Случи ми се нещо странно XII

Пускано е в тази тема

Е, нищо де нека тия които са от скоро /пък и не само те/ да си го обсъдят и поприказват. Случая е силно вълнуващ и впечатляващ. Помня, че като го прочетох дълго се сещах за него и го разказвах.

Според вас каква е силата, която е била там? Не мисля, че е историята с убитото дете, бременна друговерка и т.н.

Е как така хем я пази пък "Събори ме до портата, както отивах на работа с колелото. Все едно мъж ме сграбчи и ме гътна." Не е много учтив 
Иначе историята + лудата ми съседка с нейното жулене по пода и потракване по железата така ме разсъниха, че сън няма да видя 

Историята е направо луда! Дори, лично аз не правя разлика между полтъргайст и дух. И в двата случая става въпрос за нечие присъствие. Кой знае още кой е закопан под тази къща.

в момента по ТЛС дават "Истории с духове" ,който иска да не спи тази нощ може да го гледа...

Къщата на дядо ми е така.
И една история от мен, отпреди 2 години и малко.
Майката на ММ почина, беше около 17:00 часа. В 5 часа сутринта се будя, майка ми ми ИЗКРЕЩЯ "Ела тук!!!". Тръгнах да ставам, и за около секунда, страшно бързо, осъзнах, че:
1. Майка ми не би ме вдигнала посред нощ
2. Дори да го направи, ако има нещо тоолкова належащо, няма да седне да крещи по апартамента, с риск да разбуди всички спящи, а ще влезе в стаята и ще ме събуди
3. Беше крясък, но беше някак глухо, все едно идва изпод вода
4. Това не беше гласът на майка ми
Преминавайки ми тези мисли през  главата, погледнах си телефона и показваше 5:00 часа, 12 часа след смъртта на майка му на ММ. Разбира се, допускам мозъкът ми да ми е направил номер, но в онзи момент направо се вледених от страх.

И на двете ми села няма лампи до тоалентата. Има отпред на къщата, която не е особено достатъчна за такова разстояние.  
Горния коментар ме присети как един ден докато си спя имам усещането, че съм в друга стая, не моята си и чувам "мамо... МАМО" (нямам деца)   Доста си се поуплаших   Помня само, че беше детски глас може би като на 3-5 годишно.  

Спейки може да "чуем" и "видим" много неща, както и да "усетим", но в каква степен това е истина ...    Аз също имам много реалистични изживявания в полуспящо състояние ( както и всеки човек ), но съм сигурна, че е игра на въображението. Даже преди време един познат, който работи като психотерапевт ми беше дал някакво логично обяснение за всички тези "странни" изживявания, но не мога да си спомня с точност. Обясняваше ми го по повод нещо, което му споменах докато пиехме кафе с други приятели. Предния ден бях задрямала на обяд в квартирата. Мъжът ми (вече бивш ) беше на работа. Живеехме сами, още нямахме дете. Та съвсем сама съм. Уж се събуждам и чувам как някой върви зад мен, но не мога да се обърна да видя кой е. Спира, подрежда ми косата, която се е разпиляла около главата, погалва ме и излиза. Влиза в кухнята, отваря хладилника, затваря го, излиза през входната врата. През цялото време се опитвам да кажа нещо или поне да помръдна, но не мога. Само чувам движението на този някой из апартамента. Помислих, че мъжът ми се е прибрал, за да обядва ( работеше близо и понякога си идваше на обяд ) , но когато вечерта го попитах прибирал ли се е, обясни, че са получавали стока този ден и е било много натоварено, така че не са излизали в обедна почивка. Аз не му разказах какво ми се е сторило, че се е случило. Беше ми ясно, че е някаква игра на въображението. Когато се видях с онзи мой приятел психолог, го попитах защо се случва така понякога докато сме на границата между съня и будното състояние. Както казах, не помня точното му обяснение, но от думите му останах с впечатлението, че това е един вид сън в съня, когато тялото ни вече е отпочинало, но съзнанието ни иска да поспи още малко. Поне аз така схванах обяснението му. Може и да съм сгрешила.

a в кой дни и в колко часа го дават

О, аз не казвам, че това е 100% реално. Факт е, че не бях в полу-будно състояние, а си бях дълбоко заспала - аз се будя трудно. Също така, това се случи 12 часа след смъртта й. Но може и нещо да съм сънувала и да съм се стреснала в съня си, а колко му е в такива ситуации човек да се стресне, още повече, осъзнавайки какво се е случило преди броени часове.

Интересно впечатление.
Дъщеря ми отказва да влезе в гробищния парк.
Имам доста починали близки и често се налага да посещавам гробищата, последно нямаше на кого да я оставя и я взех с мен. Като по-малка я бях водила веднъж, но тогава влязох с колата и тя изобщо не слезе. Сега обаче, след като отворих портичката, малката се запъна на прага и отказваше да пристъпи вътре. Казах и да тръгва, побутнах я - не ще.
Започнах да и говоря, че вътре има едно котенце /луда е по животни/ и като влезем ще го видим, но тя стоя закотвена на прага и се взираше в гробовете. Дори и за ръката не даваше да я хвана и да я водя. Взех я на ръце и влязохме - не заплака, просто гледаше съсредоточено гробовете.
Дали е виждала нещо... или някого?

Не я води насила,а и не смятам ,че малки деца трябва да ходят там...

сега видях програмата за седмицата,само в понеделник го дават от 23 до 00ч.

Ако е 4-5-6-годишна и нагоре, със сигурност вече е чувала поне от други деца, ако не от възрастни, това-онова за мъртвите. Децата често преувеличават във фантазията си разни неща и може някое другарче да е разказало нещо страховито и не особено вярно. Дъщеря ти е чула и преработила информацията за себе си.  А и за да бъдем честни, дори за възрастни хора гробищата често са си зловещо място. Познавам големи хора, които не стъпват там, въпреки че имат починали родители.

Естествено, възможно е и да усеща някаква енергия - децата са в пъти по-сензитивни от нас.

На 2год. и 4 мес. е, едва ли има впечатления от гробищата. Както писах и по-горе - нямам на кого да я оставя, а и съм твърдо убедена, че децата не трябва да се възпитават с предразсъдъци и табута. Гробището, както много други дестинации е място, на което всеки рано или късно се озовава, няма защо да се крие. Пък и не съм искала съвет, относно възпитанието на детето си, а просто споделих впечатление по темата.

Не ти давам съвет,това си е мое мнение