какви са тези работи всеки месец! Някои наистина прекаляват. Съберете се всички и кажете, че няма да има толкова подаръци. Но трябва да сте болшинство. 
- Публикувана: 9 фев. 2015, 10:23 ч.
- Последно мнение: 19 март 2015, 08:17 ч.
Цветя и подарък за учителката?
Категорично съм против подаръци. Значи ли, че всеки, който си изпълнява задълженията, срещу определена заплата /по-малка или по-голяма/ трябва да получава подарък. И не, не съм спокойна, когато детето ми е в училище, защото всички знаем какво се случва там - съвсем скоро се обсъждаше по телевизията, насилието в училище. Не виждам защо трябва да се прави подарък на учител, затова, че /в най-добрия случай/ съвестно си е изпълнил задължението да преподава качествено, макар, че и това е доста спорно предвид парите, които родителите изсипваме за частни уроци при кандидатстване.
Права си. Но учителите не са най-искащи. Лекарите често те гледат в ръцете, при все че някои имат големи заплати. Че вече и нямат букетите и кутиите бонбони за нищо, ако може нещо алкохолец да донесеш или направо кило картофи най-добре. А защо например бакшишите и сервитьорите очакват бакшиш, а продавачките нито бакшиши получават, нито бонбони? Аз може да съм доволна от обслужването на продавачката, но не е прието, а пък за сервитьорката и фризьорката може. Та или ще се дават бакшиши и подаръчета на всеки или на никой и само ако са ни наистина близки.
При нас се купуват общи букети (от събрани в началото на годината пари) за учителите, ако някое дете иска - да си направи ръчно картичка, колаж, мартеничка... Има родители, които въпреки това купуват подаръци - това не го разбирам.
Подарък купуваме само на края на учебната година - букет и подаръчен ваучер на класната за някой магазин, букет за госпожите от занималнята.
Подарък купуваме само на края на учебната година - букет и подаръчен ваучер на класната за някой магазин, букет за госпожите от занималнята.
При нас няма такива практики - тук всеки си цени парите и не му пука какво ще кажат хората. Ако някой иска да подари нещо , прави го сам, според собствената си преценка. Mиналата година дъщеря ми обожаваще учителката си и й подарихме колие, изработено от наща приятелка. Едно дете й беще подарило индийски щал директно от Индия. Това за края на годината. Учителките пък винаги правят подаръци на децата, приготвят домащни сладки по разни поводи.
Намирам, че ситуацията в Бг с тези подаръци е извън контрол. Плод на ориенталския манталитет - да се покажем, да се изхвърлим и да се направим на нещо, което не сме.
Кой може да те застави да даващ пари? И кой може да ти казва за какво да харчищ собствените си пари? Това е върха на нахалството и намеса в личния живот на хората. Чудя ви се - едно 80% се оплаквате от тази практики, но все пак давате пари 5-6 пъти в годината и то за пълни глупости. С тези пари може да купите нещо на собствените си деца.
Положението е твърде деликатно, защото има деца със самотни родители, или семейства в затруднено материално положение... И се създават предпоставки за `психологическо малтретиране` от съучениците на дете,чието семейство няма възможност да дава по 10 лв. за подаръци.
Моята идея е да се излезе от положение, че даденият родител държи да направи личен подарък, защото много семейства или самотни родители се притесняват да кажат, че нямат възможност да отделят тези суми.
Между децата има много силно изразено чувство за идентичност, което се въплащава с думите `имам`.
Моята идея е да се излезе от положение, че даденият родител държи да направи личен подарък, защото много семейства или самотни родители се притесняват да кажат, че нямат възможност да отделят тези суми.
Между децата има много силно изразено чувство за идентичност, което се въплащава с думите `имам`.
Не разбирам защо трябва да лъжа, че ще правя отделен подарък, когато няма да правя такъв? На това ли да учим децата си? Много мищоческо го намирам. Казващ, че няма да дадещ и обяснения не дължищ на никого. И никой нормален човек не би те попитал защо. Как харчищ парите си си е лично твоя работа.
При нас понякога от училището дават едни формуляри за дарения на някакви благотворителни организации. Никога не давам - не защото нямам пари, а защото аз избирам за какво да ги дам. Никой не е гледал детето ми накриво , никой не ме е питал защо не давам. На щерката съм й - обяснила нещата и тя не се срамува от отказа ми.
При нас понякога от училището дават едни формуляри за дарения на някакви благотворителни организации. Никога не давам - не защото нямам пари, а защото аз избирам за какво да ги дам. Никой не е гледал детето ми накриво , никой не ме е питал защо не давам. На щерката съм й - обяснила нещата и тя не се срамува от отказа ми.