Аз пък ако нямам възможност да осигуря комфортно отглеждане на детето поне до 3 години в домашна среда, няма да го раждам изобщо. Съжалявам, че ще има засегнати от мнението ми, но яслата е ужасно място за децата и не е нещо по-различно от дневно сиропиталище. Да го родя, за да ми виси по ясли с вечно зелените сополи и нестихваща кашлица, няма да стане.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
По мое мнение и целодневния престой в ДГ е ужасно прекарано детство.
До обяд- да, след това- вкъщи, на разходка, домашна храна, спокоен сън в собственото креватче, а не буламачи и 30 главички една до друга, кое се наспало, кое тъкмо задрямало.
На нас, възрастните, ни писва по 8 часа на работа, защо се очаква, че едно детенце трябва да изпитва удоволствие от 8-9 часа престой с още 30 деца?!
До обяд- да, след това- вкъщи, на разходка, домашна храна, спокоен сън в собственото креватче, а не буламачи и 30 главички една до друга, кое се наспало, кое тъкмо задрямало.
На нас, възрастните, ни писва по 8 часа на работа, защо се очаква, че едно детенце трябва да изпитва удоволствие от 8-9 часа престой с още 30 деца?!
Аз пък ако нямам възможност да осигуря комфортно отглеждане на детето поне до 3 години в домашна среда, няма да го раждам изобщо. Съжалявам, че ще има засегнати от мнението ми, но яслата е ужасно място за децата и не е нещо по-различно от дневно сиропиталище. Да го родя, за да ми виси по ясли с вечно зелените сополи и нестихваща кашлица, няма да стане.
Вече писах, че щом в РО се случват такива работи, то представете си викането и шамарите над безсловесни душици в яслите. За мен това си е вредно не само на индивидуално ниво, но и за обществото. Даже познавам майки, които дават детето на ясла и пак си стоят в майчинство, щото не можели да го търпят. Или щото просто така трябва - време му е за ясла, да се учи на институции. И тая майка, дето реве 3 години заради една кисела санитарка в РО си оставя детето при лелки, дето не са по-горе от киселата санитарка, и то всеки ден.
Даже познавам майки, които дават детето на ясла и пак си стоят в майчинство, щото не можели да го търпят. Или щото просто така трябва - време му е за ясла, да се учи на институции.
По мое мнение и целодневния престой в ДГ е ужасно прекарано детство.
До обяд- да, след това- вкъщи, на разходка, домашна храна, спокоен сън в собственото креватче, а не буламачи и 30 главички една до друга, кое се наспало, кое тъкмо задрямало.
До обяд- да, след това- вкъщи, на разходка, домашна храна, спокоен сън в собственото креватче, а не буламачи и 30 главички една до друга, кое се наспало, кое тъкмо задрямало.
Напълно съм съгласна. И сега да не започне потокът от обяснения как хората нямали избор, да, така е, нямат избор, но това не прави целодневният престой в институция най-доброто нещо за детето. Така че ако искаме да можем да осигурим най-доброто, за да родим трето, трябва да отбележим, че някои и на първото не дават най-доброто, хем за първото се прави всичко най.
Аз напоследък редовно минавам през градината на децата и отбелязвам голяма разлика между първа и последна група. Големите на към училище отиват, седят по масичките и пишат, но малките се търкалят основно по килима. И заниманията им са симпатични, сега учат за различни фигури, изсипали пред всеки купчинка да ги сортират (размазани по килима сортират, не на масичките), хареса ми.
Фигурата изобщо не е бял кахър, защото като гледам българките, при 40% надебеляването е трайно. А това после ти се отразява на целия живот, дето се вика- ще тръгнеш да търсиш работа, а слабите ги оценяват винаги по-високо заради впечатлението. Ако си дебела, по-вероятно е да те смятат и за тъпа, изследвано е от психолози.
Иначе относно памперсите- вторият път времето минава по-бързо. С първото дете все едно първата година се равняваше на 10. Исках период на нормалност. След второто вече е съвсем друго, тия уж трудни периоди въобще не ги отразявам, защото знам, че траят максимум месец.
Иначе относно памперсите- вторият път времето минава по-бързо. С първото дете все едно първата година се равняваше на 10. Исках период на нормалност. След второто вече е съвсем друго, тия уж трудни периоди въобще не ги отразявам, защото знам, че траят максимум месец.
Ох, аз съм наобратно.
С първото исках да продължи вечно. Не съм имала трудни моменти. С второто исках да наваксам, но пък ми бе отнета възможността бързо по ред причини.
На моите деца на 3-4години им става скучно вкъщи с мен. Много трудно е да им осигуря срещи с набори, защото всичките са на градина.
на децата и в градината им доскучава, нищо че са двайсет. И като им доскучее започват да се бията и да измислят глупости. Децата си искат занимавката, възрастният да подаде една игра и нейните правила. Не може да се оставят две деца на самозабавляване, защото те нямат на каква база да се занимават повече от 15 минути. Дори при малките деца активното внимание е под 10 минути и трябва да се смени дейността. Ако на някого не му се занимава с децата (не да ги забавлява, а да общува с тях, да ги учи на разни неща), то няма как да не им е скучно на децата, после вдигат алармата и възрастните изперкват. Навремето или с децата са се занимавали бабите, или са били включвани в някои битови дейности. Не са оставяни самички да се щурат насам-натам, най-малкото, защото могат да се наранят.
Кафе - точно обратното на свекърва ти съм аз, с пораснали деца ми е по-приятно, отколкото с бебешорите, дето ми висят по крачолите
. Аз затова писах, че с бебета просто не ми се занимава вече. С голямата сега ми е 100 пъти по-приятно да прекарвам време, отколкото с малко дете или бебе. На маймуна хич не мога да се правя и да ги занимавам, това е. А познавам много жени като свекърва ми - кеф им е, измислят игри, забавления. Аз не мога. Ами не знам- знам само, че съм се замисляла най-сериозно за повече деца точно в периодите скоро след ражданията. Така и така фурната е загрята- що да не изпечем още една пица.
Няма нищо лошо в нерационалното мислене, може и така да се действа. Просто отбелязвам, че е друг вид взимане на решение. Рационално почти никой не би го взел. Хормони и тъй нататък. Тялото също може да говори.
Няма нищо лошо в нерационалното мислене, може и така да се действа. Просто отбелязвам, че е друг вид взимане на решение. Рационално почти никой не би го взел. Хормони и тъй нататък. Тялото също може да говори.
Ами да, човек още го държи еуфорията. Единствените моменти в които съм се замисляла за второ дете бяха точно след като родих - бременността ми се видя нищо работа с прекрасен резултат. Вероятно нещо ми е хлопало точно тогава. Освен това проглуших ушите на хората как трабва и те веднага да си раждат деца, независимо имат ли вече, нямат ли...
После ми мина.
Препоръчани теми