Третата бременност изкарах на легло. Започна с кървене, болки, контракции, после серклаж...Няколко пъти лежах в болницата. ММ ми помагаше страшно много- физически, емоционално, морално. Единствените ми ставания бяха до масата за хранене, до банята и до док. Другите излишни движения нямаше. ММ сервираше масата, почистваше я, простираше, пускаше палка, гладеше си при нужда...с две думи- вършеше почти всичко, което аз вършех дотогава. Само дето майка ми готвеше и ни пращаше, защото 3-4 месеца ми се гадеше и не понасях никакви миризми. Сега чак ми липсва това време. Много ме глезеха и му дръпнах голямо лежане и спокойствие.
- Публикувана: 3 фев. 2015, 10:16 ч.
- Последно мнение: 19 март 2015, 16:17 ч.
Проблемна бременност - как реагира половинката ви?
Мисля, че е възможно мъжът ти инстинктивно да е заел позата на боец-устоител, тоест да е решил, че трябва да показва храброст, увереност и мъжество, което отстрани на нас лесно ни изглежда като непукизъм. Сигурна съм, че се тревожи за теб и затова е решил да се прави, че всичко е ОК. Или наистина не знае какво да прави, как да се държи и се е паникьосал.
Аз също съм с тежка бременност, вчера помолих моя мъж да ми помогне в шетането, той измрънка колко бил уморен (работата му е физическа и много, много тежка), и аз ревнах как не мога да се понасям, че не съм самостоятелна, че не мога един леген пране да вдигна, и т.н. и т.н. Той ми се извини от сърце и ми помогна, знам, че ще е до мен през цялата тази ужасна бременност, ще се грижи за децата, когато влизам в болница (няма да ми се размине...), но тайничко ще си мечтае да се покрие в меча дупка, докато всичко се оправи. Отделно от това да ни гледат уплашени, изнервени и страдащи, кървящи и повръщащи не е лесно. И за капак при забрана за съпружески ласки...
, горките мъже, взех да ги жаля повече от самите нас 
Истината обаче е тази - не им е лесно и не знаят как да реагират. Трябва ти да го научиш, колкото и да ти е трудно, за да имаш един силен мъж до себе си, който после ще стане и всеотдаен баща и на второто дете. Ключова дума - ангажираност!
Успех и дано съм била полезна с разсъжденията си
Аз също съм с тежка бременност, вчера помолих моя мъж да ми помогне в шетането, той измрънка колко бил уморен (работата му е физическа и много, много тежка), и аз ревнах как не мога да се понасям, че не съм самостоятелна, че не мога един леген пране да вдигна, и т.н. и т.н. Той ми се извини от сърце и ми помогна, знам, че ще е до мен през цялата тази ужасна бременност, ще се грижи за децата, когато влизам в болница (няма да ми се размине...), но тайничко ще си мечтае да се покрие в меча дупка, докато всичко се оправи. Отделно от това да ни гледат уплашени, изнервени и страдащи, кървящи и повръщащи не е лесно. И за капак при забрана за съпружески ласки...
, горките мъже, взех да ги жаля повече от самите нас Истината обаче е тази - не им е лесно и не знаят как да реагират. Трябва ти да го научиш, колкото и да ти е трудно, за да имаш един силен мъж до себе си, който после ще стане и всеотдаен баща и на второто дете. Ключова дума - ангажираност!
Успех и дано съм била полезна с разсъжденията си
Lali bali, точно това глезене и спокойствие май ми липсва. Все си мисля, че заслужавам няколко месеца (поне докато съм бременна) глезене в живота си , но не - нямам този късмет дори с проблемна бременност! 
Montessori, наистина много ги жалиш мъжете - ако те повръщаха и търпяха болки и нерви ежедневно месеци наред, нямаше да имат сили да си отворят очите сутрин, камо ли да мислят за околните и за това как да ги научат да проявяват отговорност.
Е, има мъже всякакви разбира се, но аз лично не мога да съчувствам на моя. Него глава да го заболи идва края на света и забравя всичко останало. А аз трябва да мисля за себе си, едно неродено бебе, едно родено дете, едно домакинство, че и мъжа си да обучавам как да ме гледа! Хайде няма нужда, по-лесно ще си намеря някой вече обучен
Ох, днес съм яхнала метлата
, тъй че ще се спра дотук!
Благодаря за отговорите и късмет! И да минава това време по-бързо, че до деветия месец не само ще яхна метлата, ами може и да отлетя нанякъде с нея...
Благодаря
Montessori, наистина много ги жалиш мъжете - ако те повръщаха и търпяха болки и нерви ежедневно месеци наред, нямаше да имат сили да си отворят очите сутрин, камо ли да мислят за околните и за това как да ги научат да проявяват отговорност.
Е, има мъже всякакви разбира се, но аз лично не мога да съчувствам на моя. Него глава да го заболи идва края на света и забравя всичко останало. А аз трябва да мисля за себе си, едно неродено бебе, едно родено дете, едно домакинство, че и мъжа си да обучавам как да ме гледа! Хайде няма нужда, по-лесно ще си намеря някой вече обучен
Ох, днес съм яхнала метлата
, тъй че ще се спра дотук!Благодаря за отговорите и късмет! И да минава това време по-бързо, че до деветия месец не само ще яхна метлата, ами може и да отлетя нанякъде с нея...
Благодаря
Дишай 
, успокой се, разбираме те всички 
Исках да наблегна не само на това, че трябва малко или много да им влизаме в положението, но най-вече на факта, че съпруг, който не се е научил (не е научен) как да бъде опора на половинката си през бременността и който е бил обикновен наблюдател на процеса на 9-те месеца, и то колкото му е възможно по-отдалеч, та такъв мъж после лесно може да се превърне в далечен наблюдател на растежа и живота на собствените си деца.
От сърце те съветвам да не се нагърбваш с прекалено много ангажименти сама. Нека и той помага, кой знае, може пък и да започне да му харесва?
Аз бях от онези майки-героини, сещате се, нали, нашите майки като че ли всичките са били такива, да посрещат скъпия с готовата салатка, едва ли не чехлите да му обуват. Не бях толкова зле, но исках да се справя с всичко сама. И няма да забравя какво ми каза един път моя мъж "Тогава аз за какво съм ти?" Замислих се, ами прав е човекът Сега съм нежната и слаба женичка, която има нужда от мъж до себе си, от помощ, от другар. И на него му е добре, защото има пред кого да се показва като мъж, и на мен ми е добре, че не трябва аз самата да се правя на мъж.
Пожелавам ти успех, повече грижа от страна на мъжа ти и бързо да мине времето до раждането
, успокой се, разбираме те всички Исках да наблегна не само на това, че трябва малко или много да им влизаме в положението, но най-вече на факта, че съпруг, който не се е научил (не е научен) как да бъде опора на половинката си през бременността и който е бил обикновен наблюдател на процеса на 9-те месеца, и то колкото му е възможно по-отдалеч, та такъв мъж после лесно може да се превърне в далечен наблюдател на растежа и живота на собствените си деца.
От сърце те съветвам да не се нагърбваш с прекалено много ангажименти сама. Нека и той помага, кой знае, може пък и да започне да му харесва?
Аз бях от онези майки-героини, сещате се, нали, нашите майки като че ли всичките са били такива, да посрещат скъпия с готовата салатка, едва ли не чехлите да му обуват
. Не бях толкова зле, но исках да се справя с всичко сама. И няма да забравя какво ми каза един път моя мъж "Тогава аз за какво съм ти?" Замислих се, ами прав е човекът Сега съм нежната и слаба женичка, която има нужда от мъж до себе си, от помощ, от другар. И на него му е добре, защото има пред кого да се показва като мъж, и на мен ми е добре, че не трябва аз самата да се правя на мъж. Пожелавам ти успех, повече грижа от страна на мъжа ти и бързо да мине времето до раждането
Май масово сме възпитавани да бъдем майки-героини. Мъжете явно са ги възпитавали да бъдат нещо друго.
Много си права, че ангажираността за бъдещото дете трябва да започне от сега. С първото ни отне близо две години да излезем наглава, че грижите трябва да са по равно. И сега съм адски учудена, че нещата до голяма степен се повтарят с второто
Иначе това да го науча да се отнася с мен все едно съм нежна и слаба - хич не ми се получава! Ама и той дава яростен отпор, не може да му се отрече. Трудно се поема ролята на силния и грижовния.
Много си права, че ангажираността за бъдещото дете трябва да започне от сега. С първото ни отне близо две години да излезем наглава, че грижите трябва да са по равно. И сега съм адски учудена, че нещата до голяма степен се повтарят с второто
Иначе това да го науча да се отнася с мен все едно съм нежна и слаба - хич не ми се получава! Ама и той дава яростен отпор, не може да му се отрече. Трудно се поема ролята на силния и грижовния.
Много неприятно отношение получаваш. Сменяй тактиката докато е време.
Мъжете няма как да не се притесняват,просто не могат да си позволят да го показват като нас. Даже мисля че се притесняват повече точно защото не разбират какво става. Да ,не им личи,зщото предпочитат да демонстрират непукизъм. И как не, кой мъж ще си признае че го е шубе?
Но както и да го гледаме те никога няма да разберат какви са нашите вълнения по простата причина че никога няма да са на наше място. Няма как да искаме от тях да ни разберат напълно.
Успех и кураж!
Мъжете няма как да не се притесняват,просто не могат да си позволят да го показват като нас. Даже мисля че се притесняват повече точно защото не разбират какво става. Да ,не им личи,зщото предпочитат да демонстрират непукизъм. И как не, кой мъж ще си признае че го е шубе?
Но както и да го гледаме те никога няма да разберат какви са нашите вълнения по простата причина че никога няма да са на наше място. Няма как да искаме от тях да ни разберат напълно.
Успех и кураж!
Alpha Wolf- Здравейте и от мен.Аз те разбирам перфектно !!!В същото положение съм,в третият месец съм с адско гадене,кървене и куп хапчета които пия за задържане.ММ изобщо не изглежда да ми влиза в положение,дори се шегува,че съм щяла да полудея вкъщи,от толкова лежане.....Въпреки всичко пера,чистя,старая се всичко да е както преди вкъщи ,с изключение на това,че не излизам,но нямам сили боклука да изхвърля...Държи се така все едно,вече не иска бебе,това ме потиска много,но всеки мъж е различен.
Trinidat123 , хич няма да ти е лесно! Аз съм вече в седми месец и изненадващо бремеността ми не се влоши, а стабилизира. Това ми реши част от проблемите - не съм толкова зависима, но беше чист късмет. Иначе наистина щях да се побъркам!
Въпреки това изобщо не съм се отказала от усилията да ангажирам половинката си в това да ми помага. Препоръчвам ти да се бориш в същата насока. Наистина с някои мъже явно е по-трудно (а моя мъж даже минава за "добър и лесен" според повечето околни), обаче ако отсега "минават тънко", след раждането ще е същото.
The Mum , относно това, което казваш
Но както и да го гледаме те никога няма да разберат какви са нашите вълнения по простата причина че никога няма да са на наше място. Няма как да искаме от тях да ни разберат напълно.
абсолютно съм съгласна. Аз не искам да изпитва това, което изпитвам аз. Не само защото е невъзможно, но е и ненужно. Искам да изпитва съвсем други неща - да го е грижа за МЕН по начин, който го кара да предприема чисто практически действия, които ме карат да се чувствам по-добре.
Факт е, че нещата не ми случват толкова романтично и любовно, както бих искала. Налага се да прибягвам до хленчене, мърморене, дори караници, сълзи, сополи и изобщо понякога е грозно, ОБАЧЕ резултата е налице! После мъжете да не ми говорят, че мразят жените да се държат по тоя начин - докато не им оставят друг избор, така ще е.
Въпреки това изобщо не съм се отказала от усилията да ангажирам половинката си в това да ми помага. Препоръчвам ти да се бориш в същата насока. Наистина с някои мъже явно е по-трудно (а моя мъж даже минава за "добър и лесен" според повечето околни), обаче ако отсега "минават тънко", след раждането ще е същото.
The Mum , относно това, което казваш
Но както и да го гледаме те никога няма да разберат какви са нашите вълнения по простата причина че никога няма да са на наше място. Няма как да искаме от тях да ни разберат напълно.
Факт е, че нещата не ми случват толкова романтично и любовно, както бих искала. Налага се да прибягвам до хленчене, мърморене, дори караници, сълзи, сополи и изобщо понякога е грозно, ОБАЧЕ резултата е налице! После мъжете да не ми говорят, че мразят жените да се държат по тоя начин - докато не им оставят друг избор, така ще е.