ЕЛП 46 - ароматна

Разбирам те, Атти, и за желанието, и за беснеенето.  

Всякакъв Зай става   , видях, че сибирският ми тигър декорира още 2-3 потребителки и смених, за да не ме объркват с други.

В родното училище се възпитават расисти. Не е ясно как това ще се обърне върху нас един ден. И изобщо не е само спрямо ромите и турците.


Факт.

И още един факт - Османския период в българското училище през последните 70 години се изучава като едно цяло. Да, ама не. Османският период не е едно цяло и за 5 века, които ние сме учили и продължаваме да учим в рамките на две страници максимум, се случват много промени. Знанията масовите на населението се свеждат до кръвния данък и еничарите. А, да и забраната за ярки дрехи. Толкоз. А, и потурчванията (по Време разделно, което НЕ е извор, а роман). Оттам нататък - нищо. И изведнъж куква Паисий с Историйката и прави Възраждането. Давате си сметка, че не е точно така.
Ето конкретно за дрехите - ако са забранявали да се носят ярки дрехи толкова яростно, колкото е описвано в соц-учебниците, как са се съхранили цветовете по народните носии? Всички пътешественици, описвайки нашите земи изрично се спират на везмото по ризите, защото по това време в Европа традиционно ризите са бели а горните дрехи - предимно едноцветни.

И още един факт - размяната на елементи от културата е неминуема и няма причина всички да скачат като опарен след прочитане на това изречение.

Не защитавам учебниците. Знаете, че според мен са тъпи. С изключение на снимката с Хирошима, аз не виждам подмяна на историята. До сайта на анонимус не припарвам принципно. пестя си нервите.

Тия смешници са анонимъс, колкото аз съм Ръсел Кроу. Ех, ако бях... Чии ли космати уши стърчат иззад всичките черносотнически сайтове?


Окуражен от подкрепата ви, ще споделя, че искам този тип обучение да засяга именно щекотливите теми в историята - световна и нашенска. Ползите и загубите от колективизацията  - у нас, в СССР и Етиопия, примерно. Колонизацията на Африка - факти и ефекти. Терорът над немците 1945-49. Власите в България. Движението за граждански права в САЩ - идеали и резултати. Географските открития - поглед от страната на "откритите". Априлското въстание - герои или мъченици. И така.

Знаете ли, пробвах този подход като ученик и учителят ни уйдиса. Избрах да говоря за Варшавското въстание и Висло-Одерската операция на Червената армия. Баща ми ми беше разказвал, не за друго. Не знаех в какво блато не мълчанието нагазвам. В читалнята на града нямаше нищо, нищо, освен няколко статии в Большая советская енциклопедия, които си противоречаха помежду си. Събирах нещо, писах. Разбирате ли какво е да намериш нещо за армия Крайова без Интернет, в провинцията, ако си на няма и 17? Не само за нея, а и изобщо.

Такава тръпка беше! Чувствах се чудесно, сякаш не ходех по земята... С учебниците, програмите и стандартите - я отнемаме от децата тая тръпка.

Дали родителите трябва да учат с децата си... Не вреди, но по-добре да не трябва. И после - ако системата разчита на това  - каква помощ се очаква да се получи от родителите в циганската махала на Тулово, примерно? Нека даже приемем, че имаме работа с родители напълно отдадени, и налични, невпиянчени, несипани от тъпотия, насилие и безсилие  - с какво да помогнат? С упованието си в тях системата обрича децата в неравностойно положение да си останат в него.

И те не помагат. И детето се отказва.

С упованието в родителското участие се случва най-дълбоката сегрегация, дето не се преодолява и до гроб.

Не че намирам за лошо, но искам с децата си да не говорим за домашни, а за разни други неща. Старая се да го правя.

Да, питай я как обаче се създава дисциплинирано общество като финландското. Защото там в самото общество има вътрешни механизми, които формират определени нагласи, които се търсят като резултат от преминаването през училището.

Всъщност ние, като общество не помагаме особено много на децата си, обяснявайки им колко са тъпи учебниците, колко са зле учителите им, колко е остаряла системата и т.н.т. Ние ги "убеждаваме" те колко са зле, често без те да се чувстват зле, притиснати, скучаещи.  Ние говорим на децата постоянно за стандарти, програми, делегирани бюджети... Тях това не ги касае, но ги товарим.
Прост пример е скандалът с Класическата гимназия, която раздели ДЕЦАТА на лагери. Имам близка, чието дете учи там. То иска да учи, защото му е учи, но приятелчетата му се подиграват, че не ходи на протестите и не заема страна по темата със сградата. Вместо това отива в клас. Последствията са нервни кризи.

Не са моите!

Куркума, на мен и с Интернет ми е много трудно да отсея истината от фалшификацията и митологията, когато нямам база, на която да се доверя. Вярвам само на автентични исторически извори. Намирането, подборът им... скептична съм, че става достатъчно качествено с мишка в ръка. Освен ако нямаш платен абонамент за сайтове за специалисти.

Ване, благодаря, точно това исках да кажа и аз.

Цената е и около два милиарда лева годишно, не бива да забравяме. За 40% неумеещи да четат.

Замислих се и друго, че невлизащият в часовете учител по физкултура - не искам да спазва Държавните Образователни Стандарти. Е, по-добре е да ги спазва, отколкото да не влиза, но не ми е затова думата. Бивш спортист, пропил се - да им поговори. За професионалния спорт. За алкохола след него. За отбора. За медикаментите. За мечтите. Да направи отбор - ако ще и по бадминтон.

Имал съм и такъв учител. Като се замисля  - много ми е провървяло с тях.

Е, Зайо, отсяването на информацията става по старомодния начин - прецеждаш всичко: и качеството на източника, и правописа му, и опита си, и други източници. Добавяш и морала си. И така. Що се отнася до изворите... Заблуда е да се вярва, че съществува някъде заповед, анализ, доклад, решение, което да обясни всичко, станало някога си. Това, че даден документ е автентичен, не означава, че е достоверен и единствен. Мнозина евтини шарлатани печелят пари, пишейки книги, защото са разкрили Документи. Няма такива. не е лесно. Мислиш, съпоставяш, четеш - и така цял живот.

Важно е да гледаш повече, отколкото да слушаш.

О, да  - твърдо съм съгласен с теб, Ване.  Старая се да не натоварвам с отрицателно отношение към нещата децата си - и се радвам на резултата.

Така е, но най-страшни са грамотно, кротко, убедително написаните "източници" с уважаван вид, които си пишат... историята, написана така, както изнася на/ е разказана на пишещия. Затова под извор имам предвид "исторически документ", но точно това е опасението ми, че когато е извън контекста на 1000+ други документи от същото време значението му е много под въпрос.

Книги "със сензационни разкрития" са ми едно ниво под текста на най-новия чалга хит.

Ей затова не обичам историята - като плаващи пясъци е. Нищо не е сигурно.  Мислиш си, че знаеш нещо, а то се  оказва друго. Непрекъснато се подменя, наглася се според угодата на едни или други, нищо не е, каквото изглежда.

+101 
Свече, казала си мислите ми с възможно най-точните думи.

Радвам се, Атти, че има още някой като мен, щото очаквам сега някой да ни нашока канчето, че историята трябва да се знае, щото, ако не знаем откъде идваме, няма да знаем къде отиваме и прочие. И аз искам да я знам, ама като не знам коя от всичките версии е истинската....и се обезкуражавам.

Схващането, че историята трябва да бъде любима на всички е грешна постановка в самата си основа. И от тази грешна постановка знайни и незнайни "специалисти" се изказват по знайни и незнайни пространства. А те версиите не са кой знае колко много или кой знае колко различни. Особено за събития, които са достатъчно назад във времето, за да не бъде никой лично засегнат от определена трактовка. Всъщност историята и математиката вървят ръка за ръка.

Е, тука едва ли някой ще те бие по каската, Све.

Ленин, тоя образ, рекъл веднъж: " От всички изкуства за нас най-важно е киното". Защото е разбрал, че чрез кино най-лесно се втъкават митове в общностното съзнание. Сега вече не е така, ама тогава може би е било. А тая мъдра мисъл беше окачена на едно стъклено табло над входа за киното в града ни. Тъкмо на място.

Днеска четох, че за миналата година нашите учЕни-археолози не са направили ни една читава публикация за цялата година. Падало се нещо като по половин публикация на петима учЕни. Не се и учудвам, де. Двама души познавам от БАН и на двамата последното нещо, което ги вълнува е онова, заради което взимат заплати. Някакъв специален подбор им правят комай. Обратен.

То в БАН всъщност взимането на заплати е доста трудна работа поради икономическата му ситуация. Това не е само за археологията със статиите. То и от това иде икономическата ситуация на БАН. Която всъщност е добре подкрепена със ситуацията в близките години във Фонд Научни изследвания.

То малко се получи като моя даскал - дето не влиза в час, щото му малко парите.

Сигурно има начин да се узнае - ако теоретично им се утроят запалтите - в състояние ли са да произведат нещо? Моят дюлгерски опит е показал, че ако някой си е мърляч, мързеливец и некадърник, колкото и пари да му даваш отгоре - все тая. Не се подобрява и на косъм.

Зависи.
Много от тях произвеждат.
Много от тях обаче си събират куфарите и се насочват или да произвеждат в други държави (където им плащат нормално за научната им дейност) или към други дейности.
Много от тях са били титуловани по онуй време и по "политически" причини. Съответно много от тях от онуй време досуга преписват една и съща статия с леки изменения в някои изречения, за да не е фрапиращо идентичен текста.

Спокойно, иде нова криза. Кризата на масовите докторати.
Всеки втори - докторант, всеки първи - студент.
Тези хора ще веят докторати, както сега се веят дипломи за вишу.
Та така... от криза в криза

Оптимизъм до дупка!
БАН трябва да се закрие. В този си вид не работи както трябва.