Ако вярвам в някаква намеса на родителя, то тя е да предаде някои специални знания и умения, а не да полага усилия за овладяване на приумиците на МО. В този смисъл моите родители са ми дали някаква визия, знания, книги, насоки- но не са полагали усилия да подобрят представянето ми в училище. Имала съм провали, двойки, неясни периоди, неща, които съм претупвала и не съм усещала негативи от това. За брат ми е същото. Той имаше ментори и учители, обаче за учене на електроника- нещо, което го няма в програмата на МО, не и в първи клас или преди това. аз учех английския така, както не се учи в нито една гимназия, заради библиотеката на баща ми. Та така за родителския принос.
Проблемът е главно в това, че училищният материал е прост, ограничен и стагниран, но ако го възприемаш като нещо голямо, ще се шашнеш. А всъщност е предназначен за хора със среден интелект и посредствени и дървени дарби. Очаквам децата ми да вземат на скорост поне 6 години, без да изпитат затруднение. Както по принип се случва в семейство, в което от три поколения всички са интелигентни и не се е раждал човек с бавен ум. Говоря и за двете "генетични линии", които отглеждам.