Публикувана: 8 март 2006, 23:24 ч.
Последно мнение: 14 март 2006, 01:35 ч.

Българче/ холандче

2 680
60
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се чувстват хората при срещи с деца, които не говорят български?
Какви са предизвикателствата при запазването на българския език в смесени бракове?
Какви са примерите за запазване на българския език в чужбина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се чувстват хората при срещи с деца, които не говорят български?
  
  Хората изпитват различни емоции при среща с деца, които не говорят на родния им език. Някои се притесняват за собствените си деца, докато други се тревожат за запазването на езика. Въпреки това има и такива, които смятат езика за богатство и са тъжни или уплашени, ако децата им не го владеят.
- Какви са предизвикателствата при запазването на българския език в смесени бракове?
  
  Предизвикателствата при запазването на българския език в смесени бракове включват различни фактори като детето да расте в България, наличието на бабешко присъствие, желанието на детето да учи езици, престоя в България, родителите да познават българския език и други. Важно е родителският пример и усилията за запазване на корените и културата.
- Какви са примерите за запазване на българския език в чужбина?
  
  Има примери за успешно запазване на българския език в чужбина, като бесарабските българи, гръцките села в Гръцките Родопи, детски истории и приятелка, която настоява за изучаване на български. Освен това има и приятели от български произход, които говорят доста добре български и се гордеят с това.
- Какви са предизвикателствата при изучаването на българския език от деца в чужбина?
- Какви са ползите и предизвикателствата от изучаването на няколко езика едновременно?

# 30 10 март 2006, 09:29 ч.

MERIGNAC, FRANCE
Мнения: 1 551

Цитат на: Kalinka в чт, 09 мар 2006, 21:02

бз, не слушай госпожата. Научно е доказано, че майката трябва до 3 годишна възраст на детето въобще да не говори на друг език освен собственият си. Имам приятелка, която има дете на 4.5 години. Преди 1 година детето говореше много смешен холандски :2 думи на холандски, 3 на български. Бащата се беше разтревожил....Ходеше на вид детска градина за 1- 2 дена в седмицата. Преди 8 месеца тръгна на училище....За 2 месеца нямаше помен от смешният холандски. В момента говори перфектно и двата езика. Твоето дете е малко и няма никакъв проблем. Не се давай да говориш на английски....То така или иначе ще го научи. Ако прехвърлиш на английски има голям риск да не иска да говори на български с теб....

Има и о6те един риск: да го нау4и6 на неправилен английски с акцент.

# 31 10 март 2006, 09:35 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Цитат на: Mama Strumpf в пт, 10 мар 2006, 09:29

Цитат на: Kalinka в чт, 09 мар 2006, 21:02

Има и о6те един риск: да го нау4и6 на неправилен английски с акцент.

Това всъщност не може да стане / от научна гледна точка за научаване на език/. Най-вече, когато има нормална комуникация с езика / в детската градина, училище и т.н./. С

# 32 10 март 2006, 12:32 ч.

Мнения: 6 167

напълно съм съгласна Амбар. може жената да не е комплексарка, а просто да е искала детето да говори холандски повече. това не е осъдително. за натрапването също - агресивна намеса на никой не е приятна.
а и както каза, всеки случай е индивидуален.

това, за което отговарям всъщност е друго - широко разпространеното схващане, че децата са собственост на техните родители и 'квото искам тва ще си правя с моето дете' . Това схващане е докарало не един и два проблема и е отречено още в началото на 20ти век, когато на децата лека полека започва да се гледа като на личности, а не на собствености.
нациите даже взимат мерки и създават документ по въпроса, подписан от почти всички страни ( без САЩ, забележете и Албания май). Казва се конвенция за правата на детето. Този документ всъщност казва е, че децата имат права и че не можеш да правиш с детето си каквото си искаш, само защото като майка/баща чустваш, че знаеш кое е най-добро за него.
bouquet

Последна редакция: пт, 10 мар 2006, 12:41 от lenilaf

# 33 10 март 2006, 13:43 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: lenilaf в пт, 10 мар 2006, 12:32

нациите даже взимат мерки и създават документ по въпроса, подписан от почти всички страни ( без САЩ, забележете и Албания май). Казва се конвенция за правата на детето. bouquet

Това за САЩ направо ме шокира Shocked

. В интерес на истината, не им и трябва, тук са достатъчно чувствителни на тема child abuse и достатъчно пощурели на тема parents' education.

# 34 10 март 2006, 14:50 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Амбер, разбира се всеки има право да си възпитава детето, както иска. Споделям мнението си за факта, че детето има желание, но само чува от майка си, че не му е нужно да говори български, защото така или иначе няма да живее там. За съжаление, тя говори само лоши работи за България и това е, което детето чува / затова казвам с "промит"/ . В случай, че не искаш да възпитаваш детето си с добри чувства към дадена страна, култура и т.н по-добре го остави само да открие за себе си, но не му натрапвай собствените си идеи. А тя парви това. Приятелка ми и затова ми е мъчно, че може ей-така да зачеркне миналото си. И най-вече ми е мъчно за бабата, която живее в самота, защото няма допирен език с внучетата си и не може да има пълноценна комуникация с тях. / тя живее тук/
Пак повтарям, че не съдя, а само споделям, че ми е мъчно и се оптвам да открия защо така се получава....

п.с. Ако някой се чувства лично засегнат от темата....съжалявам, но си излагам мнението.... bouquet

хя.

# 35 10 март 2006, 15:37 ч.

MERIGNAC, FRANCE
Мнения: 1 551

Най-тъжното от цялата история, е 4е български деца не могат да разговарят със собствените си роднини Sad

Не ми се мисли какъв 6ок 6те е за моите родители, ако един ден им се слу4и. Но аз няма да го позволя.

# 36 10 март 2006, 15:44 ч.

Мнения: 11 512

За да не ви се случва въпреки желанието и усилията ви като майки, децата ви да говорят български, то пращайте те ги от време на време "на село" при баба.
Казвам го от личен опит, защото забелязах, че от гостуванията си при баба си в България се прибираха с много подобрен речников запас, който в момента поддържат.

# 37 10 март 2006, 17:49 ч.

Мнения: 619

Цитат на: Елфа ама не съвсем в пт, 10 мар 2006, 15:44

cъглacнa cъм, ama kaтo нещe??

# 38 10 март 2006, 21:49 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Амбер, ама аз въобще не се меся на майката. Дори, ако стане нещо въпрос за българският на децата казвам само положителни и окуражителни думи. Не съм повдигала темата, защото се боя, че ще се разпаля / нали съм си патриотка...../...

Съжалявам, но не мога да приема доводи като тежък живот, неприятни спомени и други подобни за причина да отричаш езика и културата си. Само за пример бих дала един братовчед, който не се беше връщал в България от 30-40 години, тъй като са щяли да го убият, че е учил в Германия, майка си и баща си не е видял след 18 годишната си възраст, щял е да бъде великолепен адвокат, а е бил библиотекар....И въпреки това дори сега на 80 пази България в сърцето си, а децата му говорят перфектен български , въпреки че бяха дошли за пръв път на гости на 40 години....

Така че, има начини, стига да има голяма любов, желязна воля и търпение.....

Последна редакция: сб, 11 мар 2006, 12:23 от Kalinka

# 39 10 март 2006, 23:35 ч.

Мнения: 907

Моето дете сега е на почти 7 и говори перфектно 3 езика - български (винаги му говоря на български), руски (баща му също само на руски) и швейцарски, който научи за 3-4 месеца когато тръгна на детска градина на 2.5г. Сега ходи на българско училище (2h седм.), баща му се занимава през седмица на руски, а в училище (сега е 1ви кл.) посещава по 1h седмично немски за деца от смесени бракове. Учителката ми каза, че той говори швейцарския (който е диалект на немски) по-добре от самите швейцарчета. В българското училище се събира най-вече с деца на негова възраст. Бабите идват за по 1-2 мес. в год. и особено като беше по-малък оказваха чувствително влияние. Разбира се има отделни думи, за които пита като не разбира и аз му ги обяснявам по възможност без превод. Научи се да чете сравнително късно но и на 3те езика едновременно. Не е прочел още цяла книга, чете отделни изречения.
Понякога приказва на немски, но когато говорим по-дълго превключва на съответния език.
Държим на езика и културата на всяка от 3те страни и мисля той го чувства. Започна да се интересува и от история и географията свързана с БГ и Русия.
Въз основа на моя опит и на опита на другите родители от бълг. училище твърдя, че е възможно да се запази българския език и говоримо, че и писмено.

# 40 11 март 2006, 04:07 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: phonelady в пт, 10 мар 2006, 17:49

Цитат на: Елфа ама не съвсем в пт, 10 мар 2006, 15:44

cъглacнa cъм, ama kaтo нещe??

Въпрос на индивидуална ситуация е може би, но аз например не бих си пратила насила детето в България, ако то не иска. Освен ако е въпрос на живот и смърт. Не мисля, че случаят с езика е чак такъв, и предпочитам други алтернативи

# 41 11 март 2006, 12:25 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Тук идава и другото ми мнение, че нещата, в които биваме възпитавани от малки и от родителите си имат по-голяма трайност и сила в сравнение с онези, които сами откриваме в по-напреднали години....

# 42 11 март 2006, 14:01 ч.

Мнения: 907

Цитат на: Kalinka в сб, 11 мар 2006, 12:25

Напълно подкрепям. Ние сме затова, за да научим децата си на нещо. Знам няколко езика почти перфектно. Знам че знаенето на кой да е език подпомага изучаването на други, развива мозъка, въображението и пр. Защо да не предам това на детето си. Не е въпрос на живот и смърт, но не ми струва и кой знае колко. Е, иска се и последователност и малко време да го водя на бг у-ще. Но си заслужава. И въобще не е важно дали ще му "трябва" защото ще живее в БГ напр. Във всички случаи ще му трябва тъй като общува с мен и бг си роднини. Държа на това.
Чувала съм толкова абсурдни твърдения - нека да учи по-добре руски (за майка където в семейството няма жив руснак), защото повече хора го говорят. Ми то по тази логика да ги научим първо на китайски, после на индийски и т.н.

# 43 11 март 2006, 15:24 ч.

Мнения: 3 491

Само сега с това "на живот и смърт" не ме цитирайте в грешен контекст, моля! Не съм привърженик на идеята, че не трябва да се стараем децата да научат добър български. Иначе въобще и нямаше да се обаждам в тази тема. Но моите наблюдения сочат, че това в много случаи не става, че родителите не се радват от този факт, да не кажа, че се комплексират. Познавам само едно дете от родените тук с наистина великолепен български, но беше дадено на отглеждане 3 последователни години в България.Този вариант за мене не работи! Познавам още едно момиченце ако не с прекрасен, то с приличен български, но там я гледаха баби, които дума английски не знаят, а родителите по цял ден на работа. Останали или изобщо не говорят, или говорят лошо. Става въпрос за деца на поне 5-6 години, за които вече може да се прецени. Можем до безкрайност да цитираме ситуации на опърничави малчугани, които отговарят на другия език, и писани принцеси на мама, тати и човечеството, защото приказват половината човешки езици. Аз съм обаче шеста година родител и като такава съм виждала и добро и лошо, и възторг, и отчаяние. Когато обаче съм имала моменти на отчаяние, съм знаела в Америка на кой телефон да се обадя, от къде да получа професионална помощ, и добри и работещи инструкции за поведение (разбити до елементарно ниво). Без да ми се натрапва чувство за вина и без някой да ми размахва назидателни пръсти. В момента задавам въпрос: има ли телефон в България или сред българите в чужбина, където да се обадиш и да получиш такова съдействие? Що се отнася до това какво нося в сърцето си: на първо място това са децата и семейството ми. За България - каквото остане. Peace

# 44 11 март 2006, 15:54 ч.

Мнения: 6 167

тука, чухме че деца на 3г говорят перфектно 3 езика. че на 3г дете колко думи в речника си има???? Shocked

поправете ме, но и дете което е на 7 години просто няма как да знае перфектно 3 езика, поради простия факт, че не чете и пише. За перфектно владеене можем да говорим, когато говорим за грамотност - като познава съответния книжовен език, което предполага четене на литература, обогатяване на речниковия запас, писане, разсъждение на бял лист хартия. книжовен език. Като стане на 15-20г, тогава пак можем да се видим във форума бг-бабба и да си дадем обратна връзка.

И както някой каза още в първите постинги - тази тема само повишава самочуствието на тези родители, които имат претенции, че децата им говорят перфектно.

Както казах и преди, един ден, като имам дете, ще се опитам то да говори български, но ако не успея - това не е единица мярка за родолюбие и няма да се комплексирам!

Препоръчани теми

Живот и учене на език в Нидерландия

Покупка на имот в Италия и за какво да внимаваме

Пътуване до Лас Вегас само за концерт

Норвегия

Причина:

Причина: