В момента чета... 36

  • 48 582
  • 741
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 2 918
Чета "Братът Грим", засега добре върви.  Hug

# 136
  • Мнения: 5 776
Ама разказвайте да знам да я почвам ли "Гръцко кафе" изобщо, че имам сума ти други книги предвидени  Laughing

Моето мнение често се разминава с това на мнозинството и не съм точно мерило. Обаче прекалената патос, изкуствено вмъквана драматичност и хаотичното въртене напред-назад в историята не ми допада.

# 137
  • London, UK
  • Мнения: 252
Прочетох  "Вечно твой", Даниел Глатауер; "Вила с басейн", Херман Кох и в момента съм на "Елегантността на таралежа"

"Вечно твой" реших да я прочета, защото харесах първите две книги от автора - "Лекарство против северния вятър" и "Седмата вълна". Хареса ми анотацията й, но... май само с това си и останах, което да ме впечатли в книгата.  Това, което очаквах и намерих в другите две, не можах да открия в тази.
В предните имаше едно..изящество и чудесно обличане на емоциите в думи, а тук - тук всичко ми беше прекалено монотонно, предвидимо като сюжет, а на всичкото отгоре и стилът ме разочарова. Тази накъсаност, фрагментарност... ами не. Така ми остана и историята - като накъсана и като книгите, след които се питаш:  "Е, добре, и? И какво от това?"

Херман Кох обаче е от авторите, които ще повторя. Със сигурност ще прочета и "Вечерята", а "Вила с басейн" наистина ми достави удоволствието на едно ненапразно "изгубено" време. Авторът пише интересно, истински и силата му определено е в създаването на отрицателни, противоречиви и спорни образи. Думите се нижат плавно, всичко е на мястото си, героят не е идеализиран, а напротив - авторът не ни спестява нищо от мислите и вълненията му - нито една мисъл, колкото и егоистична, неморална и срамна да е тя. Харесвам такъв саркастичен и циничен стил, харесвам тематиката на романите му. Препоръчвам.

Сега съм с "Елегантността на таралежа" и дотук мнението ми е - една много умна, мъдра и проницателна книга. Ще споделя два цитата, няма да го слагам в скрит текст, защото не издава нищо от сюжета, просто за да добият представа тези, които не са чели произведението:

"Какво значи аристократка? Жена, която остава недосегаема за простащината, макар и тя да я обгражда от всички страни."

"Богатите си мислят, че бедните - може би защото животът им е лишен от кислорода на парите и връзките - изпитват човешките чувства с по-малка сила и с по-голямо равнодушие".

# 138
  • Мнения: 2 169
Ама разказвайте да знам да я почвам ли "Гръцко кафе" изобщо, че имам сума ти други книги предвидени  Laughing

Моето мнение често се разминава с това на мнозинството и не съм точно мерило. Обаче прекалената патос, изкуствено вмъквана драматичност и хаотичното въртене напред-назад в историята не ми допада.
До средата съм, но и моето мнение е такова. Не стига, че 200стр. книга е напечатана с по два пръста бели полета от четирите страни на страницата и де факто книгата е 100-120странички реален обем, ами и постоянно се повтарят изрази от сорта на
Скрит текст:
еди-кой си, прапрадядо на българският ти дядо; еди-кой си, баща на гръцкият ти дядо; твоят баща, твоят гръцки баща, големият ти баща.... и т.н.
И тези описания на героите са при всяко тяхно споменаване в книгата. След като един път са споменати по име и са описани, защо трябва при всяко тяхно следващо споменаване отново да се дава пълно описание newsm78 Какво пречи да си ги пише с имената и историята да си върви newsm78 И в този ред на мисли обема на книгата се свежда до 50-60 страници история на едно семейство. Вярно самата история е интересна, но ако напиша историята на моят род, може да излязат и доста по-интересни неща  Thinking
Има спойлер и за книгата Войната на буквите на Филипова Peace
Скрит текст:
Според мен нещата с авторката са протекли така: Татко е бил по върховете на Партията-Майка. Преживявам ужасна семейна трагедия (която иначе щеше да приключи с развод, по мое мнение). Мисля си, че имам невероятна съдба. Имам някакъв талант. Решавам да пиша книга. И понеже мога да си го позволя - правя най-шумното представяне на книга за последната една година.
Предното такова беше на Войната на буквите. Там се обещаваше разтърсваща история, невероятно разкритие, авторката попаднала на документ разкриващ невероятна истина, а в крайна сметка историята беше за това, че Черноризец Храбър бил всъщност цар Симеон I ... ами ние това още в училище го учихме  Thinking  С такова очакване и нетърпение четох книгата, а в крайна сметка получих една приказка, в която достоверни са само имената на героите  Crossing Arms Така и не получих разтърсващото разкритие Crossing Arms
И тук така - много шум за нищо. Всеки българин, който реши да напише родовата си история, ще има подобна книга. Най-вероятно ще има и доста по-интересни. Да беше написала писмо на сина си и да му го завещае.
Интересна семейна история, излишно разтеглена до степен да стане книга от 200 страници. Добре, че я взех на половин цена Rolling Eyes
Който я има на четец да си я прочете между другото, чете се за два часа (аз нямам време затова се бавя Crossing Arms) Peace Аз ще я дочета, но или не е моята книга, или не съм в настроение за нея, или наистина не е кой знае какво  Thinking

# 139
  • Мнения: 12 379
Аз продължавам с разтоварващото четиво, чиклит - "Кръстницата" (втора част на "Мафията на майките").

Аз не знам дали споделих, че вече имам четец и дори прочетох първата си книга на него. За сега грам не ми носи кефа от четенето на реална книга, но сигурно ще му свикна. А и имам свалени на него доста книги, които ги няма на български и не ми се четат от екрана на компютъра.
Честито! Ще свикнеш, разбира се, предимствата не са малко. Но аз също продължавам да обичам и чета хартиени книги, усещането е незаменимо.. затова гледам да комбинирам. Wink

"Вечно твой" реших да я прочета, защото харесах първите две книги от автора - "Лекарство против северния вятър" и "Седмата вълна". Хареса ми анотацията й, но... май само с това си и останах, което да ме впечатли в книгата.  Това, което очаквах и намерих в другите две, не можах да открия в тази.
В предните имаше едно..изящество и чудесно обличане на емоциите в думи, а тук - тук всичко ми беше прекалено монотонно, предвидимо като сюжет, а на всичкото отгоре и стилът ме разочарова. Тази накъсаност, фрагментарност... ами не. Така ми остана и историята - като накъсана и като книгите, след които се питаш:  "Е, добре, и? И какво от това?"
И при мен беше така! Peace Благодаря за мненията за другите две книги, които също планирам да прочета!

# 140
  • Мнения: 2 491
На мен пък Лекарството не ми хареса,скучна ми беше, на всичко отгоре тъпо свърши.
Но за сметка на това Вечно твой ми хареса доста,интересна,различна и я изчетох на един дъх..
Но вкусове различни Simple Smile

# 141
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Момичета, благодаря много за отзивите за "Гръцко кафе", аз имах някакви подозрения за слабостите, за които говорите, без да съм сигурна разбира се. За това и се въздържах да си взема книгата на шумното представяне.

Точ, паралела с противната Людмила Филипова, съвсем ме отказа от прочит. Ако толкова реша да и дам шанс, имам я на четеца.

Сиси
, благодаря и аз си мисля, че ще свикна  Grinning

# 142
  • Мнения: 12 379
На мен пък Лекарството не ми хареса,скучна ми беше, на всичко отгоре тъпо свърши.
Може би не си чела втората част? Има продължение и историята свършва там - "Седмата вълна". Wink
А на "Вечно твой" и не мен ми хареса идеята, но не й реализацията, но да не повтарям думите на ~Adamant~ .

# 143
  • Мнения: 13 415
На мен пък Лекарството не ми хареса,скучна ми беше, на всичко отгоре тъпо свърши.
Но за сметка на това Вечно твой ми хареса доста,интересна,различна и я изчетох на един дъх..
Но вкусове различни Simple Smile
А на мен точно края много ми хареса и затова не искам да чета продължението. Което според мен изобщо не беше планирано от автора, но това е друга тема Simple Smile
Ще погледна "Вечно твой".

# 144
  • Мнения: 2 491
Знам Сиси, че има продължение, но просто не ми се чете, при условие че първата не ми е харесала Hug
А Вечно твой я прочетох най първа и по добре, че иначе щях да я пропусна..

# 145
  • София
  • Мнения: 2 462
Дочетох "Бялата масайка" на Корине Хофман - 2/5.
Книгата е за швейцарка, която се влюбва в неграмотен масай и зарязва всичко за да живее с него в Кения. Много очаквах от такъв сюжет, та и разочарованието ми е пропорционално Simple Smile
Авторката има елементарен език - няма описания на природата и хората, нито на каквато и да е по-сложна емоция. Кратки изречения, на места направо повествованието направо препуска. Героите /включително и тя самата/ сякаш нямат предистория - нищо за миналото, характерите им и дори външния им вид не описва. Най-лошо впечатление ми направи тоталната липса на интерес към историята и традициите на страната, която уж ще й става втора родина. Та тя дори езика не научава, пътува от Швейцария за Кения с по 30-40 кг. багаж без да й хрумне да си донесе разговорник поне  Crazy
Любовната история още от първите страници ме смая - да се влюбиш в някого и да зарежеш всичко само защото те е впечатлил физически, с разменени няколко думи само. Да е красив, да е красив-колко пък да е прекрасен? Rolling EyesДо края общуваха на супер примитивен английски. Как се омъжваш за някого, с когото не можеш да общуваш за нищо извън битовизмите?
Перипетиите и нещастията, през които преминава докато се опитва да изгради живота си там, бяха наистина интересни за четене. Не знам дали това е безумно смела жена или просто безумна.
Чете се леко като повечето книги, които описват лични истории. Обаче е толкова повърхностна. Жалко, че в този масай не се влюби някоя като Исабел Алиенде, че да напише свястно историята.

# 146
  • Мнения: 12 379
Ули, точно си мислех, че пропуснах да пиша в предния пост, че всъщност и аз бих се задоволила с този финал, ако нямаше друг. И също си мислех, че авторът в началото не е планирал продължение..
Гигова,  Hug
Magrat*, мерси за споделеното! Гледам, че и в Goodreads, не е с особено висок рейтинг..

Благодаря и аз за мненията за "Гръцко кафе"! Свалих си я, но определено няма да минава скоро в предните редици за четене, макар че винаги давам приоритет на новопоявилото се от бълграски автори. П.П. Людмила Филипова и аз не я одобрих!

# 147
  • София
  • Мнения: 5 781
Magrat*, благодаря много за отзива. Мислех да я чета, но след споделеното от теб - опредекено ще си я спестя!  Peace

# 148
  • Варна
  • Мнения: 5 926
Препрочитам "Ние" на Замятин.
За след това съм приготвила "Напълно изгубили себе си".

# 149
  • На високо
  • Мнения: 829
Започнах .
Средна работа засега, не съм много впечатлена. Другата книга на авторката "Ключът на Сара" все още не съм чела, гледала съм само филма по нея, който ми хареса.
Обещах да споделя мнение за "Търсачите на миди" на Розамунде Пилхер, която дочетох преди ден-два. И тази книга не остави някакви ярки спомени в мен, не ме грабна. Но може би и в мен си е бил проблемът, защото нямах нито време, нито желание за четене. Не лош стил, не лоша история, но...останах някак си дистанцирана от героите, не ги усетих близки. А и филмите по романите на Пилхер, на които съм попадала не са нищо особено. Просто са приятни, на границата с досадни ако изгледаш повече от 2-3.

Общи условия

Активация на акаунт