Грешките, които допуснах при отглеждане на децата си

  • 103 764
  • 505
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 7 325

На 10 годишния ми син таблета и телефона са му доста по-нужни отколкото на мен. Тепърва той ще си търси работа, в която тази техника и всякаквите апове се използват нон-стоп, за разлика от мен, от която никой няма да иска нищо такова. Как без техника, скоро ще е 2020та година, времената отдавна се промениха и няма как да му обясня, че съм расла без интернет. Това като приказката 'Баба ти само с прахосмукачка е чистила'.....

За деца в училищна възраст е ясно. При нас все повече се разпространяват електронните учебници. Въпроса е обаче защо е нужно да набутваме в ръцете на неходещите си бебета телефоните си?

# 421
  • Мнения: 367
Записвам се в темата. С удоволствие ще Ви следя. И аз има какво да споделям  Sunglasses

# 422
  • Мнения: 505
I.Hr, и аз го намирам за ненужно, но ето - моето все още неходещо 16 месечно бебе ми отмъква телефона и ми го връчва за да му го отключа, защото знае, че ако сам ръчка нищо не мърда по него. Еми, налага ми се да го ползвам този телефон, той вижда че го ползвам, не мога да го крия. Следователно му е интересно какъв е този магичен уред и иска да го понахапе, да го понабие с пръста, нали и мама работи с пръста. Като не му го дадеш се кара, крещи "дай, дай" дори и 5 минути след като си го скрил.

# 423
  • Мнения: 7 325
Така е. И моята дъщеря яде пред компютъра откакто прояде човешка храна, ама не е правилно и това, че се е научила да така е моя грешка. По лесно ми беше.
До скоро оперираше и с телефона ми, доста умело между другото. Смених го и новият не и го давам, не мога да рискувам  Mr. Green ( за сега ). Свикна, че е нещо което не се пипа.
Та децата нямат нужда от тази техника поне до определена възраст и не е чак толкова трудно да се държат далече от нея.

# 424
  • Мнения: 505
Съгласна съм с теб, но на мен лично ми е трудно да я избегна. Поне аз и баща му сме нърдове и не можем и да му дадем пример на детето. И детски песнички му пускам, за да мога да сготвя - ето моите грешки, нооо иначе не се справям изобщо.

# 425
  • Мнения: X
За деца в училищна възраст е ясно. При нас все повече се разпространяват електронните учебници. Въпроса е обаче защо е нужно да набутваме в ръцете на неходещите си бебета телефоните си?
А, не, това не знам, не съм го правила. Даже не помня, тогава май нямах смартфон дори /когато малката беше бебе, големия когато беше още не бяха измислени/.
А иначе, темата, мислех, че е и за големи деца, но наистина, че е публикувана в раздел Бебета, извинете, не бях видяла досега.
Иначе за грешките могат да се изкажат родители с доста голям опит /дългогодишен/ и различен брой деца, само тогава става ясно и видно къде точно са грешките.

# 426
  • Мнения: 1 366
Нощна птица, изключително полезен е опита и на майки с големи деца,едно или повече. Тогава може да се говори именно за тези дълготрайни последици, които са доста важни.
Иначе много се радвам, че глупостите за "ръчните бебета", които съм чувала именно от "по - възрастния контингент" се оказват неправилни. С удоволствие ще си гуша беба Simple Smile

# 427
  • Мнения: 4 292
Шоши, къде видя да ти пожелавам ревливо и комплексирано дете newsm78 Нещо не четеш както трябва?
Поста ти го прочетох малко с надсмешка, защото ми напомни мен самата как разсъждавах преди да стана майка. Как се заричах, възмущавах и представях колко добре ще възпитавам и отглеждам "правилно" детето си. Е, не става, никога не е както си го начертаеш просто защото детето си е отделен индивид.
Влез моля те в темата след една година и пиши сама по точките си.

# 428
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 828
Да се изкажа и аз по въпросите на Шоши. Мисленето й доста се припокрива с моето, даже са ни възпитавали еднакво по отношение на "пазенето"- и аз нямах задължения, научих се да готвя като заживпях с мъжа си към 25 годишна и т.н. Но мен ме глезеха и с много играчки и рядко чувах "не". Не ме пускаха на екскурзии и преспиване при други деца. Донякъде ми се е отразило- не съм добра домакиня, разглезена съм и очаквам всичко да става идеално и по мое желание,, ако не стане се фрустрирам, коля и беся като дете. Виж за самостоятелното явно е до характер- доста добре се оправям с различни хора и ситуации (ако не си изпусна нервите), твъда съм, живяла съм без проблем в чужбина- не съм станала плаха в никакъв случай.

Относно точките. Аз бях със същите виждания, но не спазих всичко. Падна ми се ревливо дете (и да, това е до късмет/гени, НЕ до "спокойна майка= спокойно бебе"- имах леко раждане и бях много хармонична, преди да започне якият рев). В началото се мъчех да го храня под режим, леле колко съм била глупава. За спането в кошара- първите 3 месеца изобщо няма значение, детето не разбира, че го "възпитаваш". Ако ти е по-лесно да спи на гърдите ти, нека спи там. След 6-ти месец вече е друго, след годинка да не говорим. Ние имахме проблеми със спането до 18 месеца, опитвахме всичко- просто като му избиха зъбите започна сам да спи по цяла нощ. И това не е до родителски подход.

ТВ ни го счупи малкият, техника не обичаме и доскоро не е пипал нищо (на 1г 10м е). От 1-2 месеца сгреших и започнах да му пускам клипчета- сега си ги иска сам настойчиво и са драми. Можеше да изчакам още. Телефона го взима само, за да говори с някого, не съм му показвала как да цъка. На ръце не е носен много, но в слинг/раница- да. Препоръчвам на всички с ревливи бебета, така можеш да готвиш, да се разхождаш и т.н., без да опищи света от шезлонга. В кошара буден моят не стоеше и минутка. Искаше да опознава света от самото начало. Много нерви похабих, мислейки за бебетата по филмите, които усмихнати си лежат в кошарата и си играят с нещо. Сега знам- детето си е такова, не е моя грешка, има различни деца. Ама ми отне много да го осъзная...

Аз както казах съм с твърд характер и винаги опитвах да подходя първо "правилно", загубих седмици и месеци нерви заради това. Може би за спането в легло си е заслужавало, но за носене, гушкане, кърмене и т.н.- НЕ. Интересното е, че след годинката стана много разбрано дете- има си тръшканици, но разбира всичко, изпълнява, весел и енергичен е, не е проблемно дете според мен. Така че не съм го увредила, както си мислех по едно време (заради изпуснати нерви и литрите проляти сълзи).

# 429
  • Северозапада
  • Мнения: 5 710
За спането искам само да се включа с личен опит. Детето ми беше кротко и спокойно бебе. Като започна да седи я слагах на пода с играчки и "забравях", че имам бебе. Мрънкаше  само ако падне, защото не можеше да се изправи, а и не пълзеше.  Но спането и до сега не спи спокойно. Спа спокойно около 2 седмици и после започна с буденето по 5-6-10 пъти на нощ. Кърмех  я. Доколкото бях чела, след като спре да суче нощем, трябваше да спре и да се буди. Да, тя не се буди, но пък сънува, върти се и реве по няколко пъти на нощ, а вече е на 3. Та така, спящо бебе е чист късмет  Whistling

# 430
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Абсолютно си е късмет  Laughing Големия е почти на 7г.„ но още става поне веднъж на вечер да пие вода или да отиде до тоалетната. Малкото пък като бебе беше кукла„ нахраниш го и заспи. Спеше по много. Обаче след годинката взе да пие нощем големи количества мляко- над литър леко разредено КМ. И ставаше постоянно  #Crazy Беше кошмар- мляко„ гърне„ мляко„ гърне и така по цели нощи. Преди месец по някакво чудо прекратих пиенето на мляко вечер и сега спи. 

# 431
  • София
  • Мнения: 762
Записвам се да прочета цялата тема, като ми остане време, че сега минах буквално две странички.

Докато бях по майчинство, бях изключително спокойна и всеотдайна майка, без да забравям, че и аз съм човек. Спях си с нея, кърмих я има няма сто години, защото тя си искаше, носех я в слинг, без да е само така. Не я насилвах да ходи, проходи на 1.5г. Не й давах дълго време да яде боклуци (и сега има неща, които никога не купуваме като зрънчо, кренвирши, салами). Но сега.. сладолед през ден, хляб на воля, никакъв контрол, защото за да й спестя сборните групи, които са й стрес, отиде на планина с майка ми (карат летата в Троянски Балкан, на чисто и зелено, има си среда - докато си се гледахме, и аз ходех за цяло лято).
Обаче с времето станах по-изнервена (къде работа, къде други глупости), и си го изкарвам понякога на детето. А то милото си има нужда от внимание. Гушкаме я, играем, но все си мисля, че не е достатъчно...

И винаги съм се чудела какви ли травми ще има - няма безгрешен родител. И ние като родители, и малките като наши деца, си имаме уроците, това е. Дано са леки и по-безболезнени. Най-вече, всички да сме здрави и с късмет!  Praynig

# 432
  • Мнения: 1 412
Благодаря за отговорите, момичета!
Зои, аз ОБОЖАВАМ децата! Затова и си избрах да работя с деца, да съм им психолог, възпитател, учител, но най вече приятел! Обожавам ВСИЧКИ деца! И разглезените, и лигавите, и плахите, и комплексираните и специалните! Те всички са уникални!!! Но пак казвам, децата най често са продукт на родителите и средата си. И за това е логично, вината най - често да е на родителите. Ако остана един час насаме с едно дете, и после един час насаме с 10 двойки родители, ще позная кои са неговите родители.
Колкото до моят "военен режим" (в който няма абсолютно нищо военно, и за това е в кавички) мога да кажа следното. Моята дъщеря, дай Боже да се роди жива и здрава, е изключителнооооо чакано и искано дете. Първото, което ми идва е да не я изпускам от ръце щом се пръкне на бял свят, да стоваря един камион играчки в краката и, да долитам до нея не щом ревне, а щом мръдне, искам да не я оставям на никой друг освен на мен и татко и, ако иска шоколад - шоколадов фонтан ще и туря в стаята,  и искам да и кажа, че тя е най - красивото същество на света. Но редно ли е...?
Аз съм готова да пренебрегна себе си (нещо, което мисля че е присъщо за всяка нормална майка), да пренебрегна собствените си желания за прекалено обгрижване, гушкане, глезене, лигавене не защото съм темерут и не искам, а защото ме притеснява какви ще са последиците за Дъщеря ми в дългосрочен план! И не знам как да постъпя.
Иначе Зои, ако ТЯ е комплексирано, ревливо и лигаво дете, както ми пожелаваш, ще я обичам точно толкова, колкото ако е добро и послушно дете!
Просто предпочитам да измъча себе си, и Нея докато е малка, за да и е по - лесно като порасне.
Моите родители са ме възпитали добре. Много пъти съм чувала "не", докато аз самата не съм смеела да си придавам важности и да тропам с краче викайки Не. Учила съм, минала съм си калпазанския период, кротнах се, реализирах се, и съм доволна от възпитанието си. Но... Единствената грешка, която отчитам е, че не са ме оставили да бъда самостоятелна. Майка ми и до ден днешен ми казва "Имаш цял живот за да ги правиш тея работи". Така, аз на 30 години се запознах с пералнята, ютията, започнах сама да си мия чиниите, и се уча тепърва да готвя. Изправям се пред уникални битови трудности, които са ми били спестявани, за да ми е по - лесно. Е не ми е по - лесно. По - трудно ми е! Наложи си ми се да падна от високите розови безгрижни облачета, на които ме бяха поставили родителите ми. Въпреки това ги обичам до болка.
Та ето за такъв дългосрочен план говоря.
Благодаря за разбирането на тези, които са ме разбрали.
Аз смятам, че самия факт, че сте родили и отглеждате деца ви прави всички Супермайки!
Шоши, и аз работя с деца и извода за мен е, че да работата с чужди деца и работата с твое дете няма абсолютно нищо общо. Всяко дете е характер и с твоя военен режим войник ли ще възпитаваш?

Последна редакция: пт, 24 юни 2016, 07:34 от Barbed

# 433
  • Мнения: 1 366
Barbed, не мисля, че това, да не и мушкам таблет на 1 годинка, за да блея спокойно ТВ, да я затрупвам с тонове играчки, които и омръзват с часове, или да я науча да си спи самостоятелно в стаята на годинка, както и да не долитам, веднага щом ревне, на възраст, която неистовия плач, може да е просто безпричинен, може да се нарече "отглеждане на войник"!!! И като работеща с деца, предполагам знаеш, че прекомерното обгрижване на едно дете, не е полезно за самото него.
А и ако не си забелязала, по всеки въпрос питам дали греша, приемайки, че може и да греша. Ето сега знам, че това да си я гушкам и дундуркам, няма да я превърне в "ръчно бебе", което ще реве ако не е в ръцете на мама. Аз ПИТАМ, а не твърдя! Това ми е първа бременност, и съм абсолютно боса, и се радвам като бебе, като някоя от мамите сподели опит с мен, а не ме съди!

# 434
  • Мнения: 5 979
Най-голямата ми грешка е, че често му викам, изнервя ме, тръшка се, плаче за всичко, голям инат е и аз си изпускам нервите. После ми става много тъпо, чувствам се много виновна ... но не мога да върна назад времето. Sad

Общи условия

Активация на акаунт