Къде се запознахте с партньора си?

Наистина ли? Имам позната, която се е оженила така, преди около 30 години, продължават да са женени. 

Бях на почивка и влезнахме в един ресторант, тоѝ беше сервитьор там. Още като го видях ми се наби в очичките и се спънах чак от зеене. Обслужваше ни друго момче и ни покани на бар след като му приключи смяната. Приехме поканата с уговорката да вземе и колегата си. На бара потанцувахме, разменихме си телефоните и ме покани да се отида на другия ден с него на море. Отказах му, видя ми се сваляч, а и не бих тръгнала с някого на море без да го познавам, без да имам връзка и чувства. Говорихме си 5 дни по телефона и на 6 ден като се върна от морето доѝде при мен и ме вдигна на ръце и започна да ме целува. Стори ми се още по голям сваляч, но приех поканата му за вечеря. След вечеря ми каза, че навремето имал една монета на която от единия краѝ пишело У НАС от другия У ВАС кое съм си избирала. Много се ядосах, че въобще съм допуснала да харесам такъв мъж и да излезна с него, но никоѝ не ми беше грабвал окото дълго време. И се усетих как напук на всички мои принципи му отговорих У ВАС. Изкарахме така няколко дни аз у тях и доѝде време да се прибирам за моя град. Пожелах му всичко добро и му благодарих за приятните моменти и се качих на автобуса. Тоѝ също. Не ме попита дали ще се видим пак, не ми обеща нищо. През целия път плаках, усещаѝки, че това не беше просто секс. В същото време получавах смс след смс, но нищо конкретно. Една седмица по късно без да ме е питал, без да ми се е обаждал ми звънна и каза, че е в моя град на един паркинг. Запалих колата и право при него. Още като ме видя каза, че иска да живее с мен. 6 месеца по късно заживяхме в моя град. 6 година вече сме заедно и много ни е хубаво. Борим се детенце засега неуспешно. И това е моята половинка, моята любов от пръв поглед.

etaa, много хубава история! Пожелавам ти скоро да ни зарадваш с допълнение към нея!

                                                                                                                                                                                            Много ти благодаря за пожеланието. 

И ние в интернет, а се бях зарекла повече да не се срещам с никого от сайт за запознанства, заради безкрайния брой неуспешни опити. Та така .. реших да опитам за последен път 

В коридора на бл.12. В Студенски град.


има си ги още. Как да не ги знаем.


А 1991ва каква е тогаз? Сигурно година от стария терциер... Древни сме 

Съвети за дълъг семеен живот не мога да дам, но  при нас в основата  е голяма любов, взаимна вярност, компромиси /повечето от моя страна/,  и най-важната връзка-двамата ни сина.

Колкото и тривиално да звучи на работното ми място,в началото почти не му обръщах внимание но после нещотото се случи и така........

2006г.на бригада в Англия...Той страдаше по бившата си,а аз приятелски му обеснявах,че докато мисли за нея ще си изгуби късмета
Аз пък тогава бях влюбена в друг,но изведнъж ...съдбата се намеси и ни сблжи и сега си имаме малка принцеса.

В библиотеката.
Шегувам се. 
В барче на морето. Беше 4 дневна лятна авантюра. (ние така си мислихме)
След месец ме покани на гости в неговия град за един уикенд ..и повече не се прибрах...вече 10 години. 
Обичаме се и имаме страхотна дъщеря!

В интернет, един сайт за запознанства- оранжев Нещо бях в дупка в работата, скука. Като го видях на живо, пълно разочарование. Аз говоря, той блее, гледа през мен, зад мен, ужас. На другия ден пита за друга среща. Реших, че се е побъркал. Минаха няколко дни, обаче при мен пак скука. Викам си, нейсе, ще се видим. Същата история- аз говоря, той един никакъв. Ооо, реших, че няма да я бъде тази работа и спирам с досадните срещи. Пак се обади, аз пак отидох. Чак на четвъртата среща ми призна, че не се казва така, както му е ника и както е нормално да предположа, след като не ми се е представил по друг начин.  И така вече 10 години го търпя

Запознахме се в сайт за запознанства, не просто сайт, а гепи ме  , аз с цел секс, той по погрешка там  . Излязохме 3 пъти, на мен ми стана ясно, че той иска връзка, а не само забавления и му бих шута  или поне така си мислех ....  и като започна, смс - и  , майли  , звънене   , чакане пред нас   , подаръци  , цветя   , песни  , молби  ... а аз  . Тогава аз живеех с моя приятелка, а той на общежитие, тъкмо завършваше. Опитах се да поддържам приятелски отношения с него, защото беше добро момче, но просто не исках да се ангажирам с някого. Приятелката ми остана без работа и не можа да си намери нищо подходящо доста време. Предложиха й работа в родния й град за добри пари и тя се върна там. И тук съдбата се намеси  Аз трябваше или да си сменя квартирата или да си намеря нова съквартирантка. А той трябваше да си напусне общежитието, нали завършваше и търсеше квартира. На мен не ми се местеше и му предложих да живее с мен, но като съквартиранти. Той се нанесе още на другия ден след предложението ми, разбира се. И така живяхме 5 месеца, като приятели . Но постепенно неговата упоритост ме спечели, влюбих се  и след още половин година ми предложи да се преместим в неговото жилище, оказа се, че междувременно си е купил апартамент, за който не ми е казал и е живял на квартира с мен, за да не ме изпусне  и така докато не е убеди да се преместим и вече 3 години  . Много го обичам и съм му толкова благодарна, че не се отказа, въпреки всичките ми опити да го отблъсна, отвратя и каквото лошо се сетите  . Прави ме много щастлива! Не съм вярвала, че ще срещна Човека в сайт за запознанства. Но човек не знае от къде ще му дойде  и ще го халоса любовта  

То и ние в сайт за запознанства.
Точно се опитвах да приключа стара връзка, седях си в нас и скучаех. РЕших да се регна в някакъв сайт и около седмица си пишех с някакви индивиди, нищо забележително, нищо сериозно.
С него се хващахме за по половин час вечер, че когато аз сядах на компа, той вече си лягаше. Писахме си 1-2 седмици от дъжда на вятър, едната вечер той си оставил телефона. На другия ден- петък,  вечерта му видях съобщението и му писах в whatsapp да се видим. Беше към 11 вечерта, той вика към 1.00ч. мога да мина да те взема. Малки ми трябваше и се навих.
Ходихме на бар, напред-назад, чак до 6 сутринта. Другата вечер пак, на третата вече се престраши да ме целуне.  Голям срамежливко, колко намеци му пусках докато се усети, ама нали си е дърво бавно загря 
На втория месец бяхме готови да се женим, предложи ми на 9тия месец, надяваме се скоро да си направим бебче. Обожавам го 

По между другото и моят хубавец ме целуна чак на третата среща, а за другото чаааак след 8 месеца от както се познавахме  и то не защото аз съм Дева Мария 

Е,  Д0Д0, ти си се дърпала толквоа много, то си е цяло чудо, че на 8мия месец е успял.