Търсих из форумите подобна тема, но не открих. Хората пишат за проблемите си при трудно забременяване, но не и при трудно износване - явно тогава мислите на жените са приковани към бебето. Мен обаче ме тревожат и други мисли и имам нужда от успокоение (колкото и егоистично да звучи).
Бремеността ми е проблемна (прилежаща плацента) и макар че все още не съм приемана в болница, лекарят ми ме предупреди да очаквам нещо подобно в бъдеще. Предупреди ме също да се въздържам от някои неща и да се пазя много. Изнервена съм , напрегната, страх ме е, всеки път като си сваля бельото не знам дали ще заваря кръв и какво ще правя после.
Предполагам всяка жена, попадала в такова положение знае за какво говоря. Е, от моите приятелки и познати, дори роднини, никоя не е имала такива проблеми и споделянето с тях не е никак помагащо, даже напротив - карат ме да се чувствам още по-зле.
А най-тежко ми е, че мъжът ми не ми помага емоционално. Той не може да ме разбере, това е ясно. Но все пак ми е мъж, както и баща и половина (това е втора бременност) - та нали него го касае почти колкото и мен? Но човека си седи в досегашните си нужди и проблеми и другото сякаш го няма. Може би тук е мястото да кажа, че секс не мога да правя поради проблемите с бремеността, а на мен и не ми се прави, защото съм ужасно изнервена и уморена.
Никога не съм била лигла, но тежестта ми идва в много. Може би хормоните ми играят номера, или защото ми се налага да си стоя вкъщи твърде често, а може би просто бремеността е нещо твърде важно за мен и затова се притеснявам толкова, не знам. Но се чувствам адски самотна и имам чувството, че ще се побъркам.
Видях че има много "лежащи мами" наоколо, та се надявам някоя от тях да ми каже, че и при нея е така и всичко е нормално, че хората наоколо не могат да ми помогнат дори да искат, че просто трябва да се стегна и да се преборя сама. И се надявам наистина да успея да се стегна...
Бремеността ми е проблемна (прилежаща плацента) и макар че все още не съм приемана в болница, лекарят ми ме предупреди да очаквам нещо подобно в бъдеще. Предупреди ме също да се въздържам от някои неща и да се пазя много. Изнервена съм , напрегната, страх ме е, всеки път като си сваля бельото не знам дали ще заваря кръв и какво ще правя после.
Предполагам всяка жена, попадала в такова положение знае за какво говоря. Е, от моите приятелки и познати, дори роднини, никоя не е имала такива проблеми и споделянето с тях не е никак помагащо, даже напротив - карат ме да се чувствам още по-зле.
А най-тежко ми е, че мъжът ми не ми помага емоционално. Той не може да ме разбере, това е ясно. Но все пак ми е мъж, както и баща и половина (това е втора бременност) - та нали него го касае почти колкото и мен? Но човека си седи в досегашните си нужди и проблеми и другото сякаш го няма. Може би тук е мястото да кажа, че секс не мога да правя поради проблемите с бремеността, а на мен и не ми се прави, защото съм ужасно изнервена и уморена.
Никога не съм била лигла, но тежестта ми идва в много. Може би хормоните ми играят номера, или защото ми се налага да си стоя вкъщи твърде често, а може би просто бремеността е нещо твърде важно за мен и затова се притеснявам толкова, не знам. Но се чувствам адски самотна и имам чувството, че ще се побъркам.
Видях че има много "лежащи мами" наоколо, та се надявам някоя от тях да ми каже, че и при нея е така и всичко е нормално, че хората наоколо не могат да ми помогнат дори да искат, че просто трябва да се стегна и да се преборя сама. И се надявам наистина да успея да се стегна...
..може би трябва да намериш някак си да се разведряваш,да си почиваш,знам че е много лесно да даваш подобен съвет..но точно сега трябва да мислиш позитивно и да си спокойна...а бе с нишо няма да ти помогна май с тези си писаници,но ми се искаше да видиш,че има съпричастни хора айде засега весело и спокоойно,накрая всичко ще се нареди:) 
И това ще мине. 
Колежките ми също ме гледаха странно и си мислеха, че преигравам когато се свия от болка или падна. Причерняваше ми. Накрая прокървих и май тогава мъжа ми се стресна. Той лично ми каза да спра да работя 
)
Абе. много екзистенциални станаха въпросите. 