
Тези дни много малко присъствие... аз не пиша , защото ми е кофти, тежко ми е на душата...
, сега ще им дадат парите и ще почнат войната пак..... Майка ми е зле.... Гледачките й са от зле по зле... Едната са я изнасилили войниците и тя си сряза вените - едва са я спасили. Идва, ама не може да дига майката.... Другата... не знам какво й е. Още не съм я чувала. Майката й каза, че е жива. Преди 3 дена вечерта извикали бърза помощ, жената беше в кома.... инсулинова .... Майката ми падала на 2 пъти. Последния път падна, когато със всичките се случи по нещо. Лежа 4 часа на пода под масата, главата й беше опряна на нещо остро... Сега не усеща половин глава - като онемяла казва, болят я ребрата. Вика от болката при всяко мърдане... Оплаках се. Пияна съм... В депресията съм... Гадна съм.... Мразя себе си... Реве ми се от бессилието
Съчувствам ти, миличка! Само мога да си представя какво ти е 
много ти се събра и твърде дълго продължи. Последното което си е гадна и няма нужда себе си да мразиш. Правиш и невъзможното и то от такова разстояние. 


Дано останалото се нареди час по-скоро, то вече не се търпи...
Трябва да ги скрия до вечеря, че изобщо няма да остане за другите. С това мога да преям и още да тъпча 