Табу ли е третото дете в България и защо?

Децата са различни, учат и възприемат по различен начин. Някои имат нужда от ментор, други не.
Да се раздават квалификации и правят обобщения на едро е смешно.

Пример от собствения ми опит.
С мен и сестра ми никой никога не е учил, нито ме е учил как да уча. Явно някак в училище сме усвоили модели и техники на запаметяване, синтезиране, решаване на проблеми - в класовете до 5-6 клас някъде. МГ-то после ошлайфа нещата. Очаквах същото и от децата си, но не би.
Тук (Германия) учебната система е доста по-различна от българската. 1-4 клас са леки, клатят си краката и блеят. Истинското учене започва в 5 клас и то зависи от типа училище, до което детето се е добрало. Големият ни син е в 5 клас в гимназия. От тази година учат истински чужд език, истинска Биология, География, Природни феномени (Физико-химия), пишат се истински есета, задачите по математика вече са си сериозни. Децата обаче не са научени да учат, никой не ги е подготвил за темпото, обема и качеството на учебния материал. Синът ми сам търси помощта ми - да го насоча, да проверя, да коригирам, да го изпитам. Успях да му създам навика да си конспектира най-важните неща, когато учи по разказвателен предмет. Когато има да научи голям обем неща - да си направи план/разпределение на материала във времето, така че да е равномерно и разумно за постигане. Пробвахме няколко начина за учене на думи на чужд език и видяхме кои са по-ефективни при него. Ако не разбира нещо от материала го карам да го прочете и осмисли пак, или намираме алтернативен източник и чак най-последно го обяснявам аз, рядко се налага. Дали уча с него ? Не. Дали го уча как да учи - да. Целта ми е тази година той да затвърди навиците за учене и да започне да се справя абсолютно сам. Все още не е готов, надявам се скоро. Но той сам осъзнава, че има нужда от по-близък контрол с ученето, сам го търси и го иска.
При малкият ни син положението е коренно различно - той се прибира от училище с готов план в главата, който следва стриктно. Сам си разпределя задачите, сам се самоорганизира. Винаги отхвърля първо по-трудните неща, лесните оставя накрая. Търси помощ само ако прави нещо за първи път - например първата презентация на книга направихме заедно, нататък вече сам. При него само контролирам крайния резултат, но не и процеса, защото се справя най-добре, когато работи сам.
При дребосъчка ще видим как ще е, започва училище този септември. Надявам се да е по-самостоятелна, има индикации за това, самостискам си палци.

Точно така.
Аз обичах да уча сама и да няма движение и присъствие около мен.
Дъщеря ми е същата.

Един жокер: нормално е студентът ако се затрудни, да учи със състудентите. Поне така беше в АУБ. Срещате се и учите групово. Или питаш преподавателя, или асистенти...

Студент да тръгне да търси мама и тате за учене...еми говори за някои ограничения- не може да намери друго решение. Не бих го нарекла патология, но не е естествено.

А, също така "да се научиш да учиш" не значи "да се научиш да овладяваш преподавания материал". Друго е, виждате ли разликата? може да се научиш да овладяваш материал и пак да не може да учиш.

Определено бих се притеснявала и срамувала, ако ми се налага да уча с един гимназист.
Ако това ми се налага да го правя със студент, не бих записала подобен човек в университет и да му поемам масрафите. Той не е за там. Е, ще изкласим двамката, вероятно, особено в наш университет, но това е далеч от мечтата ми и представите ми за нормалност.  За мен си остава патология. На възпитанието- основно, довела до инфантилизация и значително увреждане способностите на един голям, възрастен индивид да се справи с това, което е норма за неговата възраст и опит.
"Тръгването" се прави в начална и основна степен.

За задачи по висша математика търсих баща си и още как. Няма по-добър "обяснявач" от него.
Пък нека съм патологичен случай, Мамасито!

Моят пък бъкел не разбираше, но ми помогна много по ТИС, защото не разбираше и ме караше да му обяснявам сега тази формула каква е. Добре ми помогна тогава, взех си ликвидацията.

Но Мамасита не може да разбере, образованието й е в различна сфера. 
Не е като да преливаш от пусто в празно, за да реферираш.

Но едва ли си учила ежедневно с него.

Гуд лак!

интересно, що ли при фамилните традиционни професии, старите учат младите, буквално ги учат! Срамота! 

Не знам, не съм го виждала този феномен и това учене около себе си в повечето случаи. Слава Богу.
Ако се има предвид обучение в практика- това е съвсем друго нещо.
Виж по- горе за какво става въпрос и какво се обсъжда. И аз съм имала състудентка, чиято майка търчеше от единия край на България до другия, да "учат" по време на сесия. Не е до фамилна професия, а по- скоро до фамилна или, надявам се, лична обремененост. Представям си ако детенцето на 20 и кусур лета беше пък в чужбина.

Хах, царе сте на обобщенията...Има случаи и случаи. Това че  даден студент е прибегнал до помощ не означава, че непременно нещата са за оплакване. Попитайте който и да студент в Германия, следващ техническа специалност, за разликите между нашата и тяхната образователна система като учебно съдържание. Немците в гимназиален курс са учили диференциали и интеграли, нашите зрелостници (освен ако не идват от МГ или не са завършили училището към посолството и лайстунг паралелка на 91 НЕГ, в които се учи по немска система) си нямат идея за какво иде реч. И никой няма да ги чака и да се съобразява с това разминаване. И тогава няма нищо смехотворно в картинката, че студентът е прибегнал по Скайп до консултация по мат с разбиращия предмета татко или мама.  Това не го прави в никакъв случай негоден за следване, още по-малко пък патологичен случай, изкласяващ  само с помощта на родителите си. А който няма разбиращ математиката  родител, към когото да се обърне при нужда от помощ, чака идването си в БГ и отива на уроци... Ех, колко такива "патологични" случаи познавам, нищо че са иначе сред най-добре справящите се студенти, при това не в нашите унита, в които към момента лесно се влиза и  също толкова лесно се излиза...Говорим за амбициозни и можещи млади хора.

Наложи ми се да уча и висша математика- със състуденти. Или отиваш в библиотеката, търсиш книги, гледаш и мислиш. Учила съм статистика, математически анализ и други, като за икономисти. А съм супер зле по математика. Но мога да си задавам въпроси и да им отговарям.

При традиционните професии няма толкова академично знание. Да помагаш на студент да овладява академично знание...това е все едно като отидеш на ресторант, да учиш готвача как се реже лук. Би трябвало да има тази фундаментална способност.

А особено ще ми е странно, ако момче учи с майка си. Това е вече вредно и в житейски план. За момчетата е хубаво майчиното влияние след определена възраст да е минимално.

Да почетем, полезно занимание би било, да не отива темата съвсем в пустото- Мамасита говори за "учене". Аз- също.
Да потърсиш информация не е "да учиш". Да дойде мама да те "изпитва" всяка сесия не е като да потърсиш татко си в скайпа да ти удари едно рамо за някоя задача. За мен е все едно от кого си намерил информацията- от родител, състудент, друг познат или от нета дори. Това е едно. Майка ти да ти е инициатор и патерица- друго.

Тя и моята майка следеше колко въпроса съм минала. Та аз ги зачертавах всичките.

Имам момче и момиче - разликата като по учебник. Момичето старателно, самостоятелно, момчето  - ужас. Това до към 4-ти клас, де.  

А да им преподават жени може ли?

Ами Джуди, да почете и другата страна не е лошо... Диференциали и интеграли с едно ударено рамо и примерна решена задачка не се учат.Може да не е постоянно учене ( зад такава опция не мисля, че който и да е родител би застанал), но си е сериозна помощ на голям обем материал. Защо все мислите, че нещата са   както си ги представя човек на теория? Помага се на студента = тъп и неспособен е. Всички ли описани случаи са патологични, щом хем си носят  тухлите по висша математика на бг от тук, за да си помагат с неученото в гимназията, хем прибягват и до онлайн уроци с мама  или татко? Значи не е толкова лесно да се справиш сам, колкото Мамасита го изкарва...Прочиташ и готово, всичко е на 6...