Я кажи сега как се преодолява поредния форумен парадокс:
Ако не кажа нищо, значи съм расла в гето и общо взето нищо не съм направила.
Ако кажа нещо, то се самоизтъквам...
Да се хвалиш, че си дал младостта и силите си за къща с басейн е като домакиня, която се гордее, че се е съсипала, не е прочела и една книга, ама домът й сияе. Абсурдно е. Главната част от усилията на човека следва да са в съвсем друга посока.
Ако не кажа нищо, значи съм расла в гето и общо взето нищо не съм направила.
Ако кажа нещо, то се самоизтъквам...
Да се хвалиш, че си дал младостта и силите си за къща с басейн е като домакиня, която се гордее, че се е съсипала, не е прочела и една книга, ама домът й сияе. Абсурдно е. Главната част от усилията на човека следва да са в съвсем друга посока.
Не можеш ли да разбереш, че нито къщата, нито басейнът са били цел в живота на някого. Те са логичното последствие. Така, както на теб ти харесва да правиш неща, които те удовлетворяват, примерно да пишеш блог и да философстваш във форума, което ЗА МЕН е загуба на време, така за мен винаги е било удоволствие да върша други неща. Чиста случайност (или може би не?
), че моите удоволствия се оказват по-перспективни и печеливши. С този пост отново показваш високомерие. Отказваш да приемеш, че някой може да е постигнал И това, към което се стремиш + нещо повече. Не държа този човек да съм аз. Нямам такива претенции. Говоря по принцип. Винаги елементаризираш нещата. Щом някой е материално задоволен, то той е духовно беден. Съжалявам, но не е така.
) и прочие и прочие... 
