Табу ли е третото дете в България и защо?

  • 199 650
  • 6 328
  •   1
Отговори
# 2 250
  • Мнения: 2 237
Или да закараш четиригодишно в Лувъра?

Още от детската градина децата тук участват във всякакви такива мероприятия, организирани в големи групи. Лелки и учителки ще се справятс тумба хлапета, та майката няма да успее с едното си собствено ли? Тогава пък направо ми е жал за нея.

# 2 251
  • Мнения: 6 365
Ако бях парижанка, да кажем, че мога да заведа едно дете в музей. Говорех за идеята, че трябва да се грабнеш и да пътуваш 1000 километра. Иначе в градските музеи и от тригодишен го водя. Затова питам- дефинирайте "пътуване с дете". Дефинирайте и "планина", щото едно е ниска хижичка в Родопите, друго е Пирин над 2000 метра.

Очевидно е, че ако сте българско семейство, няма да се грабнете с три деца още от самото начало и да посещавате Лувъра, само и само да не висите пред блока.

Освен това тумба деца на една възраст са различни от 3 деца с различна степен на уморяемост.

# 2 252
  • Мнения: 6 365
Момичетата не се броят:) но иначе винаги са ме кефели темите за пътуване, в които майки с едно кротко момиченце във вече съзнателна възраст обясняват как лесно се пътува с деца (на майка, която има три буйни момчета, които все още се разбягват на 6 посоки).

Сега ще стане форумен стандарт, моят е на 6, а още не е виждал и една лувърска картина...закъснявам.

# 2 253
  • Мнения: 2 237
Само у нас децата са заплаха за културата май.
Отива приятелка с двете си деца- на седем и пет години, на музей у нас (ако държите да питам кой, като свърши работа, ще и звънна). Някакъв чичка отбякъде си в залата започва да вика истерично: "Или държите децата за ръка, или не може да гледате." Тя му обяснила културно, че тези деца от години ходят по музеи и не пипат. Той пак си знае неговото: "Ааа, за ръка, не може иначе! "  Rolling Eyes

# 2 254
  • Мнения: 6 365
Музеят все пак е на закрито и е общо взето безопасно място; по-скоро имах предвид, че за да стигнеш до Лувъра с деца, първо трябва да стигнете до Франция, тоест логистиката, умората и храната са по-важен фактор от това как ще се държат в самия музей.

Питах и за планина: щото детето може да е било кротко пред Мона Лиза, но дали ще е мега безпроблемно да го качиш на Рилските езера ей така за уикенда?

Така че дайте дефиниция на това пусто пътуване. Щото аз деца на Рила мога да кача безопасно, но все пак е хубаво да са над 7 г., за да е и приятно за всичи, а не да е задължение и мъчение. Всеки си познава децата, за да знае кога пътуването ще е мъчение.

# 2 255
  • София
  • Мнения: 16 513
Когато номер 3 беше под 6 г., ходехме всички заедно на море над Сл. бряг, като наемахме вила. Не че Сл. бряг е място за деца, просто само там си нарихме онлайн вила, която да ни харесва. За мен критерий номер 1 беше да има автоматична пералня и наблизо да няма дискотека (е, аз Какао  го чувах и от 6 км растояние). После каката и баткото станаха достатъчно големи, за да  не искат да пътуват с нас, което значително улесни всякакъв вид пътувания.

В Лувъра съм влизала с 3 (моя най-малкия и двете дъщери на съдружничката ми, по-малката беше на 5), изобщо не е толкова страшно, прилично си се държаха децата. Докато стигнем до Мона Лиза обаче така бяха капнали милите, че последното крило почти сме го "тичали"...скоро не съм ги изпитвала да установя какво помнят.

# 2 256
  • Мнения: 6 624
Нашето пътуване съвсем скоро, ще е 700км. с автомобил например, ама не съм се запритеснила. Ще тръгнем рано към 4 сутринта, когато стават да пият мляко. После децата спят до към 7 и ще имаме 3 часа комфорт, като се събудят ще правим чести почивки. На обед децата отново спят, така че и там ще имаме комфорт поне 2 часа. Ще стигнем, въпрос на позитивна нагласа е.

# 2 257
  • Мнения: 2 237
Питах и за планина: щото детето може да е било кротко пред Мона Лиза, но дали ще е мега безпроблемно да го качиш на Рилските езера ей така за уикенда?

Точно моите биха предпочели първото.
Но пък на други деца излет в планината може да им е мечта, знам ли.

Скрит текст:
Синовете ми слизат от самолета и питат кога пак ще летят; обожават да пътуват и с кола. След всяка почивка основното занимание е да решим кога и къде пак ще ходим. Просто са си такива, обичат новите държави, хора, езици.. Но и темпото ни е по-бавно. Откакто сме с тях, най-късите почивки са ни за по две седмици и винаги първо опаковам "занимавките" (пластелин, моливи, листове, книжки, стикери...) и какао, солети, бонбони, които в подходящ момент спасяват настроението на цялото семейство  Simple Smile

# 2 258
  • София
  • Мнения: 16 513
Грубо казано, е и въпрос на "дресировка", колкото повече пътува, толкова по-малко проблемно му е пътуването на детето.

Каката и най-малкия ми са от отбора на повръщащите, но това никога не ни е спирало. Всичките ми деца обичат да пътуват на дълги разстояния - и с кола, и със самолет (малкия определено е усетил разликата и предпочита самолета след полета до Париж). Ние също спираме начесто, похапваме, "попийваме", общо взето правим си пътуването удоволствие. В краен случай винаги може да се пусне филм на някое устройство и да се осигури няколко часа тишина.

П.С. Лулу, май повечето деца си приличат, а Laughing Laughing Laughing?

# 2 259
  • Мнения: X
Планина и преходи с деца са по-лесна работа от посещение с 3 деца в музей. Това показва моят опит. Ама двете активности да се сравняват не бива.

За статистиката - ей тоя преход http://www.bulgarian-mountains.com/eko-pateki/eko-puteka-kaniona-na%20-vodopadite сме го правили с децата на 4,6 и 8 години и после година по-късно. Преходът е сериозен, изкачването е минимум 3 часа, наклона е доста. Въпреки доста опасните участъци, нервите необходими там са по-малко от нервите, изразходвани при посещение на музей със същите деца в същата възраст.
Ако някой не е ходил там, да отиде, разкошно е!

# 2 260
  • Мнения: 6 365
Това, което виждам е, че никой не се е втурнал още от ден първи да предприема големи пътувания с трите деца. Тоест все пак има едни години, в които се уважават нуждите на най-малкото. Защото за дете под 3 не мога да кажа обича или не пътуване, мога да кажа- понася или не понася, а дали обича- не знам дали осъзнава.

"Докато стигнем до Мона Лиза обаче така бяха капнали милите, че последното крило почти сме го "тичали"...скоро не съм ги изпитвала да установя какво помнят. "

Та все пак до една степен си е напразно усилие.

Родопите не са точно планина. Над 2000 е друго, и слънцето, и вятърът. Просто не са за деца под определена възраст. Иначе съм виждала тригодишен на Мусала, но е рядкост, а и си иска носене на гръб.

# 2 261
  • Мнения: 6 624
Ооо, Сбъдваща мечти, обожавам преходите в Родопа планина. С мъжа ми сме планинари и чакаме с нетърпение да порастнат още малко хлапетата, та да възобновим това си хоби.

# 2 262
  • София
  • Мнения: 16 513
Ние ги бяхме завели в Париж на ЕвроДисни, така и така бяхме близо до Лувъра, защо да не ги "вкараме"? Иначе в спомените им Париж щеше да остане като Айфеловта купа и нещо като Орландо. Не мисля, че имат лоши спомени... Сега с удоволствие бих ги вкарала тримцата в музея на Пикасо в Антиб, мисля, че ще го оценят.

# 2 263
  • Мнения: 6 365
Мда, наистина почвам да се съмнявам, че "водя децата на планина" наистина значи водене на планина, а не просто на екопътека за еднодневна екскурзия. Щото има опция преспиване на хижа, на палатка, или по-висока планина. Така че не може да се каже "с децата в планина е лесно", ако просто си ходил по екопътека.

И го няма тоя натиск още от началото (да кажем с бебе на 6 мес., дете на 3 и дете на 5) да включиш пълна програма от пътувания. Всяко семейство си пътува според навиците, ходещите по музеи трудно стават планинари и обратно.

# 2 264
  • Мнения: X
О, да. Напълно забравих, че еднодневното ходене на планина, с преход и тежко изкачване с денивелация от 700 метра, изобщо не е ходене на планина, ами просто почесване. Това по критериите на МБ, единствено правилните. Посипвам си главата с пепел. Как можах да кажа, че ходим на планина.
Това нашето си е разходка за разсънване или за добро храносмилане. Да.

Общи условия

Активация на акаунт