Мами, хранещи бебето с домашно приготвена храна

Колкото и да са чувствителни потребителите на тема генномодифицирани организми, употребата им в хранително-вкусовата промишленост вече изглежда неотменима. ГМО изниква в най-неочаквани продукти и може би животът без такива храни изобщо не е възможен. Как обаче можем да ограничим употребата на тези съставки? Има толкова много и различни храни, включващи употребата на ГМО, че те са навсякъде в хранителната верига. За съжаление за голяма част от продуктите на хранителната промишленост даже и не подозираме, че съдържат генномодифицирани съставки. Според световната статистика най-масови са продуктите, при чието производство са използвани ГМО царевица, ГМО памук и ГМО соя. Но не бива да смятаме, че това се отнася само за храни и други продукти, в които изброените три растения са основна съставка. На практика те се съдържат в много други, но като вторична съставка. Практиката показва, че към момента отглеждането и употребата на храни и суровини, базирани на ГМО, не намалява – основно заради държавните субсидии към различни клонове на индустрията – както към агробизнеса, така и към обработващата промишленост. ГМО царевица: скритата заплаха №1 Царевицата е основна суровина за хранително-вкусовата индустрия в наши дни. 55% от износа на царевица е на САЩ. По официални данни за 2011 г. 86% от царевицата, отглеждана там, е ГМО. Голяма част от царевицата обаче не се използва пряко в производството на храни. Далеч по-масово използвана суровина е царевичният сироп, който придава повече сладост в сладкарството (всякакви видове бонбони, пасти и кексове), в производството на сосове, хляб, бисквити, йогурт, газирани напитки и т.н. Освен това царевицата е субпродукт и в повечето хранителни добавки – тя е в основата на производството на какви ли не подобрители, набухватели и т.н. – гума ксантан (Е415), натурални овкусители, целулоза. Дори т.нар. обикновена йодирана сол много често съдържа декстроза (на основата на царевица). Да не забравяме също, че царевицата е основна храна за промишлено отглежданите животни. Разбира се, чрез тяхното месо, мляко и т.н. ГМО се пренася в други храни. Царевицата се използва и за производството на етанол, който е сред най-масово застъпените в козметиката, сапуните, праховете за пране (сухи и течни), инсектицидите, алкохолните напитки. На основата на царевично масло се произвеждат и значителна част от биогоривата. Царевичното нишесте е друг продукт на основата на царевица, който е навлязъл масово в различни индустрии. Заради абсорбиращите си свойства, то е предпочитано при пелените, дезодорантите, бебешките пудри, във фармацията, в хранително-вкусовата промишленост (за придаване на специфична форма на произвежданото – например сладки или дъвчащи бонбони с лого на тях). Нишестето от царевица се ползва масово и при производството на лепила – например на пликовете за писма, но също така и при промишлени лепила, ползвани масово в строителството. Със сигурност за мнозина ще прозвучи почти невъзможно, но е факт – голямата част от световното производство на витамин С се базира на царевично нишесте. Това се определя изключително от факта, че най-евтината технология за производство на витамин С е именно с царевицата като изходна суровина. Биоразградимите пластмаси напоследък стават все по-популярни. За тяхното производство все по-често се предпочита царевична суровина – тя е по-евтина от базираните на петрол изходни продукти. А от биоразградима пластмаса се произвеждат повечето пластмасови контейнери и поставки, чаши за еднократна употреба, т.нар. пластмасови торбички. Царевицата участва и в производството на платове, където суровини на нейна основа се прилагат за оцветяване. Т.е. дори в килима ви у дома най-вероятно има под някаква форма ГМО царевица. ГМО памук: скритата заплаха №2 - See more at: http://green-bulgaria.eu/%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1 … ash.XIx3mhCt.dpuf