Аз мисля че това е характер.Повярвайте ми аз съм на 53 год.и все още понякога ми се случва.Ами това е има по-чуствителни хора.
- Публикувана: 1 фев. 2015, 15:44 ч.
- Последно мнение: 24 март 2015, 10:26 ч.
До каква възраст е нормално да се реве без сериозна причина
Аз не смятам, че има някаква възраст, до която описаното поведение от авторката е характерно, и след това вече не.
Има такъв тип характер, да се плаче и да се ядосва, когато нещата не се развиват според очакванията .
Но според мен това не е "плач без причина". Причината просто е по-скрита. Напр. детето се чувства самотно, или ревнува, или се безпокои от нещо, стреми се да контролира и т.н. А не е просто реакция на физическа болка или някакво конкретно нещастие.
Има такъв тип характер, да се плаче и да се ядосва, когато нещата не се развиват според очакванията .
Но според мен това не е "плач без причина". Причината просто е по-скрита. Напр. детето се чувства самотно, или ревнува, или се безпокои от нещо, стреми се да контролира и т.н. А не е просто реакция на физическа болка или някакво конкретно нещастие.
Аз познавам жена на 65, която е готова да се разреве, дори и на прогнозата за времето - свекърва ми. Повярвайте, всичко в живота й е било, и Е наред. Има прекрасен съпруг, който я носи на ръце вече 40 години, деца, внуци....всичко. Но това си е темперамент. Още в детската градина са я наричали "Мария със сълзите в джоба", защото била способна да се разреве на мига, за всичко 
. Мисля, че малката ми дъщеря се е метнала на нея, опитвам се да я разбирам, а не да я пречупвам, все едно е нередовна. Така проблемът, според мен, прераства в нещо доста по-сериозно, отвъд обикновената ревливост.
. Мисля, че малката ми дъщеря се е метнала на нея, опитвам се да я разбирам, а не да я пречупвам, все едно е нередовна. Така проблемът, според мен, прераства в нещо доста по-сериозно, отвъд обикновената ревливост.
Ти може да си намразила, щото ти е друга психиката. Хората са различни. Аз също не рева за глупости, имам висок праг на болка и се сконфузвам като ми ревнат големи хора (хеле пък мъже 
), но какво да им мразя... Хора като хора, всеки с темперамента си. При децата, мисля е същото.
), но какво да им мразя... Хора като хора, всеки с темперамента си. При децата, мисля е същото.
Аз съм съгласна. Но съгласи се и ти- хората сме различни. Още от ранна възраст втълпявам на децата си да не се опитват да променят другите, а да се опитат да живеят в мир с техните негативи на характера. Пък дано случат и другите да са така възпитавани и те на свой ред да приемат техните слабости и трудности.
. Особено ако носи същия темперамент.