Запознах се с ММ на един рожден ден на един мой братовчет.
ММ все тичаше подире ми
И накрая се взехме
ММ все тичаше подире ми
И накрая се взехме
- Публикувана: 10 фев. 2015, 19:49 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2018, 16:34 ч.
Къде се запознахте с партньора си?
Абсолютно нагласена работа беше нашето. Запознаха ни общи приятели на нарочно организирана (и двамата знаехме) двойна среща. Два дни по-късно излязохме сами и се разделихме чак на сутринта, за да отидем на работа. После започнахме да се виждаме през 2 дни, после през ден, после всеки ден и накрая се оказа, че живеем заедно. После емигрирахме заедно. Ние сме ужасно успешен проект на нашите приятели, смело заявявам 
То май вече запознанствата са виртуални 
Една петъчна вечер имах среща с една приятелка след работа.Отидох доста късно и цялата компания вече беше добре почерпена.Веднага го забелязах,беше брадлясал,с работните дрехи и доста подпийнал,но това като че ли въобще не ми направи впечатление 
След тази наша 1-ва среща се разминахме няколко пъти,но накрая нещата се получиха. Сега не можем един без друг и се надяваме скоро да станем 3-ма 
След тази наша 1-ва среща се разминахме няколко пъти,но накрая нещата се получиха. Сега не можем един без друг и се надяваме скоро да станем 3-ма
Ние сме се гонили по работните си места.Аз отидох да работа в един склад,от който той беше напуснал около седмица преди това.След 1-2 години отидох на друго място да работя,той беше напуснал около седмица преди това.На третото ми работно място се засякохме и така...И при нас иначе всичко стана бързо-август се запознахме,септември станахме гаджета,февруари заживяхме заедно и вече 11 години се търпим.
Скрит текст:
Само предложението още си го чакам,ама,нали знаете-надеждата умира последна....Може и да го дочакам 
Бяхме на кино с приятелка. За пръв път го видях в киното и ми харесаха сините му очи. Беше с негов приятел, бивше гадже на същата моя приятелка, с която бяхме в киното. Споделих с нея. След няколко дни пак със същата излизаме и пак срещаме нейния бивш. Тя изведнъж попита с кое момче е бил в киното и предложи да ме запознае с него. Минаха около 3 седмици и на градския площад пълно с народ във връзка с голям местен празник. Минават двамата край нас, но не спират. Така няколко пъти се засякохме. Чак на 4 или 5 разминаване нашият бивш приятел спира и се заговорихме. Запозна ни. /По-късно ми призна, че ме е оглеждал. Ама как няма да ме хареса-стройна и висока, с дълга права коса, с рокля една педя над коляното и високи обувки. Тогава модата пак беше мини и високи токчета. Разбрах, че е студент-медицина в Пловдив. Следващите дни се виждахме и ходехме на кино. И така се започна. Цяло лято се виждахме всеки ден. Есента мен ме приеха студентка в далечен град, но започнахме да си ходим на гости-една седмица аз при него, другата той при мен. Той в 3, а аз във 2 курс се оженихме. Две години по-късно се роди първият ни син, 5 години след него втори син. И така на 14 февруари станаха 39 години, откакто сме женени и 41 , откакто се запознахме. Още сме заедно и вече сме баба и дядо с две внучета. И пак си се обичаме и държим един на друг.
Пожелавам и на вас такова съпружеско дълголетие.
Пожелавам и на вас такова съпружеско дълголетие.
K.A.G., възхищавам се на хора като вас! 
Може би трябва да направиш тема със съвети за дълъг и щастлив съвместен живот.
С моя (все още) приятел се видяхме за пръв път в един клуб (знам, тривиална история). Аз седях пред изхода и говорех с приятели, когато той влезе и просто погледите ни се срещнаха за доста продължително време сякаш времето спря. Дори приятелите ми почнаха да махат с ръце пред лицето ми, защото не бях там. Малко като сцена от филм със забавен кадър беше.
После въпросният почна да ми прави знак да отида при него на дансинга. Нахалник, вместо да дойде и да ме покани като хората! 
Не го отразих, разбира се. И чак когато вече излизах от клуба, той дойде и ме заговори.
Може би трябва да направиш тема със съвети за дълъг и щастлив съвместен живот. С моя (все още) приятел се видяхме за пръв път в един клуб (знам, тривиална история). Аз седях пред изхода и говорех с приятели, когато той влезе и просто погледите ни се срещнаха за доста продължително време сякаш времето спря. Дори приятелите ми почнаха да махат с ръце пред лицето ми, защото не бях там. Малко като сцена от филм със забавен кадър беше.
После въпросният почна да ми прави знак да отида при него на дансинга. Нахалник, вместо да дойде и да ме покани като хората! Не го отразих, разбира се. И чак когато вече излизах от клуба, той дойде и ме заговори.