Табу ли е третото дете в България и защо?

Аз на моето дете винаги съм му говорила на английски. От преди да се роди. Песнички съм му пяла и на двата езика, но някак си ми идва отвътре да и говоря на английски. Не ме бий! Изневерих на природата - майка!   Само като се "лигавя" и говоря глупости на български. Наричам си я с "мили" безсмислени думички. Помня някакво интервю с David Hallyday - помнело момчето, че майка му му казвала "дупенце сладко".  

Не, но, доколкото си спомням, възрастта, до която всички езици се придобиват по един и същ начин, беше 3 (не съм категорична, трябва да се провери). Т.е., майката му говори на роден, бащата - на роден, в детската ясла и с приятелчета слуша още 1-2.

Ще те разочаровам! Тук ИЗОБЩО!!!! не се учи граматика. То и спелинг толкова учат, но граматика - не! Голяма ми е мъка! Децата учат Шекспир в оригинал вече втора година (осми клас е, в България щеше да е седми); седми и осми клас са "прогимназия". Ако не беше началната им учителка, която беше тип българска начална учителка - цербер, дъщеря ми и това, което знае нямаше да знае. Трагедия са тук с езиковата подготовка по родния език. Не зная защо е така. В държавните училища пък са съвсем зле.

А моят мъж в Англия не е учил А левълс по английски и литература, а по математика и науки. И ето ти грамотен, образован човек, който не си знае правилата на родния език. И не е само той!

Всъщност, съвсем отнесохте темата. Сашка Васева е бременна на 48 г. и трето...

По-добре да си говорим на какво учим децата си, отколкото за Сашка Васева. Т.е., на мен първото ми е по-интересно.    А по късно раждащите камъни се мятат в съседната тема, виж и там.

винаги има един език, който надделява, най-малкото, защото количествено преобладава. Макар, че има доста естествени би-мултилингви, пак това е по-скоро изключение, модерно явление.
Език може да се усвои винаги, едната версия е, че в ранна възраст всички езици са в една кошница, затова и децата често използват думи и синтаксис от различни ези;и, докато започнат да ги разделят. Но медалът винаги има и обратна страна.

За мен винаги родният език на майката носи емоция. Ти сама казваш, че се лигавиш на български, а лигавенето с едно дете е израз на емоция, на близост. Родният език на майката дава някакъв особен напев, който се попива, това са неща, които трудно се обясняват, но явно влияят.

Разчитам на вродения й афинитет към езиците ,но аз 2-3 часа мислех поне седмично отделно от у-ще .Час на седмица ми е малко за дете ,което е билингвистично от раждането си .
Това е 3ият й език ,но е на 90% обучавана само на него в у-ще в момента ,а останалите 10 % са за англ. език ,който е навсякъде навън .След 3 клас френския става 70 % ,а след 7 клас ще са 55/ 60% френски , 45-40 % англ. език.

Андариел ,при  цялото ми уважение към теб не мога да се съглася ,че говориш от личен опит за усвояемостта на езиците . Когато си в чуждо-езикова среда от ранна детска възраст и ти като родител си част от нея с години е доста трудоемко да говориш на език ,който за теб е роден ,но няма приложимо развитие и самият език е обеднял откъм изразни средства и лексикален фонд .

На мен форумът ми помага да си наваксвам именно тези липсващи звена на БЕ , но детето ни няма да има тази потребност ,защото няма да носи тази емоционална окраска за нея ,както за нас.
Държа да знае български ,опитваме и се борим със загубена кауза почти ,защото около нас има само ще 5 БГ семейства и децата ни си говорят само на англ. помежду си независимо от нашите разговори около тях на БЕ. Аз самата повече обяснявам на англ. отколкото на БЕ ,защото тя трябва да знае думите засега на АЕ и да е конкурентно грамотна в средата си ,а  БЕ е на заден план . Това е разпознаваем факт за много голяма част от българските имигранти в чужбина .Местният език надделява ,  родния залинява , за съжаление..

не говоря от личен опит, това са резултати от изследвания. Изучаването на това явление е съвсем в началото, но ще се задълбочава предвид миграцията. Повечето майки говорят на бебетата си на родния си език спонтанно. След променят съотношението. И тъй като системата взема децата от възможно най-ранна възраст, на някои места на месеци децата са в яслите, надделява местният език, майката също започва да се придържа към него. Лично според мен има разлика дали едно поведение е спонтанно или нарочно. От чисто практични съображения местният език надделява, включително в семейството.

При това говорите за деца, които или са били много малки като са отишли в чужбина, или са се родили там. Аз знам такива, които са отишли на 8-9 години и след няколко години не искат да говорят български. Твърдят, че са го забравили. Знам и едно детенце с майка националност Х, баща националност У, които говарят помежду си на език Z, а детето е родено в страна W (България).  От всички езици до шестата си година научи най-добре българския. Говори го като чисто българче. Сега си отиват в страната на бащата, чиито език най-малко знае, но предполагам ще го научи там в училище и ще забрави българския.

Моите са деца българчета, родени в чужбина, с родители българи. Тръгнали са на градина около 3-тата си година и тогава са започнали да се срещат активно с езика на страната, в която сме пребивавали. Езикът, на който общуваме с децата, е български - закон Божи у нас! Това смятам за правилно и естествено. Интересувала съм се за проблемите при многоезични деца, специалистите са категорични - майчиният език е базата, на която стъпва всеки следващ език. Колкото по-богат и правилен е майчиният, толова по-високо ниво ще достигне следващият и по-следващият усвоен език.
Старая се умишлено и упорито българския на децата ни да е повече от ежедневното, домашно ниво. Например - правят реферат за Бионика - карам детето да ми го разкаже и на немски и на български. Липсват думи- казвам ги, усвоява ги. Ако преговаря нови думи по английски - карам го да казва думата на трите езика - немски, англ. и български. Гледаме научно-популярни филми на български. Четем им на български. Прекарват между 5 и 7 седмици годишно в България. Смея да твърдя, че българският им е богат и правилен, лек акцент се усеща при дребосъчка.

Водим децата на неделно българско училище и заради него имам широк поглед върху деца на български семейства, отглеждани тук. Масовият случай е родителите да говорят на децата си на немски или българо-немски. Българи- образовани, успешни! Резултатът е ясен - децата едвам сглобяват някакво изречение на български с ужасяващ акцент, словоред, граматика, окончания.

НЕ говоря за смесени семейства! Там случаят е съвсем друг.

Сбъдваща мечти, ако снимката на аватара ти е на децата изглеждат досущ като германчета, не бих си и помислила, че родителите им съм българи.  Това е извън темата, но ме впечатлява как хората се променят в зависимост от средата в която живеят, Според мен същото е и с езика, ако живееш в англоговоряща среда няма как българският ти да е като на българин, дори и с майка си да говориш само на български.

Ха-ха. Децата ми не са станали руси, защото живеем в Германия. И тримата имат типични за семействата ни черти, тен, цвят на косите.
Така, че твоето твърдение, че " хората се променят в зависимост от средата в която живеят" не важи за нас.

Напротив, децата говорят без акцент и пишат свободно, нищо, че са родени в Канада и са се прибирали само веднъж. За разлика от тях деца завършили до 3 клас в България, забравят езикът. Лично мнение е, че се дължи на родителят.

Да, и аз съм на мнението на Titina. "Забравянето" на родния език е с първопричина родителски мързел и безхаберие.
И отново - не говоря за смесени семейства. Пояснявам отново, защото винаги се почват едни спорове, обяснения и оправдания, нямащи нищо общо със случая.

В една друга тема преди години се вихреше спор за езиците. Повтарям се, но според мен е много важно да не се насилва никое от децата да говори даден език. От наблюденията ми, когато детето само прояви желание и интерес, е много по-лесно от упоритото "български на всяка цена". Има дечица (момиченца предимно), които и с три езика се справят, а познавам и момчета, които говорят в началните клсове неправилно и няма как да останат в хубаво училище след време, защото натискът става и психически. И не, не всички деца се оправят с двуезичието, но на някои майки им е проблем да си признаят и стискат очи пред проблема. А то даже не е и толкова важно. Има във форума една мама, която сама се е научила на български и пише по-правилно от масата във форума. Когато искаш, винаги има начин.