Здравеите, не намерих подобна тема а и не съм сигурна дали точно в тази част на форума трябва да си публикувам поста.. Просто не намерих по- подходящо място 
Бих искала да чуя различни гледни точки на различни хора. Та нашият случаи е следният..
С приятеля ми сме заедно от повече от 4 години. Знаем че сме един за друг и искаме да си имаме бебенце. Аз съм на 23, а тои на 27. В момента живеем в чужбина, аз сум 1ва година студентка редовно обучение, двамата работим, тои повече от мен. Справяме се и финансово, макар да нямаме добри спестявания. Справям се и с университета, имам само хубави оценки. Докато заварша обаче има още 3 години. След това искам да започна работа по спецялността си, което наи вероятно ще изисква да се преместим в по голям град, което е сварзано с доста финанси, защото всичко се започва отначало. Не ми се иска да чакам още много, а ако зависи от приятеля ми вече отдавна да си бяхме направили бебе В момента сум изправена пред дилема дали сега е моментат да започнем да правим опити, за да мойе да се роди и поотрасне докато заварша. При това полойение и маика ми трябва да доиде при нас за да ни помага защото няма да мога да се справям с бебе и университет. Притеснява ме и дали ще се справяме финансово защото немойем да разчитаме на никои друг освен на нас двамата. Аз дали ще мога бременна да се справя с университета и работата си... А ако изчакаме да се преместим, да си намерим хубава работа и двамата, ще минат векове.. А не ми се чака толкова. Много ми е обаркано, не сум споделила още с маика си, но знам че ако решим да имаме б ебе родителите ни ще ни се зарадват много.
Тук идва моментат да чуя и вашите гледни точки, как бихте постапили вие на мое място. Все си мисля че бихме се справили, едно дете променя приоритетите, и вийданията кам йивота.
Благодаря, хубав ден
Бих искала да чуя различни гледни точки на различни хора. Та нашият случаи е следният..С приятеля ми сме заедно от повече от 4 години. Знаем че сме един за друг и искаме да си имаме бебенце. Аз съм на 23, а тои на 27. В момента живеем в чужбина, аз сум 1ва година студентка редовно обучение, двамата работим, тои повече от мен. Справяме се и финансово, макар да нямаме добри спестявания. Справям се и с университета, имам само хубави оценки. Докато заварша обаче има още 3 години. След това искам да започна работа по спецялността си, което наи вероятно ще изисква да се преместим в по голям град, което е сварзано с доста финанси, защото всичко се започва отначало. Не ми се иска да чакам още много, а ако зависи от приятеля ми вече отдавна да си бяхме направили бебе
В момента сум изправена пред дилема дали сега е моментат да започнем да правим опити, за да мойе да се роди и поотрасне докато заварша. При това полойение и маика ми трябва да доиде при нас за да ни помага защото няма да мога да се справям с бебе и университет. Притеснява ме и дали ще се справяме финансово защото немойем да разчитаме на никои друг освен на нас двамата. Аз дали ще мога бременна да се справя с университета и работата си... А ако изчакаме да се преместим, да си намерим хубава работа и двамата, ще минат векове.. А не ми се чака толкова. Много ми е обаркано, не сум споделила още с маика си, но знам че ако решим да имаме б ебе родителите ни ще ни се зарадват много. Тук идва моментат да чуя и вашите гледни точки, как бихте постапили вие на мое място. Все си мисля че бихме се справили, едно дете променя приоритетите, и вийданията кам йивота.
Благодаря, хубав ден
П.с. Напрегнах се , докато прочета какво си написала, страшно неграмотно 
