Грешките, които допуснах при отглеждане на децата си

  • 103 818
  • 505
  •   1
Отговори
# 300
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 829
Наистина тенденциозното вманиачаване по кърменето започва да вреди, не очаквах така тежко да го изживяват майките Sad За мен е добре да се опиташ първите седмици, да прочетеш какво се прави, но ако след това въпреки всичко не се получи- слагаш точка и това е. И психически слагаш точка. Храненето с АМ има много плюсове- децата са по-спокойни, спят повече, заспиват по-лесно, може да ги приспи таткото и не са залепени за майката, научават се отрано на биберон, което помага после и за вода, и за захранване, да не говорим за комфорта на майката- повече сън, повече разходки (поне за мен е по-лесно да направя мляко навън, отколкото да намеря удобно място да кърмя). Така че ако сте се опитали и прочели/консултирали- не е ваша грешка, ако не сте кърмили дълго!

Мен продължава да ме мъчи липсата на търпение. За занимаване с детето и обяснения имам търпение, но ако се тръшне или ревне, често губя нерви, викам, обиждам го (пред мъжа). А той пораства и ще започне да разбира. Не знам как да се науча, четох книги, за броенето до 10, за обличането на емоциите в думи, преди да са ескалирали, но пак се случва да си изпусна нервите поне 1 път седмично. Очаквам детето да е с перфектно поведение и при най-малкото "провинение" явно се дразня. А той е добро дете, макар и да беше нервно и ревливо бебе. Сега е спокоен, играе сам, смее се много, слуша ме, разбира се тръшка се понякога, все пак е малко преди 2г.

Стана ми смешно как 2-3 ч навън били "само", имам приятелки,които цяла зима не излизат и чакат да стане над 15 градуса и пак излизат през ден, до час.

# 301
  • Варна
  • Мнения: 7 148
Стана ми смешно как 2-3 ч навън били "само"...
  Blush Да, и аз имам такива приятелки, но виждам, че на моето дете му харесва навън, а майка му не издържа да обикаля повече от 2-3 часа... Rolling Eyes

# 302
  • Мнения: 30 802
От второто нататък приех, че тръшкането, ревът и инцидентите са даденост, а ако се държи добре, е бонус. Приела съм, че няма да приличат на хора преди 5-6 г. възраст.

# 303
  • Мнения: 4 292
Пипи, и при мен се получава така. Очаквам едно поведение и, ако получа лигавене и мрънкане в някакъв момент, ставам отвратителна! Мога да го повлека за ръката, да викна, да плясна дори, но не обиждам. Това с епитетите е много грозно, деградивно и много ме е страх да не създам комплекс. Четох някъде, че винаги трябва да казваш на детето ди, че е добро дете, нещо от сорта - Ти нали си добро дете, добрите деца не правят така! Не знам колко е правилно, ама ми звучи по-добре от Ти си лошо дете! Simple Smile
 Това с разходките също е наша ди народопсихология и сигурно идва от хубавите паркове в почти всеки град. Убедена съм, че в чужбина, особено космополитните градове, не въртят гуми с часове.
Тук където съм също го няма нашето ежедневно разхождане, някои деца по седмица не излизат, но пак стават хора Simple Smile

# 304
  • Мнения: 4 272
Отчитам като грешка, че редовно й купувах снаксове, "Слънчо" и други джънк-фуудс храни. Както и че й мажех маргарин. Но тогава не знаехме, че е вредно.
И е можело повечко да си играя с нея на детските й игри.
Сега е на 23, много сме близки, приятелки сме. Споделя с мен, държи се за мен. Изключително самостоятелна е. Но.......на мен ми липсват онези спомени от общите игри, които е можело да имаме. Например никога не сме се пързаляли с шейна. Защото мразя снега. Но е можело да пренебрегна себе си, за да зарадвам нея. Яд ме е.

За такива неща съжалявам и аз. Купувах близалки, чипс, пиеше кока-кола, но...нямам извинение, иска ми се да съм била по-информирана. Били сме постоянно заедно, но нямах време да си играя с нея, да четем заедно, да ѝ обръщам повече внимание, сега съжалявам за тези пропуснати моменти. Сега е голяма, живее в чужбина, много сме близки, но много ми липсва. Всеки ден ѝ повтарям по десетки пъти, че я обичам, че тя е най-голямото ми щастие и гордост. Ако мога да върна времето назад, бих ѝ отделяла повече време за сметка на ненормално поддържаната чистота вкъщи, за което все не ми стигаше времето за друго.

# 305
  • Варна
  • Мнения: 7 148
А и да ти кажа сега е малка и е будала, сядай навън, пий кафе, почивай с книжка, ако щеш. После ще се изхитри и ще плаче като спреш количката, пази си силите за тогава Simple Smile Е, не е задължително де, но често така става.
Напротив. Точно сега като спре количката и веднага се събужда и започва да се дере. Няма кафе и книжка за мама...  Laughing

# 306
  • Мнения: 30 802
С момчето ми наблюдавах следното: в началото го захранвах по книга, пазех го от джънкове...после между 3 и 5 някъде имаше безобразен период, в който изпояде всичко забранено. После малко по малко почна пак да харесва "храни за големи" и сега въобще не го блазни джънк. Но иначе бях от тия майки, дето могат да изправят косата, като купят дюнер на дете на 2.5 години. Просто нямаше спиране, дюнерите го привличаха особено много, а всъщност в тях не виждам особено вредни неща.

# 307
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 829
От второто нататък приех, че тръшкането, ревът и инцидентите са даденост, а ако се държи добре, е бонус. Приела съм, че няма да приличат на хора преди 5-6 г. възраст.

Да, това е добра нагласа, ще опитам и аз така, ама с първото още.

И моето спеше само в движение, но като порасна малко започна да търпи да спра количката, след като е заспал. Тайната е веднага щом заспи с постепенно спиране и след 30 мин се тругва отново, защото повечето спят на 40 мин интервали и ще се разбуди. Така от 4-5ти до 9-10ти месец имах по 30 мин на ден за книжка и кафенце на пейка, че и по два пъти на ден, голям кеф беше. Като започна да ходи след 10ти месец е вече по-трудно, само ходиш по него, или седиш прав като идиот, докато то си играе в пясъка например (защото а си седнал, а е засипал с пясък съседното дете, което писва и тича при баба си и ни сочи). Та сега не издържам повече от 2-3 часа навън и аз. Понякога и за под час ми стапя лагерите, ако е в настроение за тичане или тръшкане Simple Smile)

Аз се чудя при деца между 1 и 2 г, хубаво ли да е спят навън, или не? Аз исках да го науча да си спи в леглото и гледам да се прибираме за съня, но пък нали спането на открито калява...

# 308
  • Мнения: 4 292
Кали, има ли биберон? С биберон спят в по-лека фаза и може да се събужда като спираш. Хитруша е тя малката Simple Smile
 Сирена, не е от най-прекрасните храни дюнера, но ако е инцидентно голяма работа.
И моите страхове са да не пренебрегвам децата, заради чистата къща и манджите. Това се мъча да набия и на мм в главата Simple Smile

# 309
  • Мнения: 973
Единственото , което отчитам като грешка , и за което съжалявам , е времето изкарано в службата , а не с децата ми ! Улисани в това , да печелим пари , изпускаме времето , в което имат най-голяма нужда от нас . Но... Такъв е животът ! За да им осигурим нормално съществуване и добро образование , сме принудени да го правим . Ако въобще това може да ни оправдае.....

# 310
  • Мнения: 15 827
С първото допуснах едни грешки, които отчетох като такива и коригирах при второто. Но там допуснах други грешки които пак нямаше как да предвидя. Общо взето не греши само този, който не е родител. Най- важното е да си обичаме децата. Това вече го казвам поглеждайки назад и с ясното съзнание че дъщеря ми ще допусне с моите внуци нейни си грешки.

# 311
  • Мнения: X
Аз деца нямам, но имам майка и ще ви кажа за една от грешките, които тя е допуснала при отглеждането на сестра ми и мен. До 4-ти клас учехме в различни училища в различни квартали на града и съответно отглеждани през седмицата от двете двойки баби и дядовци. Аз се прибирах по-често, но сестра ми само събота и неделя и до 10-годишна възраст не знаеше дори къде стоят чиниите вкъщи. За жалост баба ми, при която живееше, беше доста нервна и властна жена и последствията от това съжителство не са напълно преодолени почти 20 години по-късно. Тогава едва ли съм го разбирала, но сега отчитам липсата на сестра ми през тези ранни години от живота ни. По-късно разбрах и защо е било това разпределение - да не се сърдят бабите и дядовците.  Rolling Eyes

# 312
  • Мнения: 5 742
             Моята грешка е, че детето ми нямаше режим на хранене и спане. Аз съм "нощна птица", обичам да поспивам до по-късно сутрин и детето ми се взе моите привички. Всекидневното ставане, хранене и лягане по едно и също време дава спокойствие на детето.Разбрах го, когато тръгна на детска градина, т.е. след третата му годинка. По време на отпуската усетих, че детето ми става раздразнително и ревливо когато пропусна времето му за сън. Похапване на туй-онуй по никое време у дома не беше никакъв проблем - вечно имаше нещо на масата, с което да си залъжем глада. След това се чудех защо не иска да обядва или вечеря.
             Другата ми грешка - събирахме се майки с деца на почти една възраст. Обаче не играехме с децата, оставяхме ги в пясъчника или да бутат някакви колички, а ние пиехме кафета и обсъждахме цвета на акото в памперса. У дома все имах къщна работа и все бях ужасно изморена. Признателна съм на учителките в детската градина - тогава ми се отвориха очите за възможностите на детето ми. Но първите три години пропилях в старанието си да съм перфектна домакиня...
             И най-голямата ми грешка е, че не изградих у детето си достатъчно самоувереност

# 313
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 562
Аз пък съжалявам, че с голямата държах на изграждането на режим. И не я кърмех на поискване, както малката. И я отбих на 8 месеца- видях, че интересът й към кърменето намалява чувствително, сучеше само вечер за заспиване и аз не настоях.
С малката до момента не отчитам, че съм допускала грешки. Може би от позицията на времето и промяната на мирогледа ще установя такива. Но сега е на 6 и все още смятам, че съм постъпвала правилно. А! Може би трябваше да съм много по- упорита и настоятелна в опитите си да я накарам да извади пръста от устата, който вече 6 години смуче  Tired Tired

# 314
  • София
  • Мнения: 5 289
Много полезна тема bouquet!
Като всяка майка и аз понякога си мисля, че не съм достатъчно добра, че не съм постъпила правилно тогава и тогава....Но в крайна сметка, нормално е да грешим, особено с първо дете. Никой не може да те научи как да бъдеш перфектен родител, всъщност детето те учи да си такъв.
  За свои грешки отчитам, че не съм била достатъчно информирана по въпроса с ваксините, сега ако имам второ дете, не бих разрешила да му се постави нито една; не бих дала детето си на ясла, сина ми го пуснах на 2.5г, ами два пъти бяхме в болница заради двустранна пневмония, след това толкова му беше сринат имунитета, че се разболяваше от полъха на вятъра /примерно/; захраних го на 4 мес по препоръка на педиатърката с ябълков сок ooooh!, сега бих захранила след  6-7-8 месец; отделно нервните ми изблици няма да коментирам, скарам се, после ми е супер кофти и се чудя как да се извинявам. Sad И още колко грешки и грешчициии... Но пък имам и много поводи за гордост и в крайна сметка съм щастлива, че имам един разумен, скромен и възпитан 11 годишен син, който се радва на прегръдките ми и умее да ми казва ей така без повод "Обичам те!" Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт