Дали сега е точното време да станем родители

  • 4 765
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
О, аз пиша от гледната точка на човек, който ще има за помощ единствено майката на мъжа, пък тя се трепери от умиление... Искам да съм постигнала някаква лична независимост - и от мъж, и от баби, дядовци, лели, вуйчовци и пр., за да мога да гледам аз по-дълго детето. Все пак, ще го раждам, защото с баща му се обичаме и го искаме, най-вече - защото аз искам точно сега и тук, и от този мъж дете. А не защото някой ме натиска, че вече ми е време... да му раждам внуци.

Мамасита пак е в 10ката.

# 16
  • Мнения: 6 365
Майчинството трябва да се планира като mini-retirement, като вид временно пенсиониране. Преди това малко пестиш и инвестираш, като използваш периода и за преосмисляне и дори кариерно пренасочване.

Освен това чисто от психическа гледна точка бих споделила, че раждането на първото дете те променя много дълбоко. За някои жени...ами буквално може да изгаси светлината им, да ги направи скучни. Така действа раждането, малко ти сваля от пеперудения прашец на крилата и повече не може да летиш. Да, пак имаш сили, но всички големи идеи и полетът на мисълта ще са ти до момента, в който родиш за пръв път. След това буквално ще трябва да тичаш двойно по-бързо, за да не изостанеш от хората без деца- и не говоря за пари и кариера, а за мислене, оригиналност, съзнание. Хубаво прецени дали си готова да се откажеш точно сега от крилата си.

Също така с колко деца се виждаш? Скоро научих, че за доста българи всичко приключва с раждането на "детето", така че ако ще е единствено, отложи до 30 раждането му. И пак може да имаш време за второ преди 35, ако си промениш акъла. Да започнеш да раждаш на 23 е като да искаш най-малко три деца. А ако ще е само едно, какъв е смисълът да му пропускаш детството, докато в това време работите и търчите насам-натам? То все пак идеята е не само да изпълниш норматив, но и да се насладите на периода.

За мен правилото е при големи решения да не правя нищо година и един ден. Обикновено отговорът сам идва.

Последна редакция: пт, 13 фев 2015, 17:33 от Mamacita Bandida

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 275
Много ми е странно да чета тук във форума, как хората правят запитване по въпроси, касаещи тях толкова лично. И очакват да им се дава акъл. Различни гледни точки!? След като ти сама не можеш да вземеш толкова важно решение в живота си, следователно не си готова за това.

Съгласна съм с постовете на Mamacita Bandida. Peace

# 18
  • Виена
  • Мнения: 1 108
Не искам да дам конкретен съвет, но мога да дам повод за размисъл с моя личен опит - аз изчаках. На 33 имах кариера (дори ме прехвърлиха работодателите ми в чужбина), собствен апартамент, спестявания, нова кола от магазина, чудесен съпруг, бях обиколила цяла Европа .....Но не успях да забременея и години наред проблемът стоеше. Упреквахме се,че не сме опитали по-рано, че не сме започнали навреме с опитите и съответно терапията. При мен историята завърши щастливо с раждане на 37, но имай предвид,че подходящ момент не идва никога, все има нещо пред нас....Ако искаш сега - действай сега....

# 19
  • Мнения: 5 513
Изчетох постовете.Всички са прави.Това е живота на всеки пишещ.Ти трябва да си напишеш твоя живот.Бебето е  за цял живот.Не ни питаш дали някой салам е хубав и да си го купиш.Дали ще го изядеш или изхвърлиш живота не се променя.
Може да родиш сега и да се справиш.Може и да се окаже,че не е бил момента и да преживееш сътресение.Това е твоя живот.
А щом се чудиш не си готова.Хората,които искат бебе обикновенно смятат грешно финансите си,къща може и после и могат да го гледат сами.Просто толкова искат дете,че тези проблеми им се виждат нищожни.

# 20
  • Мнения: 7 131
След като в схемата влиза и мама, която да дойде да се грижи за детето - не. Родител ставаш тогава, когато имаш психическата и физическа нагласа да поемеш всички отговорности. Нали знаеш поговорката с многото дини под една мишница? Само на 23 си, поне завърши образованието си. Бебето ще предпочита мама, която да е винаги до него, пред мама, която се чуди на кой да го остави докато учи/пътува до университета/подготвя се за изпити.

# 21
  • София
  • Мнения: 8 326
Несериозно звучи, още неизбутала 1ви курс, да се чудиш дали е време за деца. Изобщо целият подход е несериозен - защо си заминала, след като имаш намерения да прекъсваш за раждане и гледане на дете? Предполагам, че си даваш сметка какво означава бременност и раждане в чужбина, после гледане на малко дете. Майка ти няма как перманентно да е с вас, няма да има кой да те отмени за 5 минути. Без професия и без доходи не можеш да наемеш нито почасова помощ, нито детегледачка.
В България е трудно за работа за прясно завършили с малко дете, да не говорим за чужбина.
Както и преди мен са писали, готовността за дете е тогава, когато можеш да разчиташ на вас двамата. Ако включваш трети човек, значи още не сте готови.

# 22
  • Мнения: 609
Ами да ти кажа и аз на твоята възраст адски много исках дете, но мъжа ми искаше да почакаме, да си поживеем, да поработим, да имаме добър доход. Станах на 27г. и забременях бързо, невероятно е да си майка, но незнам какво бих правила ако бях родила на 23., тогава по съвсем друг начин разсъждавах. Определено сега съм по- зряла и отговорна. А чесно казано мислих, че доста повече пари ще ни трябват за бебе, верно, че родих в България и много помагаха всички, но сега не сме там и се оправяме сами и пак сме ок. Има и много скъпи бебешки неща и не толкова, зависи всичко от теб. Най- важното е според мен да си поговорите с мъжа ти и заедно да вземете това решение. Тук всеки различни неща ще ти каже и ще се объркаш съвсем. Ако смяташ, че си готова - добре. Но наистина поговори сериозно и с майка ти, да не стане така, че сам сама да се оправяш накрая- не че е невъзможно..., но в началото би имала нужда от помощ определено Simple Smile

# 23
  • Мнения: 6 365
Най-скъпото при детето не са бебешките стоки. Дори да вземеш от всичко най-скъпото, пак няма да се сравни със:
1. загубата на доходи
2. загубата на възможности за повишаване на доходите
3. разходите за гледане, градина, уроци и подобни, ако се наложи

# 24
  • В древна страна на край света!!!
  • Мнения: 183
От личния си опит мога да кажа, че може и никога да няма точно време да станеш родител, колкото и да ги премисляш и пресмяташ нещата винаги може да има изненада, която никога не си си и помислял. Изненада, която да разруши целия ти подреден свят, неща извън вас, колкото и да бяхме подготвени, война не влизаше в сметките ни. Така че всеки нека да живее живота си, както го чувства в момента, бъдещето и утрешния ден не са обещани на никого.

# 25
  • Мнения: 610
Аз завърших, поработих една година и така си направихме бебе. Исках по-рано, но беше абсурд да си го представя с бебе в университета. Честно казано искрено се възхищавам на тези,които успяват. Сега не мога да си събера мислите понякога до следващата задача камо ли да уча нещо, да не говоримм и за финансите, че е по-добре така. И Мамасита е права наистина трябва да тичаш двойно по-бързо, за да стигнеш другите и един съвет, ако може някак да направите така, че майка ти да не идва, поне не за дълго, нито свекърва ти. Моите дойдоха като се роди бебето. Сега се замислям дали не беше грешка. Изпокарахме се супер яко с мъжа ми, той накрая супер се издразни на моята, аз на неговата.... Трети човек за дълго като присъствие във връзката и отношенията не се препоръчва. Родих на 27 ... не е като на сто. Имам време за второ примерно на 30 , че и за трето да кажем на 33..... ако реша, че искам..Времената се менят, не всеки може да си позволи да роди на 20, нито финансово,нито физически.

# 26
  • Мнения: X
Завърши си образованието и тогава прави бебе. Иначе просто ще ти е ужасно трудно да учиш с малкото бебче, особено че си в чужбина.

Общи условия

Активация на акаунт