Табу ли е третото дете в България и защо?

  • 199 358
  • 6 328
  •   1
Отговори
# 2 655
  • Мнения: X
А къде и как празнуват по-големите? Над 8-9 годишни, например?

Пример...
На 10-тия рожден ден на големия ни син се случи така, че бяхме в Бг. Детето от месеци беше заявило, че иска за подарък само и единствено геоложки чук, ама истински. Интересува се много от скали, полускъпоценни и по-обикновени камъни, прави си колекция и е наистина много запален. Решихме да си получи желания подарък плюс тематичен празник, заедно с двамата му най-добри приятели в България. Заведохме децата в Музея на родопския карст в Чепеларе и на Чудните мостове, а по пътя на няколко пъти спирахме на подходящи места за събиране на "образци". Разбра се, имаше и хапване в едно симпатично заведение по пътя, но основното в рождения ден беше камънака. Дечурлигата единодушно казаха, че това е "най-якия рожден ден на света". Най-трудното беше да измисля как да пренеса събрания камънак и специалния чук до тук, но се справих.

Последна редакция: чт, 19 мар 2015, 11:10 от Анонимен

# 2 656
  • Мнения: 3 096
Songes, детето ми има "фън" по-често от по-ранните поколения. Има 4 празника на градината, някой и друг рожден ден, водене напред-назад, забавления в мол. Така че не го гледам заключен в килер. А и виждам, че му е интересно все още да е с нас. Когато стане способен да си измисли вида парти, ще помогна, обаче не ми харесва заедно с майчинството да ми се вменяват и прекалени организаторски роли.
Добре, никой не заявява пряко или не, че го държиш в килер.

За последното - кой ти ги вменява организаторските роли? Средата, в която живееш? Форумът? Какво те интересува, тези неща най-лесно се пренебрегват.

Искам да кажа (защото имам много ясни детски спомени), че децата обичат да им е весело и шарено, но възрастните на маса са им скучни. А рожденият ден е Голямата работа за малките. И аз съм имала много други забавления, но нищо не можеше да се сравни с Рождения ден. Това си беше Моят ден.
Може да се направи по-весело и шарено, без да е мащабно, трудоемко и скъпо. Ето, това, което Герри и Надежда казаха, не е тематично, не струва хиляди левове, но е приятно за децата.

Не се притеснявай, че децата ще прегорят от фън. Ако са постоянно изложени на облъчване от агресивен и скъпоструващ фън в ежедневието си, работата е друга. При вас май не е така?

# 2 657
  • Мнения: 6 365
И все пак- не смятам майчинството за мисия, в която да максимализирам Кодак-моментите и Hallmark-спомените. Детето ми ще има специални моменти, ще има и рождени дни, които ще излязат много хубави, обаче ме дразни този натиск абс. всеки рожден ден да е специален и мега фън.

Интересно ми е тия деца като поотраснат, дали ще помагате пак за всичко, което искат? Ми то как ще кара без хубава кола, що не и мотор, или рожден ден за 2000 лева.

Всъщност като за 16 бих дала тия пари, но не и на 6 годинки.

Децата обичат това, на което ги научиш. За мен част от възпитанието е малко да поукротиш тая жажда за шарения още отрано. Полезно е за душата.

# 2 658
  • Мнения: 7 171
Наскоро:
Синът иска да си празнува рождения ден в точно определен клуб, което ще струва към 2 хил лв. Аз  посъветвах майката да му обясни, че това са страшно много пари за рожден ден, нека да го отпразнува по-скромно и с разликата да направят нещо смислено.
Отговорът беше, 'аз не го възпитавам така'. Мен честно казано ме озадачи. Може и да не съм права, но според мен, децата, които имат реалистична представа за живота, по-лесно приемат неизбежните трудности. Сигурно има и друга гледна точка, че когато детето получава това, което иска, става уверен себеуважаващ се човек, но някак си аз не виждам как дългосрочно можеш да го предпазиш от реалността.
Не казвам, че съм права, даже ми се струва, че си гледам децата малко по-сурово отколкото е необходимо, но някак си не мога да видя доброто в това да пръсна сума ти пари за нищо заради каприз.

Никога не бих дала толкова пари за рожден ден. Абсурд! Но и по наше време беше по-евтино. Музеите бяха към $300 максимум за към 12 деца, а сега е двойно. Пазарна икономика - търсенето определя предлагането.

Аз също помня рождените дни година по година. Започнахме да ги празнуваме само с деца де факто след третия. До тогава с роднини и близки.

Сигурно на Мамасита ще и се изправят косите, но седмия беше в Дисни в Париж, с обяд с Пепеляшка. Бяха двете с братовчедка си, облечени в принцески рокли. И в Лувъра я водих, и в Музе  дОрсе, и във Версай, че и в Мулен Руж.... Пълна програма!  Laughing Факт е, че нищо не помни, освен Дисни и Айфеловата кула.  Joy

# 2 659
  • Мнения: 1 384
Сбъдваща мечти , всичко това е приложимо и се прави и тук, в България. Моите деца са присъствали на рожден ден тип:
кино;
боулинг;
музейно;
зоо;
в басейн;
някакви стрелби, но не пейнт бол;
картинг;
сигурно пропускам нещо.
Знам, и намирам това за страхотно.
Защо тогава, обаче, масовият детски рожден ден е на ресторант или в клуб, за което се харчи едно малко състояние?

Защо да е масов начина на ресторант?
Не е масов, просто е за различна възраст, за различен период. С бебе на годинка няма как да реализираш рожден ден на басейн, в музей или друго. Тогава се използва клубче евентуално - събират се няколкото майки, запознали се в градинката и гледащи заедно бебетата си (при съвпадение на интересите не го намирам за порочно, все пак е период, минава и заминава), а на ресторант може да отидеш с бабите (често родата празнува общо, при големи семейства и разширен модел на отглеждане-защо не?).
И чак състояния не се харчат, смешно е. Напоследък има "пакети", промоции и различни условия, не е като в зората на клубчетата, когато ти съдираха кожата. Освен това, стигне ли се до възраст за клубчета-5-6-7 годинки, родителите рязко намаляват като присъствие. Т.е. няма блюда в ресторант, салата и ракия, а има само детски менюта, което е пица със сок или сандвич със сок плюс тортата. За това и да се напъваш, няма как да похарчиш състояния.

Мамасита, преувеличаваш и залиташ много в крайности. Типично е за новоизлюпената майка обаче, в момент на отрицание на всичко си едва ли не. Не, никой не казва, че ще осигури Бентли, апартамент на 5 авеню и т.н. само защото е организирал рожден ден в клуб на детето си. Не сме правили и не сме присъствали на рожден ден за 2000 лева. Просто не можахме да натрупаме такава сметка, колкото и да се стараехме и колкото и да поръчвахме. Все пак рождения ден , организиран така, е само 2 часа. Laughing

# 2 660
  • Мнения: 3 096
И все пак- не смятам майчинството за мисия, в която да максимализирам Кодак-моментите и Hallmark-спомените. Детето ми ще има специални моменти, ще има и рождени дни, които ще излязат много хубави, обаче ме дразни този натиск абс. всеки рожден ден да е специален и мега фън.
Пак да питам (много съм досадна) - защо натиск? И защо те дразни?
Какво ще си кажат другите майки, ако не го заведеш на картинг или в детски клуб за 2000 лева, това ли е? Каквото искат, това да си казват. Да си кажат, че не можеш да си го позволиш, хайде. Да си кажат, че сте семейство социопати. Нима те интересува?
Но да направиш по свой модел и вкус нещо, което очевидно е специално за детето, със шарении и глезотии, нима е лошо? Знам, че го можеш. А той вече е на възраст и сам да изявява предпочитания.

# 2 661
  • Мнения: 7 171
А къде и как празнуват по-големите? Над 8-9 годишни, например?

У нас. Викали сме ето тези:

http://raysreptiles.com

http://www.madscience.org

Последните бяха sleepover с glow in the dark party, предната година също с преспиване, но правихме олимпиада на двора, преди това с игри - бях намерила в интернет игра на мумии - разделят се на отбори и си избират един за мумия. Другите от отбора го правят на мумия, като го увиват с тоалетна хартия. Бях купила много от магазина по левче. Много забавно! После къщата ми беше побеляла!



# 2 662
  • София
  • Мнения: 2 952
В клубове са правят предимно бебешко-детски РД.

Закрито помещение, място за игра, маси за майките. Няма как да се оставят толкова малки деца сами на РД.

Истината е, че имам ужасни спомени от няколкото пъти, кога е трябвало да водя децата, особено, когато големият не искаше, но трябваше да  влача с нас, за да не обидим поканващото семейство, а малката на такива места се вкопчваше в мен и не желаеше да се отлепи. Влизането при децата приемаше като опит да избягам, с много мъка набутвах батко й при нея, след 5 минути тя ревеше за мен, разни майки и стринки почваха да я дърпат да влиза при децата, че било много хубаво, тя още повече приемаше, че ще я изоставям, цирк, цирк... В крайна сметка сядах на масата при възрастните и я държах в мен, батко й мърмореше да си ходим, възрастните още повече се навиваха да общуват с нея, а тя още повече искаше само да не я закачат и да е спокойна, че няма да я оставя сама.



# 2 663
  • Мнения: 6 365
Може би момиченцата малко по-вътрешно преживяват какъв е бил рожденият ден, че и помнят. Интересно ми е да чуя мъжко мнение от пораснал човек - помни ли какво и как са правили. Освен ако не е имало стриптийзьорка в тортата, съмнява ме момче чак толкова да се е впечатлило и умилило от партито си...

Всъщност правя тия неща, просто защото синът ми ги приема добре. Но и с дъщерята ще внимавам, да не й създам себеусещане за принцеса.

Е па...аз съм  майка от 6 години, не съм съвсем новоизлюпена:)

Ми не, не се сещам за шарении и глезотии. А натискът е като цяло от средата, в която живея. Дразни ме, защото създава изкуствени очаквания у детето ми и така го прави нещастно, въпреки че получава много хубави неща- но иска още и още, заради цялото това състезание да се прави още и още. Главно това ме дразни- че притиска и изкривява възприятието на детето ми.

# 2 664
  • Мнения: X
А къде и как празнуват по-големите? Над 8-9 годишни, например?

У нас. Викали сме ето тези:


В нас рожден ден няма да направя, независимо в каква къща живея. Тук не е и прието. И големите ги правят по клубове, боулинги, водни паркове и подобни.

# 2 665
  • Мнения: 1 384
Когато мина възрастта за клубче, се усети у нас по това, че детето имаше вече ясно изразени приятелства, групиране. Обикновено се събират и си празнуват сами. Давам пари да се почерпят, но колко изяждат няколко девойки? Или ходят на кино, като се предупреждават по-отрано, за да гледат заедно някой филм, да няма гледали го вече, или си измислят те сами нещо друго.

# 2 666
  • Мнения: 3 096
Ми не, не се сещам за шарении и глезотии. А натискът е като цяло от средата, в която живея. Дразни ме, защото създава изкуствени очаквания у детето ми и така го прави нещастно, въпреки че получава много хубави неща- но иска още и още, заради цялото това състезание да се прави още и още. Главно това ме дразни- че притиска и изкривява възприятието на детето ми.
Струва ми се оправдано това раздразнение.
Но нали ти си затова, да противодействаш. Вероятно е трудно да се намери балансът и да не се изпада в крайности.  Peace
Скрит текст:
кво ме чака  ooooh!

# 2 667
  • Мнения: 7 171
А къде и как празнуват по-големите? Над 8-9 годишни, например?

У нас. Викали сме ето тези:


В нас рожден ден няма да направя, независимо в каква къща живея. Тук не е и прието. И големите ги правят по клубове, боулинги, водни паркове и подобни.

А тук се правят по къщите. Рядко навън. Дори и да има елемент с излизане, родителите извозват и прибират.

# 2 668
  • Мнения: 12 746
Може би момиченцата малко по-вътрешно преживяват какъв е бил рожденият ден, че и помнят. Интересно ми е да чуя мъжко мнение от пораснал човек - помни ли какво и как са правили.
Мъжът ми си спомня - родителите наемат прожекционен апарат, майката прави палачинки. Родителите доставят децата, след два часа си ги взимат. Цялото парти е 5-6 деца.

# 2 669
  • Мнения: 6 365
ОК, хайде да не смесваме два свята, ясно е, че в северноамериканската култура е по-друго.

"ясно изразени приятелства"

Е това като го има, вече ще стане рожден ден. Обаче да събера деца без истинска спойка, но с аниматор...или пък майки, които са просто познати- не става, стресира ме.

Общи условия

Активация на акаунт