Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Фотопавилион съветва: Предпечат на снимки. Какво трябва да знаем?

  • 2 876
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 14
В тази статия ще ви дам няколко прости правила как да подготвите снимките си за печат, как да използвате правилно настройките за рязкост, контраст и какво представляват цветните профили. Статията в никакъв случай не претендира за изчерпателност, понеже темата е огромна по обем, а само дава полезни насоки.

Нека проследим стъпките, които е добре да съблюдавате една по една.

1. Ако искате да имате максимален детайл в отпечатаната снимка (ако приемем разбира се, че кадърът е заснет технически добре), много важно е да оптимизирате резолюцията на файла според размера за печат. Много от принтерите (или други печатащи машини), могат да оразмерят изображението в момента на печат, но често резултатът няма да е толкова добър, тъй като алгоритмите, които принтерът използва за скалиране, не са оптимизирани за конкретното изображение. Затова най-добрият подход е в обработващия софтуер (например Photoshop) да оразмерите снимката по най-подходящия начин. Ако например искате да отпечатате вашата снимка на А4 размер с максимално качество, ви е необходимо файлът да е с резолюция 8.2 MP при 300 точки на инч. Дори да го направите по-голям, няма да има никакъв визуален ефект върху крайния печат. По същия начин за A3 размер файлът трябва да е с резолюция 33 MP при 300 точки на инч. Имайте предвид, че правилото за 300 dpi (dots per inch) резолюция е ориентировъчно. Резултатът ще е почти неотличим, ако файлът е с 240 dpi, а дори и 180 dpi.

Тъй като често терминът „резолюция – dpi“ е често погрешно използван и не напълно разбираем от начинаещите, тук е моментът да обясня какво представлява и как влияе на печата. Погледната през „микроскоп“, всяка една снимка се състои от точки, наречени пиксели. Както атомите са градивните частици на веществото, така и пикселите са градивните елементи на едно изображение. Всеки от тях представлява цветна точка с определен нюанс и общият им сбор, погледнат отдалеч (така че вече да не виждате отделните точки), образува крайната картина. Колкото повече пиксели има едно изображение, толкова в по-голям размер може да го отпечатаме и да запазим същото качество. Подобно на снимките, принтерите също имат резолюция, с която могат да печатат. Главата на мастиленоструйните например пръска много на брой капчици мастило, които се наслагват на листа в определен ред, така че погледнато от разстояние, изображението да има качествен цвят и детайл. Точки на инч означава общо взето, че принтерът е изпечатал 300 точки на 2.54 см от листа, или приблизително 12 точки на 1 мм. С други думи, dpi е съотношение между физическия размер, с който може да се отпечата една снимка, и разделителната способност на файла в пиксели. DPI губи смисъла си, когато файлът се разглежда на монитор. Дали ще го направите 300 dpi, или 10000 dpi, разлика в изображението, гледано на монитор, няма да има. Това лесно може да го установите чрез един експеримент във Photoshop.


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_44d9cb0f

На която и да е снимка, от менюто Image отваряте диалоговия прозорец Image Size и в полето Resolution въведете произволно число (например 1 000) и ще видите как се променя единствено размерът за печат в см или мм, но не и пикселите на изображението (уверете се преди това, че е изключена отметката Resample Image, защото иначе Photoshop ще интерполира снимката – ще вкара допълнителни пиксели, получени по изкуствен начин). Т.е. при фиксиран брой пиксели на файла колкото повече точки на инч задавате, толкова повече пада размерът, на който може да печатате с тази резолюция.

2. Освен коректния размер при печат са важни и настройките за изостряне. Изострянето се използва, за да подсили възприемането за детайл в снимката. То работи чрез увеличаване на локалния контраст по ръбовете на обектите в изображението.


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_14e10718

Може да видите как изглежда горният пример, увеличен още повече, за да се видят разликите по-добре.


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_a5861d9f

Както виждате, чрез unsharp mask (изостряне) отделните косми на брадата стават по-ясно отличими, за сметка на появилите се бели ореоли по границата с фона.

Важно е изострянето да е финална стъпка, след като вече сте избрали размера на изображението и предназначението (например дали ще се печата, или ще е за интернет страница). Когато предназначението е за печат, рязкостта може да е малко по-усилена, тъй като на хартия ефектът от повечето манипулации се намалява.


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_d13fe60b

3. Предполагам, че ви се е случвало да отидете в някое фото да си отпечатате снимки и след като ги получите, да останете често неприятно изненадани от разликите в цвета между напечатаните копия и това, което сте видели на монитора си вкъщи. Това се дължи основно на две неща – липса на калибрация на монитора ви и цветовия профил на печатащата машина.

а) Повечето дисплеи (като изключим тези във високия професионален клас), не изобразяват необходимите цветови нюанси, а са заводски настроени да дават по-ярка и наситена картина, която привлича потребителите и по подразбиране се асоциира с качество. За съжаление, това не е така и подобни параметри са за сметка на точното цветопредаване. Въпреки тези минуси, всеки монитор може в някаква степен да подобри картината си чрез използването на калибратор. Този уред измерва осветеността на помещението, в което се намира мониторът, както и цветовите нюанси, които той изобразява, и след като приключи с измерването, задава нов профил на дисплея, чрез който цветопредаването се подобрява (често значително). По-високият клас монитори също имат нужда от калибрация, но дори със заводските си настройки представянето им е съвсем задоволително.

б) Печатащите машини, както мониторите, също имат цветови профили. Затова калибрацията на вашия дисплей  не гарантира, че това, което виждате на него, ще отговаря 100% на отпечатаното копие. Ако държите на точен цвят и печатате често в определено фотоателие, може да помолите персонала да ви даде файла с профила на машината, така че в обработваща програма (например Photoshop) да го използвате при редакцията на снимките си. Това ще ви позволи да се доближите максимално до крайния резултат. Друго нещо, което трябва да имате предвид е, че повечето печатащи машини използват четири основни цвята (CMYK – Cyan, Magenta, Yellow, BlacK), за да получат всички нюанси, които могат да изобразят, докато мониторите използват три – RGB (Red, Green, Blue). Тази разлика съществува заради начина, по който се получават отделните цветове на двете устройства. Дисплеят използва адитивен метод, докато принтера субтрактивен. Екранът излъчва светлина, докато напечатаното изображение се вижда чрез отразена такава.

Всеки пиксел на монитора се състои от три по-малки, които излъчват червена, зелена и синя светлина. При смесването на трите компонента RGB се получава бяло (това се нарича адитивен метод). При разлика в интензитета на някой от субпикселите се получават останалите нюанси.


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_3d746e37


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_12f6bb7c

При принтерите, когато се застъпят компонентите CMYK, подобно на горния пример, се получава вместо бял – черен цвят (субтрактивен метод). Отделните ноанси се получават чрез цветни капчици мастило, напръскани в определена последователност върху хартията.


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_c0e1baf9


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_d76f3084

Поради различията в технологията някои цветови нюанси от адитивния метод никога не могат да се предадат достоверно със субтрактивния (предимно най-наситените и ярки цветове). Това също създава предпоставка за различия между това, което виждате на екрана, и това, което излиза от печат.

4. И на последно място, но не и по важност, нека кажем няколко думи за съотношението на размерите при различните снимки и хартии за печат.
Отдолу може да видите най-използваните размери в момента.


https://cdn.bg-mamma.com/j9N7/30111509_448e423d

Повечето компактни фотоапарати и телефони снимат в 4:3, което означава по-близка до квадрат снимка, отколкото до правоъгълник. За съжаление, голяма част от стандартните формати за снимка като 10х15см, 9х13см, 20х30см са в 3:2 съотношение, което означава, че ако отпечатате 4:3 изображение върху 3:2 хартия, снимката или трябва ще бъде изрязана, или ще има бели ленти отстрани.

Заради това, най-добре е да си подготвите файла у дома, където вие ще може да прецените дали и какво да изрежете, а не да оставяте на преценката на персонала във фотоателието.

Собствениците на DSLR фотоапарати могат да бъдат спокойни, че нищо няма да бъде изрязано, тъй като сензорът и съответно снимките им са в съотношение 3:2.

Текст и материали:
Неделчо Кадиев

Последна редакция: пн, 28 юни 2021, 17:01 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 5 711
Това е страхотно, благодаря!

# 2
  • София
  • Мнения: 188
Много полезно, благодаря!

# 3
  • Мнения: 1 377
За хора които искат да печатат фотография само искам да добавя един метод на изостряне който е изключително прецизен и  професионалистите го ползват.

Тоа е и моят любим метод, който аз лично ползвам често, защото изостря много фино и освен това на точно определени места, където са детайлите.

Накратко методът е Lab Colors.

Избягва се цветното хало и петната и което е по-важно – ако след изостряне не сте доволни, можете да повторите операцията с други настройки, без да се притеснявате, че ще прекалите – е разбира се втория път внимавате. Въпреки, че има конкретни настройки за изостряне на портрети, го ползвам дори при тези случаи, когато искам изострянето да е фино и да е върху детайли, като очи, устни, коса или друго. LAB дава много големи предимства именно по отношение на цвета.

Независимо от качеството и чистотата  на изображението, винаги има някакъв шум. Понякога е по-изразен и го виждаме, понякога не. Знаете, че шума е цветен и монохромен и това има значение когато изостряме. Но освен това като част от изображение при това в пиксели, може да  се разгледа и като детайл с определена големина - около 1-2рх. Когато изостряме, въздействаме директно точно върху тези две неща и обикновено ако не сте обърнали внимание, шумът някак си се вижда доста повече. Цветният шум обаче е доста по-дразнещ и в тези случаи Lab Colors върши чудеса. Така е защото тогава се въздейства само върху луминантния канал (монохромния) и другите два цветни канала не са толкова засегнати от изострянето.

Този метод има своята усъвършенствана версия в два цикъла, за снимки със силно изразена текстура, носещи значително изостряне – сгради, архитектура, много фини детайли. Хубавото е, че можете да работите само върху малка селектирана област.

Общи условия

Активация на акаунт