уста и да чака дълго, все ще заспи.
- че мама ще я вземе първа или сред първите деца.
- понякога помага да не говорите сутрин изобщо за градината и да не се пазарите, говорим да речем за това че има цъфнали цветя, че трамвая ей го там , ще спре и ще качи пътници, и куп други неща , само не за градина и раздяла.....


И най - важното, просто я оставих таткото да я води сутрин , иначе с мен раздялата беше ад.


Желая ви успех на всички. Мислила съм много по въпроса, но няма как - те трябва да се справят с това, защото им предстоят още куп трудности занапред, добре е да не се учат на отстъпление.