Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 2 853
Ох,миличката,съжалявам за случилото се.Стават такива неща по пътищата,че и къде къде по-страшни,преодолей го и наистина се опитай да го забравиш и да не мислиш за случилото се.Малкият дявол  е бил,нали всички сте добре и няма пострадали,това е най-важното.Успокой се и сядай отново зад волана.Ламарини се оправят,но за съжаление е пълно с "шофьори" , които се мислят за безсмъртни и че на тях няма да се случи,изпреварват идиотски,престрояват се без мигач,пешаходни пътеки за тях не съществуват.

 И аз преди няколко месеца щях да се натреса в един,който от средна лента дава ЛЯВ мигач и отива НАДЯСНО в моята лента.Че и тръгва с идеята,че като си е пуснал левия мигач,(който мисли за десен) това му позволява да ми отнема предимството.

 А наглостта на хората граница няма,хем наруштели,хем скачат да им се невиди  #Cussing out

# 46
  • София, Брюксел
  • Мнения: 4 512
didolinaa, това, което ти се е случило е ужасно и отвратително. Как може да ти удари шамар този? А полицаят нищо ли не реагира? Но... не се отказвай да шофираш след един сблъсък с простак, защото ако сега не го преодолееш това, ещ ти се превърне в сериозна психологическа бариера и ще ти е все по-трудно да започнеш да шофираш отново. Аз имах такава бариера, която сега с опреднителни часове се опитвам да преодолея. И ме е страх именно от такива, които се имат за царе на пътия и правилата не важат за тях. Сега като гледам с учебната кола как ме изпреварват от дясно или ме засичат, не знам ако съм с кола без "У" отгоре как ще е  ooooh!

# 47
  • София
  • Мнения: 600
Да ви кажа честно чак днес се окопитих и посмях да карам. Имам комшия полицай и при него е отишла докладна или там както я наричат и досега говорих с него. И той ми каза сядаш и почваш пак да караш, такива неща се случват едноминутно, идеята е ти да си по внимателна. Очите на 180 градуса, а ако можеш на 360 и винаги с едно наум. Пита го мъжа ми за случая, защото полицая е написал че онзи мъж ме е ударил! И съм имала право да го съдя, няма да го направя защото не ми се занимава - което е грешка, но разправията е много голяма.
Днес седнах да карам, ама карах супер зле  ooooh! път и на мравка даже щях да направя. Чак днес асимилирах ситуацията от онзи ден и разбрах, че не е имало начин да избегна ПТП-то. Не се оправдавам, търсих грешката в себе си и дали съм могла да го избегна. Защото все пак оставаме с една кола по малко временно. Знам че ламарини се изправят, а човешки живот не, доволна съм че поне е малко. И все пак съм ядосана на себе си, че имам вече една катастрофа зад гърба си. Наистина съм внимателен шофьор, спазвам си знаците, ограничения, пускам шофьори които са без предимство, за да им дам път. Но и забелязах че лъскавите коли са най нагли и хич не им пука има ли няма ли предимство - от такива най се пазете.
Дано тази случка ми е първа и последна, ама надали ще стане.  Peace
Благодаря ви за подкрепата и безаварийна да ви е.

# 48
  • Мнения: 387
Здравейте   bouquet
Имам един въпрос към пишещите от Пловдив, искам да запиша БЧК курс, но така и не мога да разбера къде точно се пада. Някой ако е бил скоро или знае със сигурност, ще съм благодарна да сподели  Peace

# 49
  • София
  • Мнения: 2 545
Jasmin Tea, честито!   bouquet  Благородно ти завидях.  Blush

didolinaa, радвам се, че си преодоляла страха си. Това е правилният път!  Peace

И на двете ви пожелавам леко, безпроблемно и безаварийно шофиране.  Hug

И не на последно място да се похваля, че днес и аз се представих повече от добре, взех си листовките от първия път.  Party

# 50
  • Мнения: 425
Браво Сиси! Grinning
И кормуването ще си вземеш Hug

didolinaa ,прочетох какво ти се е случило ,но нямах възможност веднага да пиша,и направо съм  ей така #Crazy Shocked...как може таквоа нещо,напраов съм потресена,откъде накъде ще ти удря шамар,че и те и те са виновни навсичкото отгоре!Божее какво хора има!
И аз ти казвам да не се отказваш,сигурна съм че си много внимателен шофьор,а такива наглеци са навсякъде
Имаш и моята подкрепа,нали  и затова сме тук в тази тема да се подкрпяме!

# 51
  • Мнения: 45
Здравейте,

Гледам, че никой не е писал скоро, но тъй като ми е болна тема в последните няколко седмици (карам курса и съм вече на 18ти час кормуване), реших да си споделя мъката с хора, които ще ме разберат.

Та, проблемът в началото беше, че ме беше страх, даже треперих първия път, когато инструктора ме изкара на Г.М. Димитров (от София съм). Сега вече не ме е страх, но ми е много трудно да обхвана цялата обстановка с поглед и да управлявам колата в същото време.

Които живеете в София знаете как е - коли, паркирани навсякъде, трамваи, други автомобили, пешеходци, изскачащи отвсякъде, велосипедисти, мотористи, всички ти свирят и те изпреварват като спреш на стоп .... Абе ад.

Та, често ми се случва докато да се огледам, да намаля, забравям да мина на по-ниска предавка, колата ми върви бързичко, инструктора все ми прави забележка и аз се гипсирам... А ако се сетя да превключа предавката нямам време добре да се огледам навсякъде и да преценя кога да мина, абе като цяло ми е много объркано и трудно. А и инструктора не помага като ми крещи разни разпореждания от сорта на "кой ще ти натисне спирачката", "тоя съединител кво си го подпряла" и т.н.

В такъв момент като ми се развика и аз се притеснявам и се гипсирам, чак ми става зле. Днес след поредното каране, където направих доста грешки (най-вече с превключването на предавките - забравям понякога), толкова се напрегнах, че сега съм си взела 2 бири да се успокоя малко  Blush Mr. Green

Приятелите ми, които са шофьори ми се смеят и не ми вярват, та затова искам да споделя с някой, който знае как е и ще ме разбере...

При вас как е, караха ли ви се, какви грешки правихте и как си преодоляхте нервността? Как се научихте и станахте шофьори?

Благодаря, че имам възможност да си излея душата и ще ми е интересно да чуя вие как сте се оправяли в такива ситуации.

# 52
  • София, Брюксел
  • Мнения: 4 512
Уф, как те разбирам. Аз вземам опреснителни уроци, книжка имам от 20 г., но не бях карала от поне 7-8 г., а и преди това имам много малък опит. Та, сега се уча да карам. Избрах си инструктор, който да не ми крещи, това беше важно за мен, защото се панирам като ми се развика някой (а и ако ще ми вика някой за парите, които давам, по-добре безпалтно и при мъжа ми, той пак ще ми вика Wink ). Но си бях решила, че ако ми крещи, просто ще отида при друг, защото изпитвах ужас от шофирането и ми беше много важно да преодолея тази бариера.

Аз съм взела общо 8 часа (т.е. ходя на двойни часове - по 1,5 ч. карам). В началото и на мен ми беше адски трудно да направя всичко заедно - кормило, педали, скорости, огледала, пешеходци. Моят инструктор ми прави кръгчета из Люилин, ужас направо беше за мен. Сега се опитвам да карам и нашата кола, вече се чувствам доста по-уверена, но аз си карам бавно и се уча да не ми дреме от другите. Както казва инструктурът - карай с разрешената скорост и толкова.

Истината за мен е, че всичко се учи с много практика. Много ми харесва, че сега научавам наистина полезни неща от инструктура, а и от мъжа ми, когато не ми вика  Laughing И ще си карам бавно, а който иска да ме прескача.

# 53
  • София
  • Мнения: 2 853
wackamotto , не се шашкай всички са минали през това и който казва,че не е правил глупости докато се е учил,явно е забравил.Особено пък в София.
 Ще свикнеш с предавките.Сещам се инструкторът като ми се караше че на кръстовище тръгвайки преди завоя не съм си сменила предавката,ами мъча колата на първа и аз намръщено му казвам "Ами аз сега завоя ли да си мисля как да взема,или предавката да сменям?" При което инструкторът ми избухна в смях,в началото си е абсолютно реално пристеснение.Как ще си вземеш завоя,как ще тръгнеш,дали няма да изгаснеш,ами аз сега на коя предавка карам(забравяш и почваш да си гледаш в лоста).Изведнъж 100 неща наведнъж,но в последствие се автоматизира всичко и хич не ти прави впечатление.

 

# 54
  • София
  • Мнения: 2 545
И аз с тези предавки съм в ужас. Дали някога ще свикна?  newsm78
Колата ни е автоматик и няма да мога да се упражнявам на нея, но татко ще ми подари неговата стара 10+ годишна кола и се надявам да я карам, без някой да ми прави забележки и т.н. Само да успея да взема книжка.  Praynig

ПП: И аз не съм особено доволна от инструктора си, как мога да го сменя евентуално?

# 55
  • Мнения: 45
wackamotto , не се шашкай всички са минали през това и който казва,че не е правил глупости докато се е учил,явно е забравил.Особено пък в София.
 Ще свикнеш с предавките.Сещам се инструкторът като ми се караше че на кръстовище тръгвайки преди завоя не съм си сменила предавката,ами мъча колата на първа и аз намръщено му казвам "Ами аз сега завоя ли да си мисля как да взема,или предавката да сменям?" При което инструкторът ми избухна в смях,в началото си е абсолютно реално пристеснение.Как ще си вземеш завоя,как ще тръгнеш,дали няма да изгаснеш,ами аз сега на коя предавка карам(забравяш и почваш да си гледаш в лоста).Изведнъж 100 неща наведнъж,но в последствие се автоматизира всичко и хич не ти прави впечатление.

 

Хахаха, как ме развесели, аз съм същата - абсолютно същото му казах вчера, като ме пита какво не разбирам и защо се мотая със сменянето на предавките - щеше пак да ми изнася лекцията за съединителя, предавателната кутия и връзката с двигателя. Аз обаче го прекъснах и му казах - "виж сега, ясно ми е защо се прави това, ясно ми е от техн гл точка какво се случва и ми е ясно кога трябва да го направя, обаче просто съм БАВНА и докато свърша всички тези действия (намаляване на скоростта, оглеждане за др коли, преценяване на предимството, включване на мигач) и се сетя, че трябва и да мина на по-ниска предавка, вече е късно и съм взела завоя така или иначе". Той ми се намуси и пак ми обясняваше, че било "лесно". То хубаво е лесно, ама аз съм карала всичко на всичко 15-20 пъти, а той кара от 20 години дето се вика. И на мен ми е лесна висшата математика, ама това е, щото съм я учила, нали тъй  Mr. Green

Както и да е, днес пак ще ходя на кормуване и дано са по-добре нещата, поне да не ми се кара.

Между другото, утре съм на вътрешен по листовки, стискайте ми палци  Blush

EDIT: sise_to, на мен също ми е малко трудно с предавките, ама съм инат и съм решила, че аз кола автоматик НЯМА да си купя и няма да карам и ще се науча на тия предавки, пък ако ще турско да стане  Mr. Green

# 56
  • София
  • Мнения: 600
Ох как ме развеселихте, защо си мислите, че често на Учебните коли пише "НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ВИЕ ОТКЪДЕ СТЕ ТРЪГНАЛИ" и "СПИРА ВНЕЗАПНО". Аз не забравям откъде съм тръгнала и къде съм сега - надявам се че съм доста добър шофьор, макар и с едно ПТП не по моя вина зад гърба ми.
Аз съм била същата, но каот взех книжка веднага се качих да карам и всичко останало е вече само и единствено практика. Сега дори не поглеждам таблото за скоростомер и оборотомер. Вече я чувам и усещам и знам кога да сменя предавките по усет на колата. НАЙ много следя температурата, вода и масло, че моята кола е умна и ми пищи за бензин  Peace Най вече тренинга си е цаката, аз също съм от София и пътувам от единят край на София до другия за работа, редовно влизам в задръствания, а от тях ме беше най страх, Дали няма да тръгна рязко да подпра тоя пред мен, дали няма да върна назад ако колата ми е под наклон и да ударя тоя зад мен  ooooh! Но се гордея че моя инстуктор бе адски търпелив и не ми е крещял а ме учеше спокойно. Знам че можеш да си смениш школата, но идея си нямам как става. Някой по напред беше писал в темата върнете се и прочетете  Peace

# 57
  • Мнения: 45
Здравейте пак, момичета   bouquet

Днес съм на вътрешен изпит по кормуване, въпреки, че е само вътрешен и е един вид "генерална репетиция", аз пак съм мн притеснена, последното ми каране беше вчера и беше меко казано ужасно, инструктора много ми крещя (въпреки, че не бях попаднала в никаква дори и малко опасна за мен или за другите хора ситуация) и просто не знам какво да правя днес.

Отсега съм се решила, че няма да го взема (а ако нбе го взема няма да ме пуснат пред ДАИ докато не го взема, което означава още пари...).

Имам още 5 ч до изпита, а отсега си е нервно, въобще се чудя дали има смисъл да се явявам........


Вие как преодоляхте нервността за изпита? Аз имам чувството, че всеки момент ще откача....

# 58
  • София, Брюксел
  • Мнения: 4 512
wackamotto, я се успокой! Инструкторът ти ти създава излишен стрес като ти крещи. Според мен си се яви на изпита (не са ми много ясни сега тези изпити и парите, които струва всичко), но не го приемай каот изпит, а като тренировка. Припомни си всичко как се прави, абе най-важното е да не се панираш. Аз вече не изпадам в паника като карам и не успея да тръгна добре на светофар. Да ми подсиркват, чудо голямо. Моят инструктор много ми помогна за всичко това и то не с крещене, а с обяснения. Карай по правилата и ще е добре всичко. Желая ти успех и нерви  Hug

# 59
  • София
  • Мнения: 2 853
Ей,успокой се,замисли се че съвсем скоро ще трябва да шофираш сама,без да има някой до теб,който да ти натиска педалите и казва какво да правиш.Цялата отговорност пада в твоите ръце.Приеми изпита като момента в който си сама в автомобила,а изпитващите са просто хора,на които ти трябва да осигуриш половин час безопасно и комфортно возене,така както съвсем скоро ще возиш и най-близките си хора.
Самонастрой се положително и не мисли за какво ще те скъсат.Аз бях убедена например че няма да успея да паркирам,паркирах и двата пъти така,все едно цял живот съм паркирала (втория път даже два пъти ми се падна да паркирам).Да,ама първия път ме скъсаха накрая, зареди отнемане предимство на пешеходна пътека,тъпо,ама си бях виновна!

Общи условия

Активация на акаунт