При нас съпругът не иска. Аз не че давам зор, те и годините напреднаха. В процес на преговори за куче сме /аз искам, детето иска, съпругът - не/. Но като го гледам, предава фронта. Иначе е ясно кой ще го извежда от сега.
- Публикувана: 19 фев. 2015, 14:31 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2018, 09:17 ч.
С какво ви дразнят мъжете?
Аз не съм оставала без куче от над 20 години, но мъжът ми не искаше, а като взехме сегашното почти изцяло той го разхождаше 
.
Сега си е с мен добитъка и аз си се забавлявам с нея, но има тенденция неискащите да се привързват най-много.
Майка ми и баща ми не искаха никакви животни, но като им натресах котаракът буквално го полазиха. Спеше с баща ми, а майка ми му готвеше като на бебе. Когато се преместих не ми го дадоха
.
. Сега си е с мен добитъка и аз си се забавлявам с нея, но има тенденция неискащите да се привързват най-много.
Майка ми и баща ми не искаха никакви животни, но като им натресах котаракът буквално го полазиха. Спеше с баща ми, а майка ми му готвеше като на бебе. Когато се преместих не ми го дадоха
. 
Майка ми и баща ми не искаха никакви животни, но като им натресах котаракът буквално го полазиха. Спеше с баща ми, а майка ми му готвеше като на бебе. Когато се преместих не ми го дадоха .
. 
Дядо ми /лека му пръст/ беше човек, който не говореше особено, не се усмихваше и общо взето не показваше емоции. Обичаше да стои на леглото си и да чете. Кучето ми обичаше да се качва при него на леглото и започваше да му се бута да го гали. Когато го галеше, кучето умираше от кеф и започваше да се гъзурчи и търкаля. За целия си живот само в тези моменти съм виждала дядо ми да се смее. И баба ми, и дядо ми в началото не бяха много доволни, че си взехме куче, но след кратко време започнаха да го викат с "Ела, бабо/дядо". А когато кучето почина, всички бяхме съкрушени. Баща ми плака повече отколкото на погребението на майка си. И сега като му кажа да си вземат с майка ми куче си измрънква нещо уж досадено под носа, но знам, че му е мъчно и сякаш не иска да заменя старото куче с ново....или просто не иска да преживява същата болка....Ох, текнаха ми сълзите.....
Не знам... Израсла съм с котка вкъщи (няколко поредни), но така и не свикнах да живея заедно с животно 
не че не обичам животните, просто ми е неприемливо да да е вътре.
Майка ми след последното починало коте преди няколко месеца вече отказва да взима нова животинка, много й е тежка загубата.
не че не обичам животните, просто ми е неприемливо да да е вътре.Майка ми след последното починало коте преди няколко месеца вече отказва да взима нова животинка, много й е тежка загубата.
То било голям зор да си бременна 
Не знам, но вече 12 г. чакам да забравя, тц, не става 
Не знам, но вече 12 г. чакам да забравя, тц, не става
Не знам, но вече 12 г. чакам да забравя, тц, не става
Образи такива 
Никога няма да забравя... НИ КО ГА!
Заслужава си цената.