От два дни не спирам да плача. От години се раздавам за семейството си, спряла съм да живея за себе си, обезличила съм се. В крайна сметка установих, че всички ме приемат за даденост. Децата ми не ме уважават, съпруга ми непрекъснато се кара с мен за пари ( а няма основание). Пуша много и съм ужасно нещастна. Искам да излезна от тази дупка, а си нямам идея как.
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
Анонимен, недей. Помисли за себе си, не продължавай така. 
Била съм в подобно положение, но си казах край. Дотолкова угаждах на всички, че ме приемаха за даденост, дотолкова че да ме нарекат "Добра е като теле".
От тогава казах край. Направи го и ти, ще видиш че ще започнат да те уважават.
Била съм в подобно положение, но си казах край. Дотолкова угаждах на всички, че ме приемаха за даденост, дотолкова че да ме нарекат "Добра е като теле".
От тогава казах край. Направи го и ти, ще видиш че ще започнат да те уважават. 
Сънувах моя приятелка. Не сме се чували от 2 години, тя живее в Германия. Истината е, че тя прекъсна контакт с мен, може би и аз имам вина. Всичко остана някак неизяснено. Тежи ми.. и мнооого ми липсва. Искам да я потърся, наскоро и се е родило детенце, искам да знам как е, искам да е част от живота ми. Но.. ме е страх да я потърся, защото не знам как ще реагира. Много ми тежи, много. Не знам как да постъпя. Надявам се да има нещо вярно в поверието, че ако сънуваш някой, значи му липсваш.
все едно аз съм го писала... само че годините са повече... разбирам оттук-оттам по нещо за нея - също живее в чужбина, имала също детенце.... мнооого често я сънувам, не знаех, че това се тълкува по този начин... мисля, че я сънувам, просто защото ми липсва... но аз направих опит да разбера какъв е проблема, в началото, когато усетих, че нещо се случва, но беше успешен...
Май не трябваше да споделям тайна тук .
Анонимността не е баш анонимна , модовете знаят
(а и те са хора)
Както и да е не ми е драма , май се разочаровах
но нищо , все пак не познавам лично човека , така де не е драма 
Анонимността не е баш анонимна , модовете знаят
(а и те са хора) Както и да е не ми е драма , май се разочаровах
но нищо , все пак не познавам лично човека , така де не е драма Отдавна се замислих за това, че всъщност анонимните не са баш анонимни
, поне не за всички, де. То по-добре си пиши така или въобще не пиши, но да се скриваш, май няма много-много полза.
То по-добре си пиши така или въобще не пиши, но да се скриваш, май няма много-много полза.
Започна серия от странни и неочаквани срещи.
Единия го видях на едно кръстовище докато чаках да пресека. Докато се почудя той ли е и викна името му, той тръгна. Ако имах телефона му, щях да му звънна. Липсват ми срещите с него. Разплаквал ме е от смях.
Втория... Много са ми разнопосочни чувствата към него. Страшно се е променил.
И двамата са от отминал период от живота ми. Някъде от около пет години не съм ги виждала.
Дали ще има още срещи от тогава? Тръпна в очакване.
Единия го видях на едно кръстовище докато чаках да пресека. Докато се почудя той ли е и викна името му, той тръгна. Ако имах телефона му, щях да му звънна. Липсват ми срещите с него. Разплаквал ме е от смях.
Втория... Много са ми разнопосочни чувствата към него. Страшно се е променил.
И двамата са от отминал период от живота ми. Някъде от около пет години не съм ги виждала.
Дали ще има още срещи от тогава? Тръпна в очакване.
То по-добре си пиши така или въобще не пиши, но да се скриваш, май няма много-много полза.
Или услужливи съфорумки да пишат на семейството ми..
То по-добре си пиши така или въобще не пиши, но да се скриваш, май няма много-много полза.
Или услужливи съфорумки да пишат на семейството ми..
Ужас
И такива ли има... 
И аз преди време имах съмнения дали не ми четат постовете в нета, предвид, че работех само с ИТ специалисти
, но хич не ми пукаше... ама да разнасят, че и да предават на близки и роднини 
Е как и къде успяват да намерят семейството ти, че и да му пишат
Какво се прави с неосъществените амбиции?
И недоизживяните моменти?
П.П. Това е тайният ми въпрос..
И недоизживяните моменти?
П.П. Това е тайният ми въпрос..
Какво се прави с неосъществените амбиции?
И недоизживяните моменти?
П.П. Това е тайният ми въпрос..
И недоизживяните моменти?
П.П. Това е тайният ми въпрос..
Животът е днес и утре, нямаме време да дълбаем във вчера, в пропуснатото, в "ако"-тата.
Онова от вчера е мил/лош/щастлив/болезнен спомен. Не се оставяй да живееш в спомени, вече не си това, което си била и нищо не е същото. По-хубаво е. Направи си го.
Какво се прави с неосъществените амбиции?
И недоизживяните моменти?
П.П. Това е тайният ми въпрос..
И недоизживяните моменти?
П.П. Това е тайният ми въпрос..
Така е.
Началото на края на семейството ми най-накрая дойде. Сега ме е страх да не постъпя отново като страхливка и да му позволя да се върне за пореден път. Ще стискам зъбо докрай. Тайна е, защото няма да кажа на никой (дори и на роднините си), защото или ще ми се присмеят или ще ме опрекнат. Сама с две деца, докъде я докарах, но сама съм си виновна за слабостта си....дано този път успея.