Всичко се случва едновременно на различни "честоти".
И времето не е линейно, така както го приемаме.
И времето не е линейно, така както го приемаме.
- Публикувана: 17 фев. 2015, 22:35 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2022, 23:48 ч.
Регресия
Здравейте, бих искала да попитам нещо.
Когато има някакъв проблем между двама души, те ще продължават ли да се срещат напред в животите, докато въпросният проблем не се разреши и не се разберат помежду си, или напротив - ако единият е сложил точката в отношенията, това е край и няма какво повече да се изяснява?
По-конкретно, за да разберете: става дума за моя роднина, енергиен вампир, с която приключих отношения след 15 години сръдни и драми от нейна страна за някакви толкова незначителни неща, че направо е нелепо и не ми се навлиза в подробности. Изключително негативен, лош, злобен и жлъчен човек, самотен, който нонстоп се кара с всичко живо и ако не вдигне 5-6 скандала на куцо и сакато за дреболии, денят направо е загубен... Отделно мисля, че има нужда от психиатрична помощ... Та в един момент, след като години наред се опитвах да съм благородна, широко скроена и великодушна и махах с ръка на простотиите и се опитвах да бъда добра, приемаща и балансираща, понеже сме роднини, след поредната "обида" и патардия, която вдигна, просто приключих всякакъв контакт, казах всичко, което мисля и призовах никога повече да не поддържаме връзка. Та това от кармична гледна точка брои ли се за приключено или тая гад ще ме преследва и в другите животи?
От една страна урокът ми може би е бил да се науча да отрязвам категорично такива връзки, от друга може би пък е трябвало да се науча да не ми пука и някак да съумея да се разбера с нея? Но ето, че опитах, 15 години опитвах, но това ни се води, ни се кара... Отделно по време на груповата регресия един от образите беше една лоша, черна жена, която ме гледаше с омраза и злоба и си мисля, че беше точно тази персона...
Когато има някакъв проблем между двама души, те ще продължават ли да се срещат напред в животите, докато въпросният проблем не се разреши и не се разберат помежду си, или напротив - ако единият е сложил точката в отношенията, това е край и няма какво повече да се изяснява?
По-конкретно, за да разберете: става дума за моя роднина, енергиен вампир, с която приключих отношения след 15 години сръдни и драми от нейна страна за някакви толкова незначителни неща, че направо е нелепо и не ми се навлиза в подробности. Изключително негативен, лош, злобен и жлъчен човек, самотен, който нонстоп се кара с всичко живо и ако не вдигне 5-6 скандала на куцо и сакато за дреболии, денят направо е загубен... Отделно мисля, че има нужда от психиатрична помощ... Та в един момент, след като години наред се опитвах да съм благородна, широко скроена и великодушна и махах с ръка на простотиите и се опитвах да бъда добра, приемаща и балансираща, понеже сме роднини, след поредната "обида" и патардия, която вдигна, просто приключих всякакъв контакт, казах всичко, което мисля и призовах никога повече да не поддържаме връзка. Та това от кармична гледна точка брои ли се за приключено или тая гад ще ме преследва и в другите животи?
От една страна урокът ми може би е бил да се науча да отрязвам категорично такива връзки, от друга може би пък е трябвало да се науча да не ми пука и някак да съумея да се разбера с нея? Но ето, че опитах, 15 години опитвах, но това ни се води, ни се кара... Отделно по време на груповата регресия един от образите беше една лоша, черна жена, която ме гледаше с омраза и злоба и си мисля, че беше точно тази персона...
А аз не мисля, че трябва да се притесняваш за бъдещ живот, защото нали влизаме във всеки с договрки.
Това, че сега се чувстваш слаба в ситуацията не означава, че тя ще се повтори едно към едно. Винаги имаме свободен избор.
От друга страна съм в подобна ситуация но от другата страна. Уверявам те, моята гледна точка е различна.
Аз също се тормозя, защото нали допуснала съм такова мнение и отношение към мен но пък с днешна дата уважавам решението й. Щом има нужда от това да не общуваме ОК.
Не гарантирам какво ще се случи, ако пожелае да подновим контакт. Животът ще ни покаже.
Това, което исках да кажа, без да отговарям конкретно на въпроса ти е, че ти трябва да вземеш решение тук и сега, с което да си в мир.
Бъдещето си е бъдеще.
Това, че сега се чувстваш слаба в ситуацията не означава, че тя ще се повтори едно към едно. Винаги имаме свободен избор.
От друга страна съм в подобна ситуация но от другата страна. Уверявам те, моята гледна точка е различна.
Аз също се тормозя, защото нали допуснала съм такова мнение и отношение към мен но пък с днешна дата уважавам решението й. Щом има нужда от това да не общуваме ОК.
Не гарантирам какво ще се случи, ако пожелае да подновим контакт. Животът ще ни покаже.
Това, което исках да кажа, без да отговарям конкретно на въпроса ти е, че ти трябва да вземеш решение тук и сега, с което да си в мир.
Бъдещето си е бъдеще.
Здравейте, бих искала да попитам нещо.
Когато има някакъв проблем между двама души, те ще продължават ли да се срещат напред в животите, докато въпросният проблем не се разреши и не се разберат помежду си, или напротив - ако единият е сложил точката в отношенията, това е край и няма какво повече да се изяснява?
По-конкретно, за да разберете: става дума за моя роднина, енергиен вампир, с която приключих отношения след 15 години сръдни и драми от нейна страна за някакви толкова незначителни неща, че направо е нелепо и не ми се навлиза в подробности. Изключително негативен, лош, злобен и жлъчен човек, самотен, който нонстоп се кара с всичко живо и ако не вдигне 5-6 скандала на куцо и сакато за дреболии, денят направо е загубен... Отделно мисля, че има нужда от психиатрична помощ... Та в един момент, след като години наред се опитвах да съм благородна, широко скроена и великодушна и махах с ръка на простотиите и се опитвах да бъда добра, приемаща и балансираща, понеже сме роднини, след поредната "обида" и патардия, която вдигна, просто приключих всякакъв контакт, казах всичко, което мисля и призовах никога повече да не поддържаме връзка. Та това от кармична гледна точка брои ли се за приключено или тая гад ще ме преследва и в другите животи?
От една страна урокът ми може би е бил да се науча да отрязвам категорично такива връзки, от друга може би пък е трябвало да се науча да не ми пука и някак да съумея да се разбера с нея? Но ето, че опитах, 15 години опитвах, но това ни се води, ни се кара... Отделно по време на груповата регресия един от образите беше една лоша, черна жена, която ме гледаше с омраза и злоба и си мисля, че беше точно тази персона...
Когато има някакъв проблем между двама души, те ще продължават ли да се срещат напред в животите, докато въпросният проблем не се разреши и не се разберат помежду си, или напротив - ако единият е сложил точката в отношенията, това е край и няма какво повече да се изяснява?
По-конкретно, за да разберете: става дума за моя роднина, енергиен вампир, с която приключих отношения след 15 години сръдни и драми от нейна страна за някакви толкова незначителни неща, че направо е нелепо и не ми се навлиза в подробности. Изключително негативен, лош, злобен и жлъчен човек, самотен, който нонстоп се кара с всичко живо и ако не вдигне 5-6 скандала на куцо и сакато за дреболии, денят направо е загубен... Отделно мисля, че има нужда от психиатрична помощ... Та в един момент, след като години наред се опитвах да съм благородна, широко скроена и великодушна и махах с ръка на простотиите и се опитвах да бъда добра, приемаща и балансираща, понеже сме роднини, след поредната "обида" и патардия, която вдигна, просто приключих всякакъв контакт, казах всичко, което мисля и призовах никога повече да не поддържаме връзка. Та това от кармична гледна точка брои ли се за приключено или тая гад ще ме преследва и в другите животи?
От една страна урокът ми може би е бил да се науча да отрязвам категорично такива връзки, от друга може би пък е трябвало да се науча да не ми пука и някак да съумея да се разбера с нея? Но ето, че опитах, 15 години опитвах, но това ни се води, ни се кара... Отделно по време на груповата регресия един от образите беше една лоша, черна жена, която ме гледаше с омраза и злоба и си мисля, че беше точно тази персона...
Аз затова попитах как така няма минали животи.
Нова Надежда, не съм сигурна, че моята ситуация е същата като твоята. Не ми звучиш като нея. А при нас тя има проблем с целия свят и цялата фамилия. Вечни претенции, вечни скандали с познати и непознати, вечно недоволство от света, вечно оплакване, че е сама, неразбрана, че никой не я подкрепя, а как да подкрепяш толкова злобен и негативен човек? Ти такава ли си? Не ми се вярва. Всички треперят и ходят на пръсти около нея да не би да избухне и да истеряса, да ти се разкрещи за някаква мега дреболия и да откачи. Според всички има нужда от психиатрична помощ... Аз вече наистина повече не мога да понеса. И си мисля, че каквито отношения не се оправят за 15 години, няма да се оправят и след 100.
И се надявам урокът да ми е бил да прекъсвам връзка с отровни хора, пък било то и роднини...
И се надявам урокът да ми е бил да прекъсвам връзка с отровни хора, пък било то и роднини...
Здравейте на всички. От много време обмислям да се подложа на регресия, но не знам към кой да се обърна. Не знам дали изобщо трябва...Става дума за починал преди 16 години човек, който значеше много за мен... Историята е дълга, бяхме заедно и се разделихме по много болезнен и за двамата начин
Не бяхме се виждали години, когато разбрах, че е починал. Новината направо ме разби на парчета. Дори в момента пиша това с насълзени очи. Малко след това докато бях в апартамента на родителите ми (там прекарвахме много време заедно) усетих присъствието му. В началото реших, че си внушавам. Обаче това продължи. Аз започнах да ходя там, когато няма никой "за да го усетя". Това чувство ми носеше утеха. 2 години по-късно продадохме това жилище. От тогава периодично ме връхлитат мисли за него, но така, че ме обсебват. Не просто спомен. Място не мога да си намеря. Продължава със седмици. Това ме притеснява и тревожи. И бих искала да получа някой отговори, но не знам дали регресията е удачна в случая. Ще съм благодарна ако чуя съвет от хора, които знаят повече.
Не бяхме се виждали години, когато разбрах, че е починал. Новината направо ме разби на парчета. Дори в момента пиша това с насълзени очи. Малко след това докато бях в апартамента на родителите ми (там прекарвахме много време заедно) усетих присъствието му. В началото реших, че си внушавам. Обаче това продължи. Аз започнах да ходя там, когато няма никой "за да го усетя". Това чувство ми носеше утеха. 2 години по-късно продадохме това жилище. От тогава периодично ме връхлитат мисли за него, но така, че ме обсебват. Не просто спомен. Място не мога да си намеря. Продължава със седмици. Това ме притеснява и тревожи. И бих искала да получа някой отговори, но не знам дали регресията е удачна в случая. Ще съм благодарна ако чуя съвет от хора, които знаят повече.
Това, че няма минало значи ли, че няма минали животи?
Здравейте на всички. От много време обмислям да се подложа на регресия, но не знам към кой да се обърна. Не знам дали изобщо трябва...Става дума за починал преди 16 години човек, който значеше много за мен... Историята е дълга, бяхме заедно и се разделихме по много болезнен и за двамата начин
Не бяхме се виждали години, когато разбрах, че е починал. Новината направо ме разби на парчета. Дори в момента пиша това с насълзени очи. Малко след това докато бях в апартамента на родителите ми (там прекарвахме много време заедно) усетих присъствието му. В началото реших, че си внушавам. Обаче това продължи. Аз започнах да ходя там, когато няма никой "за да го усетя". Това чувство ми носеше утеха. 2 години по-късно продадохме това жилище. От тогава периодично ме връхлитат мисли за него, но така, че ме обсебват. Не просто спомен. Място не мога да си намеря. Продължава със седмици. Това ме притеснява и тревожи. И бих искала да получа някой отговори, но не знам дали регресията е удачна в случая. Ще съм благодарна ако чуя съвет от хора, които знаят повече.
Не бяхме се виждали години, когато разбрах, че е починал. Новината направо ме разби на парчета. Дори в момента пиша това с насълзени очи. Малко след това докато бях в апартамента на родителите ми (там прекарвахме много време заедно) усетих присъствието му. В началото реших, че си внушавам. Обаче това продължи. Аз започнах да ходя там, когато няма никой "за да го усетя". Това чувство ми носеше утеха. 2 години по-късно продадохме това жилище. От тогава периодично ме връхлитат мисли за него, но така, че ме обсебват. Не просто спомен. Място не мога да си намеря. Продължава със седмици. Това ме притеснява и тревожи. И бих искала да получа някой отговори, но не знам дали регресията е удачна в случая. Ще съм благодарна ако чуя съвет от хора, които знаят повече.