Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.

Табу ли е третото дете в България и защо?

199 533
6 328
1

# 2 445 17 март 2015, 16:36 ч.

Мнения: 12 747

Мамасита, никой не ти казва, че трябва всички маршрути да покориш. Избираш подходящи. Хем да не са опасни и трудни, хем да са приятни. Сега се сещам, била съм 7 м бременна слязохме от Алеко до Бистрица. Догоре със закрития лифт, возихме се на автобус - луда атракция..
Пътеката не е много стръмна, минава през гора, 2 годишното си беше много добре.
Разбира се, трябва на теб да ти се ходи, за да предприемеш тази стъпка. Ако не, в парка също е добре.

# 2 446 17 март 2015, 16:40 ч.

sofia
Мнения: 9 236

Няма идеални родители. Важното е да има баланс в душевното състояние и на децата, и на родителите.
Още си спомням един преход зимата до хижата на Мусала. Била съм някъде на 7-8, защото сестра ми беше бебе и бях само с баща ми и другите му колеги с техните деца. И ските си влачех едвам, едвам.
Та ходя на планина, ама леки, подбрани маршрути. А бебе може да изпечеш и в парка, и на площадката, ако не си съобразителен.

# 2 447 17 март 2015, 16:43 ч.

Мнения: 6 365

И тук е въпросът кой родител е по-жертвоготовен: тоя, дето ходи навсякъде напук на ясните знаци, че децата приемат нещата компромисно, или този, който се примирява, че някоя и друга година ще намали пътуването...

А, над 2000 метра изпичането е друго, дори не усещаш как се сдобиваш с втора-трета степен изгаряния. Това в парка в града по-трудно ще стане.

# 2 448 17 март 2015, 16:46 ч.

Мнения: 12 747

Аз не бях разбрала, че си мерим родителстването Laughing

# 2 449 17 март 2015, 16:48 ч.

sofia
Мнения: 9 236

Що пък трябва да си мерим жертвоготовността? За теб жертва е нещо съвсем различно от жертва за мен, т.е. не може да се сравняват подобни категории.
Ние по принцип много рядко пътуваме или ходим някъде - причини бол. Та в тази категория, никаква жертва не съм направила, защото и преди да се родят децата не съм обикаляла кой знае колко.

Иначе по темата: нямам физически и психически сили за трето. Мъжа ми искаше, но до едно време....и той взе да се уморява.

# 2 450 17 март 2015, 17:29 ч.

Пловдив
Мнения: 27 083

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 16 мар 2015, 10:13

Момичетата не се броят:) но иначе винаги са ме кефели темите за пътуване, в които майки с едно кротко момиченце във вече съзнателна възраст обясняват как лесно се пътува с деца (на майка, която има три буйни момчета, които все още се разбягват на 6 посоки).

Хъх, ми аз имам три буйни момчета. Миналата година сама ги заведох на море. На 7 и половина, на около 6 и на 3 години бяха. Пътуванията най-малко ме притесняват в сметката за броя на децата.

# 2 451 17 март 2015, 17:35 ч.

Мнения: 2 237

А какво разбирате под буйни? Нещо с дисциплината ли?

# 2 452 17 март 2015, 17:42 ч.

Мнения: 6 365

Буйни= не може да се занимават с рисуване и пластилин, трябва да тичат и да се движат; не са съвместими с тихи закрити помещения.

# 2 453 17 март 2015, 17:43 ч.

Мнения: 7 171

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 17 мар 2015, 17:42

= повечето момчета

# 2 454 17 март 2015, 17:48 ч.

Пловдив
Мнения: 27 083

Ми точно средностатистически активни момченца, не са някакви кротки деца със склонност към съзерцание.

# 2 455 17 март 2015, 17:49 ч.

Мнения: 2 237

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 17 мар 2015, 17:42

Е, то това може ли да е перманентно състояние? Всички деца тичат и се движат, по някое време искат и тихи занимания. И те се изморяват, имат нужда от спокойствие.. После пак другото.

Аз съм гледала до четири момчета заедно (приятелски рожби и моите две) и да ви кажа два часа седях на дивана, наблюдавах ги с кафе в ръка и нямаше нужда да се намесвам в абсолютно нищо. Играха, щуряха, рисуваха, вечеряха, слушаха книжки, заспаха си; сутринта пак две-три различни фази. Съвсем нормални здрави наспани деца. Аз с тези четири също тръгвам сама (с моите така или иначе си ходя). Simple Smile

ПП: Янтре, ами точно, да.. Tака си и помислих, де.
На мен като ми кажеш обаче буйни си представям бой, блъскане, истерии.. Ако се наложи и с това ще се оправя, де, ама по-добре да не ми се налага.

# 2 456 17 март 2015, 17:53 ч.

Пловдив
Мнения: 27 083

Аз по принцип си водя децата на море от малки, на горе-долу колкото ми се падне да ходя на море съответната година, на 40 дни завлякох средния, на 4ри месеца малкия и големия на 10 месеца.
Но тази година за първи път бях на море сама с децата. Обикновено ходим с мъжа ми, понякога с майка ми или с приятелка.

# 2 457 17 март 2015, 18:27 ч.

Мнения: 3 164

Нормално е почивките и пътуванията да са съобразени с нуждите и възрастта на децата; изпадането в крайности като излишно ограничаване или екстремности не е желателно.

# 2 458 17 март 2015, 18:37 ч.

Мнения: 12 747

http://cleverbook.net/blog/roditeli/kak-da-izlezem-s-detsata-ot- … i-40-lesni-stapki
Ето как се излиза с деца Simple Smile

# 2 459 17 март 2015, 18:47 ч.

Мнения: 14 478

Скоро беше онази случка за бащата с петте деца, който ги беше завел на екскурзия в планината над Сливен и беше загубил три от тях.

по телевизията питаха случайни хора за мнението им и една баба се изказа, че е трябвало да ги върже с въженце , за да не ги изгуби.. Mr. Green

А бащата просто обясни, че две държал за ръка, а останалите три хукнали по една пътечка и не могъл да ги намери.

Препоръчани теми

COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 2

COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 7

Огледален Свят - AFK - всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~442~

Естетични корекции по тяло, лице и т.н. - 27 тема

Причина:

Причина: