Прибирам се към 19 часа, след като съм минала през магазина ако има нещо да се купи за вечеря или закуска на другия ден и заварвам следното: мръсни чаши и някоя и друга чиния небрежно захвърлени около мивката, а ММ или гледа филм или играе на компютъра. Прибрал се е около 17 часа, след като е минал през техните да се видят и да пият по кафе, после е ходил на фитнес. Свеж и заредил батериите, в 19 часа е обикновено в прекрасно настроение. А аз се дразня, защото едва тогава се прибирам, имала съм предвидливостта да мисля дали нещо трябва да се купи на път за вкъщи, гледам че ме чакат мръсни съдове за миене, а и често тепърва трябва да се захващам да правя вечеря. И съответно се заражда лек спор: Аз 'Защо не проявиш малко съобразителност да помогнеш из вкъщи, прибрал си се отдавна?' Той 'Защо си изкарваш лошия ден на мен, какво толкова, няколко мръсни чинии в мивката!' Да, помага да пазаруваме през уикендите. Да, може да готви и го прави някой и друг път през седмицата. И да, мие чинии от време на време. Но обикновено след сто напомняния, и повечето неща са на моите плещи. Не искам да съм от онези жени, които все са кисели и все мрънкат, но понякога ми идва малко в повече.
Вкъщи аз чистя през уикенда, защото нямам нерви да го увещавам с дни да изчисти банята или да ходя след него и да дооправям, защото все прави нещата отгоре-отгоре. Много по-лесно ми е за два часа да се мобилизирам и да подредя. Просто съм от онези хора, които обичат да им е чистичко и подредено. Дразня се обаче, когато аз вършея с прахосмукачката или търкам прозорци, а той цял ден е при родителите си - кафенце, разходка, и се прибере чак вечерта. И ето отново лек спор. Аз 'Така не е честно!' Той 'Нали все ми казваш, че не обичаш да ти се пречкам като чистиш, какъв е проблема, че искам да се видя с родителите си.' Наистина предпочитам да не е вкъщи когато чистя, но понякога ми идва в повече аз да се гърбя, а той по цял ден да релаксира някъде. И после се чуди защо съм в лошо настроение.