Случи ми се нещо странно XII

Ако чиниите са от дуралекс има вероятност да се спукат.
Когато остарее материала се напуква и в един момент са пръска на малки парчета.

Аз нямах предвид това да вярваме в неща, които не сме видели и не сме пипнали, които са ни непонятни...това няма как да стане, въпреки че има и такива хора, то си е до лична нагласа и отворено съзнание.
Аз имах предвид това, да не отричаме яростно непонятни за нас неща. Това е пълен абсурд, като се има предвид на какво равнище на развитие е нашата цивилизация. Поне да си замълчим, защото ставаме смешни.

А относно това, колко процента от мозъка си ползваме, има много статии, трудове ...има ги и в нета, не е трудно да се открият.

 
Да, има трудове, но това за мен не са доказателства, защото 3% и 5% са на базата от 100% Досега имало ли е човек, който си е използвал мозъка на 100% от възможностите, за да се счита за доказателство и неоспорим факт? (Въпросът ми е риторичен)   

Syn -  бяха най-обикновени порцеланови чинии.

Не са допускани от науката като доказателства , за мен това е много по- важно.
Все още се пречи и то умишлено.
Ако нещо не се вижда , пипа , осъзнава и т.н. с нашите си сетива , не означава , че не съществува.
Не сме върха на пирамидата - хората , а и истината е твърде , твърде субективна.

Да, срещу това не споря, така е. 
(Хванах се само за процентите, които хората използват от капацитета на мозъка си.)

Да разкажа и аз една случка.Не помня дали съм я споделяла назад.Една вечер /живеем на първия етажи терасите със съседите са свързани / се събуждам от някакво странно дращене по вратата на терасата.Надигам се и виждам в тъмното някакъв неопределен нисък силует, който бавно се променя.Много се изплаших, будя и съпруга.Той също се постресна, но супер смело, тихо и бавно отиде до терасата и светна лампата.Оказа се огромната ангорска котка на комшиите, която пасеше едно от цветята ни.Явно се в опитвала да достигне саксията.

 

Преди много години без да разберем, че котката се е промъкнала на балкона, я бяхме заключили там. Лягам да спя, вече съм почти заспала и се започва яростно дращене по вратата на балкона. Изкарах си акъла и какви ли не глупости ми минаха в този момент през мисълта.   Не помня със сигурност това ли беше преломната случка, но горе-долу тогава започнах да се замислям първо за логично обяснение на случки, които ме плашат и чак тогава да се плаша до припадък.

Изчетох всички теми до сега, защото и аз имам силен интерес в областта на паранормалното. Това, което ми направи впечатление бе една история за жена, която сънува, че висок мъж я отвежда до река, където ги чака друг мъж, който да я преведе през реката *и съответно в отвъдното*. В този момент тя се примолва да не го правят, защото има малко дете, което се нуждае от нея и в този момент единият казва на другия, че не е тази жена, която е трябвало да вземат, а друга със същото име. И на следващия ден тази жена разбира, че друга нейна съселянка-адашка е починала.
Този момент с реката го прочетох и в още няколко поста и се сетих, че когато бях студентка в общежитието имах съквартирантка, която почти не се хранеше, защото имаше мания да бъде слаба. И действително тя бе доста висока и болезнено слаба. Освен всичко това бе и леко емоционално нестабилна. Случи се, че гаджето й се раздели с нея и тя го преживя много тежко. Почти спря да се храни и често плачеше и нощем не можеше да спи. Аз се бях притеснила, защото виждах, че не е изобщо добре, макар и да не бяхме много близки. Една нощ около 4-5 сутринта я чувам, че става и отива до тоалетната, но стъпва супер тежко и бавно. Тръгна да влиза отново в стаята и в този момент огромен трясък и ние с другото момиче направо скочихме в леглата. Беше просната на земята по лице и не помръдваше. Никога няма да го забравя. Скочих и започнах да крещя името й и да се опитвам да я вдигна и преместя на леглото. Лицето й бе бледо като платно, а устните й бяха посинели. По едно време отвори очи и се добрахме до леглото й. В началото мълчеше и гледаше все едно не знае къде е и какво става. Аз направо си бях изкарала акъла. Беше ужасно. После ми разказа, че в този момент се била намирала на брега на една река, а от другата страна на реката били майка й и сестра й. Тя им махала за сбогом.

Дядо ми, лека му пръст 2 пъти ми е разказвал как си лежал на леглото, бил е буден и видял баба ми до него, която го викнала по име. Тя почина преди 10г. Все си мисля, че просто не можа да свикне с мисълта, че я няма. И ми казваше, че само на мен е казвал, защото другите ще го помислят за луд. Докато ми разправяше, наистина му повярвах, чак настръхвах от страх. Той почина преди половин година. В Апартамента, в който живееше, сега правя ремонт и ще живея там. Малко ме е страх да си призная. Обстановката няма да има нищо общо с преди, но въпреки това изпитвам лек страх....майка ми даже ме попита дали искам след ремонта да викнела поп да го освети ли...и аз не знам как точно се казва. Има ли някакви неща, които се правят преди някой да заживее в дом на покойници. Ух, даже докато пиша и настръхвам...

Да,добре е да се викне поп и да се направи освещаване на апартамента

Така или иначе се вика поп да освети, но защо е този страх? Чак пък толкова  Близки са ти, роднини с които сте се обичали. Отишли са си, когато са си изживели живота - няма драма.

Всъщност дядо ми направи опит за самоубийство, след което лежа и в болница и в хоспис. Видях го в много лошо състояние. Като буквално седмици преди това беше добре до някаква степен.Може би заради това. 😥
 От няколко часа не съм сприрала да чета историите тук и се сетих за нещо странно, което ми се случи. Беше около 3-4 часа през нощта. Сънувам себе си как говоря неща на някого и тези неща са ми много познати. Дори не говорех с моя глас. Явно съм била хем будна,  хем заспала, защото когато наистина се събудих видях, че по телевизията даваха един сериал Клонинг и всъщност сънувах това което говореха в сериала в същия момент. П.п. обичам да спя на телевизор и този сериал ми беше много любим

Чувала си в просъница гласовете от екрана,не е нещо странно.Случвало ми се е.

И на мен ми се е случвало да сънувам това ,което разказват по телевизията, когато съм заспала на телевизор.