Българче/ холандче

lenilaf, естествено, че като казвам перфектно имам в превид за възрастта му. Той вече и чете и пише сам. Написал е на братчето си (сам) на 3те езика по 2 изречения. Всяка дума с по някоя грешка, но се чете. Хвалим го и му поддържаме гордостта, че знае и други езици.
Дали самочувствието ми се повишава, не знам. Не зная как ще се развие до 15г. възраст, но не мога да си представя, че няма да може да ми разкаже елементарни неща на български. Колкото за богатството на езика, за това го пращам на бг у-ще. Искам сам да може да чете. А там общува и с връстници, не винаги на български наистина, но все пак има и деца, които по-добре го говорят от него и го стимулират. Ще направя това, което е по силите ми. Искам само да кажа на тези които имат проблеми, а искат децата им да запазят бг, че е възможно, да не се отчайват.
Блашка, не знам в момента такъв телефон (съмнявам се че има), но ако ми попадне нещо в тази връзка, ще ти пиша. Нямате ли наоколо бг у-ще? На http://www.aba.government.bg/ има списък с у-щата. Самата агенция може да помогне евентл. Доста са любезни.
Може би в САЩ поддържането на чужди езици е по-трудно. Тук в училище ги подкрепят да изучават майчиния/бащиния език. Даже наскоро са ги карали да кажат някоя и друга дума на език, който те си изберат.

PS Може би трябва да добавя, че жените които го гледат бяха преди рускиня, сега българка. Аз лично не се занимавам много с него, тъй като имам и малко бебе  а и ходя на работа (сега на 60%).

Благодаря много за съпричастността! В САЩ, или поне при нас, също се поощряват националните култури, така че от страна на местните не виждам спънка. Впрочем, в района, в който живэм, е имало съботни сбирки на българи в библиотеката точно с тази цел, децата да говорят български, но ефектът е бил нулев: децата се гонят на англйски, родителите се клюкарят настрани на български. Когато разбрах за това и отидох да питам, българите вече благополучно се бяха разединили. За ефекта от сбирките чух по-късно от една бивша участничка в тях. В радиус час с кола от нас не съм чувала да има българско училище. Ню йорк е на час и половина до 3 часа може би с влак+метро, зависи от квартала. Все пак е нещо. Бях изнамерила точно от този сайт мисля е-мейл на човек, който отговаря за българско училище и му писах, но нямаше отговор. Намерих и телефон на настоящо българско училище и се обадих да питам за условията, но даваше свободно. Оттук нататък обаче проблемът е в мене, че ме завъртя шайбата и не бях достатъчно настоятелна да опитвам още. А пък съм станала доста разглезена от това какъв ли не бизнес да се конкурира за пощенската ми кутия, та трябва да си повъзвърна чувството за инициатива.

П.п. Между впрочем този постинг е мой
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42949.0

Амбар не знам какво искаш да кажеш точно. Темата не я подхвана ти, а както виждаш е доста актуална. Разменяме опит и наблюдения. Кой какво ще сподели си е негова работа. Ако се дават съвети, то за тези, които ги искат. Другите да ги подминат. Ти какво би предложила?
Апропо не съм съгласна с мнението ти да се остави всичко на самотек (не те карам да мислиш като мен). Не мисля, че когато децата ми тръгнат в гимназия и ги затрупат с един куп неща, че ще дойдат да ми кажат "я сега да видим не може ли да понаучим и малко бг". Искам да им дам основата преди това. Възхищавам се на Татяна, че на 13г. е започнала с бг и го е довела до това ниво, но мисля че това е по-скоро изключение.
Ето и още линкове (платени), които още не съм опитала, но мисля да направя скоро. Второто е виртуално у-ще, където в определени времена през събота/неделя може да се включиш "на живо":

http://www.school-bg.com/
http://www.bulgarian-online-school.com/

Има и разни сайтове, където има бг песни, стихотворения и пр. По-големите и сами могат да се забавляват. Късметлии сме все пак, че живеем във време, когато има такива технологии? Не мислите ли?

"Късметлии сме все пак...

че имаме възможност за избор и живеем във време, което ни дава шанс да го правим свободно",

Това казах и аз.

"стига да не се намери някой, който да ни каже, че това, което правим е грешно. според него."

Ауу и като ти го каже та какво?
Само не разбирам защо искаш да си изтриеш мнението след като не съвпада с това или онова.   

Не се засягай, де. В спора се ражда истината, нали знаеш.
 

Леле момичета, аз докато сготвя една мусака големи страсти са се развихрили)))   жалко, че не мога да прочета на амбар постинга да се разпаля и аз

за мен крайностите винаги са нежелателни. както и крайни определения , като перфектно , защото може някой да се засегне , като гледа как неговата душичка грам не отговаря на български, при всички усилия     

не мисля, че някой родител няма да иска да си учи детето на български нарочно. около моя район със сигурност няма никакви българи, български общности, училища и тн.  но от сега съм се закачила за Родители в чужбина та да черпя опит един ден. Ако има конструктивен такъв. Тука имаше теми подобни за езика, двуезичието и тн и бяха много интересни.

Българската общност, училището със сигурност биха поддържали езика и биха го развивали.  Но пак не бива да се изпада в крайности - например китайци тук - гледах една жена бременна в болницата за раждане, от 7 (!) години е в Италия и не знае да каже едно чао, та китаеца й превеждаше при раждането. Защото тя като си е само в общността... все едно си е в Китай. За мен това е много опасно.

И друг случай- майка българка в Италия, която не владее много добре езика. И детето , като става ученик почва да има проблеми, защото тя не е в състояние да му помага при домашните ( а явно за детето е било важно). И така
Е тва за мене е страшно, защото един ден децата ни със сигурност ще ни надминат в езика, който за нас не е основен. затва съм се заинатила на Книжовния италиански, да не ми превежда детето един ден)))

 

Блажка, Фоунлейди, ама кой говори да го пратиш насила?
При нас имаше мерак от двете страни и просто споделих като вариант

Ей, ама и аз не разбрах защо трябва хората да го взимат толкова навътре. Пък и за какво се хващате за тази дума. Перфектно значи за мен без акцент или като го пуснеш в бг. детска градина, другите да не разберат, че не е израснал в БГ. Няма да е първи сигурно, ама да е в приемливата среда. Нито рецитира Достоевски, нито пък и знае (още  ) кой е. То ако не определяме нещата с истинските им имена, всяко изказване ще е едно такова мъгливо и няма да прави вппечатление.
Тук също пада голям смях с тези, които не вдяват местния език. Най ми беше смешно при първото раждане как лекарят минаваше с немско/албански разговорник и водеше следния разговор с албанките:
- Болка?
- ... (клатене на глава, те имат едно такова като циганчетата, което значи да ама не много, мисля)
- Вода пиеш?
... пак същото клатене
Когато тя каже нещо, лекарят внимава да чуе познати думи или пък да долови нещо и поглежда пак в разговорника. 

PS Да ти е сладка мусаката.

  мерси, нещо не иска да се запече отгоре... за пръв път правя мусака и е голямо вълнение.

не взимам навътре нещата, нямам кой да уча още на български, но един ден...    .. ще имаме едно двузично същество вкъщи.
моите амбиции обаче към него ще са по-насочени към английския. дори бих направила  известни компромиси с българския, но с английския не.
а след това и още 1 език със сигурност, сигурно немски.
защото с италиански по света, все едно с български по света.

 

MegiX,  абсолютно те подкрепям, че нещата не трябва да се оставят на самотек. Благодаря за линковете, всъщност  вторият вече е оценяван във форума ето тук.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=48564.0

Интересно ми е обаче какво точно работи за вашите деца. Моят личен опит е най-добър с ето този сайт,

www.dechica.com

обичаха да повтарят след него думите на български например, или да играят на бесило. И съм много склонна да обменяме идеи за разни езикови игри, които правят българския забавен и атрактивен. На моите деца интерес не им липсва. Факт е обаче, че английският е много силно поднесена конкуренция, но поне има какво да се учи от нея!

Извинявай, че така съм се изразила, но нерядко съм била агитирана да си пращам децата сами в България, ей така, по дефиниция, без оглед на каквото и да било друго. Не го приемай лично! 

     

MegiX ще ми е много интересно да споделиш впечатленията си от българското училище. Не знам доколко ще е удобно в темата - виждам, че страстите са се развихрили и има доста крайни мнения, тъй че ако прецениш, че не е добре да се раздува темата -  пиши ми на лични.

Темата е отворена за всякакви образователни неща, свързани с темата, както и идеи и спорове / все пак сме интелигентни хора и знаем как да спорим  /

И тук има такова, но е платено и половината българи бяха против него, защото било комерсиално.....На мен логиката ми е малко странна, но.....И как е там?

Училището в Цюрих съществува от 2004 (www.rodnaretsch.org). Има към 10на деца в 2 групи, което е сега най-големия ни проблем. От начало тръгна с такса 400Фр. (250$) на семестър, за да осигурим заплащане на учителките. Решили сме от следващата година да махнем таксата - учителките правят жест, за да видим това ли е проблемът, тъй като деца има. Наистина в Швейцaрия няма големи градове - всичко е разпръснато, вкл. и българите живеещи тук.
Най-големият проблем в началото беше различното ниво на децата, което не беше свързано и с възрастта. След това обаче, големите дръпнаха значително по-бързо. Друг проблем беше как да направим преподаването за всички интересно. Не става както при нас едно време да ги сложиш на чина и да наливаш . Сега децата са свикнали да ги въвличаш, да им го правиш интересно, иначе дисциплината отива на кино, дори при толкова малко деца. 
Синът ми не винаги е във възторг като дойде срядата, но аз не го оставям. Той не винаги е във възторг и от каратето между другото, което сам си го искаше. Но без последователност няма никакъв смисъл. Та съм тичала и бременна с него от работа да го водя (аз за щастие не работя много далеч). А пък после като се заиграе с децата не му се тръгва. Хубавото е че те са си свикнали да говорят на бг в училище и доста често си го говорят и като ги съберем извън у-ще . Е, преминават и на немски, ама понякога им напомняме че могат и на бг и обръщат, пък ако не, не го приемаме трагично разбира се.
Много се кефиха когато в последния час преди Нова година правиха суровачки. Въобще най-добре според мен е първо да ги въведат в часа с някакви леки въпросчета-игра, после да минат по същество - писане четене, а накрая пак с някаква игра от сорта на бесеница. Правим си и малки празници с програма  - 24ти май, 8ми март и пр. Та така научават и някое стихотворение и песничка. Участваме и всяка година в конкурса за рисунка на агенцията за бг в чужбина. Така виждат колко българчета има по света.
Тук системата ни подпомага като дава помещение в швейц. у-ще безплатно. Има такива у-ща към 20на ако не и повече - има дори македонски. Идеята е (дори научно обоснована), че детето трябва да владее добре и в тънкости майчиния език, за да може да научи други. Аз говоря немски така както Татяна може би български, тъй като от същата възраст съм го учила интензивно с желание и с германци, но майчиния език си е друго. За човек израснал в БГ не мога да си представя, че може на друг език да предаде по-добре и искрено чувствата си на детето.
След 1г. обучение направихме постъпки кантонът да ни признае като бг неделно у-ще. От другата година учителките имат право да издават оценки, които влизат в свидетелствата на децата от швейц. у-ще. Дори повдига бала при кандидатстване в гимнация. Целта на швейц. училищни власти е да подпомогнат интеграцията - т.е. децата научават за културата на родителите, не се срамуват, не се оставят да ги обиждат , а напротив показват на швейцарчетата това-онова. На принцип "опознай чуждата култура за да я обикнеш".
Казах, че синът ми говори много добре швейцарски (въпреки че ние не го говорим с него), защото съм убедена, че поддържането на бг и руски му помага.

Ей по тази причина драпам толкова за българско училище. MegiX, много добре звучи!!! Доколкото знам, в Бостън също им дават да ползват безплатно в неделите територията на едно от местните училища. И изобщо, ако има проблем, той определено не е в местните хора и система!