Аз за ортопедията в Горна Баня. 
- Публикувана: 6 фев. 2015, 12:07 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2015, 11:00 ч.
За лекарската етика
Заплащането е важно, няма спор, но не смятам че лекар, кофражист или учител, който в момента е мърляч, ще стане коренно различен само ако му се удвои, да речем, заплащането. По моему - няма да стане. И да му се удесетори - пак тая.
Има един елемент от лекарската етика, който някак се неглижира - умението и задължението да кажеш, че пациентът ти няма шанс! Просто и ясно.
Да пуснеш човека у дома - да прекара последните си дни в комфорт и сред близки, вместо да го мъчиш и товариш касата с прескъпи и излишни процедури. Да спестиш на родители стреса да "събират" смс или прочие дарения за някое вълшебнмо лечение в Изреал, Пакистан и не знам още къде, а да им кажеш да бъдат близо до рожбата си и да не се товарят с вината, че нямат нужните 10, 30, 50, 100, 200 хиляди евро, долара или там каквото.
Лекарят трябва да знае кога е моментът да се откаже и как да го каже на близките и пациента. Това у нас - а може би и другаде - трагическо липсва. Опитваме до последно, до абсурд.
Има един елемент от лекарската етика, който някак се неглижира - умението и задължението да кажеш, че пациентът ти няма шанс! Просто и ясно.
Да пуснеш човека у дома - да прекара последните си дни в комфорт и сред близки, вместо да го мъчиш и товариш касата с прескъпи и излишни процедури. Да спестиш на родители стреса да "събират" смс или прочие дарения за някое вълшебнмо лечение в Изреал, Пакистан и не знам още къде, а да им кажеш да бъдат близо до рожбата си и да не се товарят с вината, че нямат нужните 10, 30, 50, 100, 200 хиляди евро, долара или там каквото.
Лекарят трябва да знае кога е моментът да се откаже и как да го каже на близките и пациента. Това у нас - а може би и другаде - трагическо липсва. Опитваме до последно, до абсурд.
За разведряване на темата
Бях взела направление за очен лекар. Влязох на преглед, но там имаше още един лекар. На другия ден отивам на гинеколог в същата клиника. Влизам, лекарят ме вижда и възкликва:- Ми така е, като не гледате внимателно, стигате до мен
( оказа се същия, който беше в очния кабинет)
Бях взела направление за очен лекар. Влязох на преглед, но там имаше още един лекар. На другия ден отивам на гинеколог в същата клиника. Влизам, лекарят ме вижда и възкликва:- Ми така е, като не гледате внимателно, стигате до мен
( оказа се същия, който беше в очния кабинет) 
Аз за ортопедията в Горна Баня.
Аз за ортопедията в Горна Баня.
Извинявай, ако не съм прочела.
Аз за ортопедията в Горна Баня.
Извинявай, ако не съм прочела.
На фона на горния пост ще дам друг пример - хирургично отделение в нашия град (нали хирурзите са в топ 10 на най-изнудващите пациенти медици). Държавна болница. От началник отделението до санитарките всички са любезни, учтиви, некорумпирани. Никой - нито лекар, нито сестра, нито санитарка не се сопва, не ругае, не вика,не нагрубява, не фамилиарничи, не си прави устата за нещо допълнително. Нещо повече. Знаете как болните кооментират помежду си дали, какво и колко си искат лекарите под масата. Е, точно в това отделение никой нищо не иска. Даже е имало случаи благодарни пациенти да се опитват да изразят благодарност с пликче с парични знаци, но лекарят да го върне с думите: "На мен ми е платено за операцията от НЗОК, моля, приберете си парите!".
Невероятно ли ви е струва? Има ги и такива. Все още. Професионалисти! А заплатите им - същите като на простаците, грубияните, некомпетентните, алчните, мрънкащите...
Та, не е до заплащането, скъпи ми медици (и техни близки), до човека е. И до първите седем (здрасти, Куркума!
).
Невероятно ли ви е струва? Има ги и такива. Все още. Професионалисти! А заплатите им - същите като на простаците, грубияните, некомпетентните, алчните, мрънкащите...
Та, не е до заплащането, скъпи ми медици (и техни близки), до човека е. И до първите седем (здрасти, Куркума!
).Не знам от къде си но в София има цяла такава болница, не само отделение. Много тясно специализирани са и за това малко хора опират до тях, но то от друга страна по-добре.
Проблема е, че са изключения и се питаме "вярвате ли, че го има".
Това е основния проблем според мен
Аз бях в Кардиологията на Токуда.
Такова внимание и отношение не съм получавала в нито една друга болница.
За условията пък да не говорим, 5 звезден хотел.
Не познавам абсолютно никого, отидох с направление и платих само по 2 потребителски такси на ден. Нито стотинка повече!
Направи ми впечатление, че се обръща внимание на всяко неразположение на пациента, дори да граничи с каприз.
Просто ме удиви спокойствието и търпението на целия персонал.
Всички са усмихнати, изслушват те, никой не вика, не се кара. Страхотно!
Такова внимание и отношение не съм получавала в нито една друга болница.
За условията пък да не говорим, 5 звезден хотел.
Не познавам абсолютно никого, отидох с направление и платих само по 2 потребителски такси на ден. Нито стотинка повече!
Направи ми впечатление, че се обръща внимание на всяко неразположение на пациента, дори да граничи с каприз.
Просто ме удиви спокойствието и търпението на целия персонал.
Всички са усмихнати, изслушват те, никой не вика, не се кара. Страхотно!
Ма Ко,
Тоест, имаш положително мнение за там?
Аз съм писала много по темата, нашето семейство е "абонирано" за тази болница - синът ми с две операции, мъжът ми с две сменени тазобедрени, аз с една операция.....всичко там. Бих препоръчала с две ръце и два крака.
И въпреки, че съм го казвала, ще го кажа пак. За професор Владимиров, детски ортопед. Не знам практикува ли още, когато оперира синът ми беше на години вече, а това беше преди 13-14 години....няма да навлизам в подробности за естеството на интервенциите, но се налагаше през 3 месеца да му се оперират и двата крака. Аз бях доста притеснена, и на всички посещения и консултации водех и майка си, която е пенсионерана мед. ортопедична сестра. Понеже искахме той да оперира детето, съответно бяхме заявили и избор на екип, по онова време от порядъка на 300-400 лв. беше ако не се лъжа. Та по време на разговорите от въпросите и коментарите на майка ми професорът разбра, че е медицинско лице, заговориха се, той се сети за ортопед в моя град... и накрая, след като си тръгвахме с листовете и документите, подготвящи ни за постъпване след време в отделението той ни изпрати с думите "и да знаете, ще ви оперирам детето безплатно, няма да внасяте пари, аз за колеги ако не направя жест за кого да го направя...." ние стоим втрещени и невярващи на очите си, майка ми се разрева, къде от притеснение, къде от благодарност...това ще го помня винаги.
Човек с главно Ч, невероятен като специалист също, на синът ми са останали само белезите . Знам, че на който съм разказала, никой не вярва, защото хората са свикнали да им искат, а не да им дават, ама на, факт е, че се срещат и ХОРА.
Тоест, имаш положително мнение за там?
Аз съм писала много по темата, нашето семейство е "абонирано" за тази болница - синът ми с две операции, мъжът ми с две сменени тазобедрени, аз с една операция.....всичко там. Бих препоръчала с две ръце и два крака.
И въпреки, че съм го казвала, ще го кажа пак. За професор Владимиров, детски ортопед. Не знам практикува ли още, когато оперира синът ми беше на години вече, а това беше преди 13-14 години....няма да навлизам в подробности за естеството на интервенциите, но се налагаше през 3 месеца да му се оперират и двата крака. Аз бях доста притеснена, и на всички посещения и консултации водех и майка си, която е пенсионерана мед. ортопедична сестра. Понеже искахме той да оперира детето, съответно бяхме заявили и избор на екип, по онова време от порядъка на 300-400 лв. беше ако не се лъжа. Та по време на разговорите от въпросите и коментарите на майка ми професорът разбра, че е медицинско лице, заговориха се, той се сети за ортопед в моя град... и накрая, след като си тръгвахме с листовете и документите, подготвящи ни за постъпване след време в отделението той ни изпрати с думите "и да знаете, ще ви оперирам детето безплатно, няма да внасяте пари, аз за колеги ако не направя жест за кого да го направя...." ние стоим втрещени и невярващи на очите си, майка ми се разрева, къде от притеснение, къде от благодарност...това ще го помня винаги.
Човек с главно Ч, невероятен като специалист също, на синът ми са останали само белезите . Знам, че на който съм разказала, никой не вярва, защото хората са свикнали да им искат, а не да им дават, ама на, факт е, че се срещат и ХОРА.
Последните постове изчерпват темата и според мен самата авторка даде отговор на въпросите си от първия пост.
След като някой е груб и циничен , не ходите при него. Естествен подбор, това е решението. Ако никой не ходи при подобни лекари, може и да им светне в един момент, че трябва да променят нещо в отношението си.
Но никой не отговори защо продължава да ходи и да търпи подобно поведение.
Наистина не ви разбирам.
Ако учителят е груб с детето, ще преместите детето или ще недоволствате по форуми?
Накажете тези лекари, като не ходите при тях.Това е най-естественото решение.
След като някой е груб и циничен , не ходите при него. Естествен подбор, това е решението. Ако никой не ходи при подобни лекари, може и да им светне в един момент, че трябва да променят нещо в отношението си.
Но никой не отговори защо продължава да ходи и да търпи подобно поведение.
Наистина не ви разбирам.
Ако учителят е груб с детето, ще преместите детето или ще недоволствате по форуми?
Накажете тези лекари, като не ходите при тях.Това е най-естественото решение.
Накажете тези лекари, като не ходите при тях.Това е най-естественото решение.
Той да ти изкара акъла или да те умори, пък после върви се жалвай...
Между другото, няколко пъти вече попитах - жалбите как, къде, към кого? После какво се случва?
Merri_An и ние сме абонати там 
На моето дете на 1г. и 10м. д-р Николай Димитров му оперира палец, тендовагинит.
На 2г. и малко си изкълчи врата и гледаше на една страна 48 часа. След злополучна вечер в Пирогов (по времето когато детското отделение беше затворено и приемаха децата в общото) с неправилно направена снимка, пак опрях да тях. Толкова беше стресирано детето от снимката предната вечер, че изобщо не можаха да му направят такава там. На следващия ден пак се върнахме, вече с баща му и стана. И двата пъти персонала правеше всичко възможно детето да е спокойно и се събраха 3ма човека да го забавляват докато направят снимката.
Изпратиха ни при професор гръбначна хирургия да види снимката и да го прегледа за всеки случай.
После пак се върнахме в приемния кабинет при Димитров и трябваше да отидем до другата сграда за шина за врата. Той дойде с нас, да види какви шини има и докато минем през паркинга ни срещнаха 2ма лекари по отделно. Представете си изумлението ми като попитаха "какво му е на този юнак". 2 седмици преди това бях на свиждане в ИСУЛ и докторите там по коридорите си разказваха кой къде ходил на екскурзия и каква кола си купил. На този фон този въпрос направо ме изуми. И пред отделението на професора докато чакаме, лекарите излизайки си говореха за конкретни случаи и обсъждаха какво да се прави.
Това не съм го виждала никъде другаде. Все едно не са болница в България.
И мъжа ми е опирал до тях със схванат кръст, а на мен са ми втори дом от 15 годишна, няма чарк по мен който да не са снимали, лекували, ръчкали и т.н.. Там не съм попаднала на незаинтересован и некопетентен лекар. Вярно, че сега се обръщам само към един и същ но невинаги е било така.
Пак да кажа по темата, проблема е, че са изключения и изобщо като такива ги коментираме. Ако такива лекари и болници бяха общия случай, а негативните изключение, темата нямаше да я има.
По всякаква логика в тази професия трябва повече да са доволните и съсловието като цяло да има добра репутация, ама на, обратното е.
И не, не е от системата, от лекарите като хора е. Защото те я правят тази система
На моето дете на 1г. и 10м. д-р Николай Димитров му оперира палец, тендовагинит.
На 2г. и малко си изкълчи врата и гледаше на една страна 48 часа. След злополучна вечер в Пирогов (по времето когато детското отделение беше затворено и приемаха децата в общото) с неправилно направена снимка, пак опрях да тях. Толкова беше стресирано детето от снимката предната вечер, че изобщо не можаха да му направят такава там. На следващия ден пак се върнахме, вече с баща му и стана. И двата пъти персонала правеше всичко възможно детето да е спокойно и се събраха 3ма човека да го забавляват докато направят снимката.
Изпратиха ни при професор гръбначна хирургия да види снимката и да го прегледа за всеки случай.
После пак се върнахме в приемния кабинет при Димитров и трябваше да отидем до другата сграда за шина за врата. Той дойде с нас, да види какви шини има и докато минем през паркинга ни срещнаха 2ма лекари по отделно. Представете си изумлението ми като попитаха "какво му е на този юнак". 2 седмици преди това бях на свиждане в ИСУЛ и докторите там по коридорите си разказваха кой къде ходил на екскурзия и каква кола си купил. На този фон този въпрос направо ме изуми. И пред отделението на професора докато чакаме, лекарите излизайки си говореха за конкретни случаи и обсъждаха какво да се прави.
Това не съм го виждала никъде другаде. Все едно не са болница в България.
И мъжа ми е опирал до тях със схванат кръст, а на мен са ми втори дом от 15 годишна, няма чарк по мен който да не са снимали, лекували, ръчкали и т.н.. Там не съм попаднала на незаинтересован и некопетентен лекар. Вярно, че сега се обръщам само към един и същ но невинаги е било така.
Пак да кажа по темата, проблема е, че са изключения и изобщо като такива ги коментираме. Ако такива лекари и болници бяха общия случай, а негативните изключение, темата нямаше да я има.
По всякаква логика в тази професия трябва повече да са доволните и съсловието като цяло да има добра репутация, ама на, обратното е.
И не, не е от системата, от лекарите като хора е. Защото те я правят тази система
Добре, ама нали всеки нормален човек проучва преди да отиде при някой лекар? Не се тупваш току така пред вратата на първия срещнат. Ако е груб, то той не е такъв от вчера и в повечето случаи това се знае сред пациентите. Е, няма сила, която да ме принуди да попадна на подобно място.
Препоръчани теми