в съвместното съжителство/брака.Ами, сори, ама няма как да повярвам, че хора, които дълго време живеят заедно, отраснали в различни семейства, не се дразнят.
Не коментирам, ако току що сте се залюбили и всичко е рози, летим в облаците и човекът до нас е пИрфектен... Това е влюбване. Но любоФта е друга "боза". Там, има И сблъсък на характери, и нагаждане един към друг (егале, като се появят деца)... Тогава , нормално, идва и дразненето. Не става въпрос за непреодолими пречки и "недостатъци", а за съвсем нормално "напасване"...
Харесвам едно изказване на Алгафари. Прерафразирам: влюбването е, когато обичаш някого, заради това, което е. Любовта- когато обичаш някого, въпреки това, което е. Та, това "въпреки" е дразненето. Дребни нещица, които не са мерило за успеха на общия живот.
А това "забраванче", ако кажа на моето "коте", ще ме направи на "мече" (от ония, пандите)

детето изрева на няколко пъти, че му няма дрехите, вече и то си знае
