Грешките, които допуснах при отглеждане на децата си

  • 103 768
  • 505
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 462
Шоши, да знаеш аз само какви планове кроях. Никакво спане при нас, никакво носене, без детски песни от youtube.. След 8 месеца непрестанен рев забравих всичко. Малкият има поставени граници, но игнорирам плач само от глезотия (вече е на 1,3 год). Като иска да се гушка се гушка, като реши, че вече не иска да ходи го вдигам. Слуша си детски песнички и от там, между другото, научи някои думички. Говоря му много, прекарваме време заедно и въпреки това е самостоятелен. Заиграва се сам, с котето или с играчките. Гледам да го оставям на приятелки, на майка ми (за по няколко часа в седмицата), защото имаше един период на постоянен рев след мен. Резултата, за сега, е общително, усмихнато и радостно дете. Пробва си чалъмите, но след ден, два вижда, че не минават и приключва с опитите.
Успех и от мен!

# 406
  • Мнения: 1 366
Благодаря за отговорите, момичета!
Зои, аз ОБОЖАВАМ децата! Затова и си избрах да работя с деца, да съм им психолог, възпитател, учител, но най вече приятел! Обожавам ВСИЧКИ деца! И разглезените, и лигавите, и плахите, и комплексираните и специалните! Те всички са уникални!!! Но пак казвам, децата най често са продукт на родителите и средата си. И за това е логично, вината най - често да е на родителите. Ако остана един час насаме с едно дете, и после един час насаме с 10 двойки родители, ще позная кои са неговите родители.
Колкото до моят "военен режим" (в който няма абсолютно нищо военно, и за това е в кавички) мога да кажа следното. Моята дъщеря, дай Боже да се роди жива и здрава, е изключителнооооо чакано и искано дете. Първото, което ми идва е да не я изпускам от ръце щом се пръкне на бял свят, да стоваря един камион играчки в краката и, да долитам до нея не щом ревне, а щом мръдне, искам да не я оставям на никой друг освен на мен и татко и, ако иска шоколад - шоколадов фонтан ще и туря в стаята,  и искам да и кажа, че тя е най - красивото същество на света. Но редно ли е...?
Аз съм готова да пренебрегна себе си (нещо, което мисля че е присъщо за всяка нормална майка), да пренебрегна собствените си желания за прекалено обгрижване, гушкане, глезене, лигавене не защото съм темерут и не искам, а защото ме притеснява какви ще са последиците за Дъщеря ми в дългосрочен план! И не знам как да постъпя.
Иначе Зои, ако ТЯ е комплексирано, ревливо и лигаво дете, както ми пожелаваш, ще я обичам точно толкова, колкото ако е добро и послушно дете!
Просто предпочитам да измъча себе си, и Нея докато е малка, за да и е по - лесно като порасне.
Моите родители са ме възпитали добре. Много пъти съм чувала "не", докато аз самата не съм смеела да си придавам важности и да тропам с краче викайки Не. Учила съм, минала съм си калпазанския период, кротнах се, реализирах се, и съм доволна от възпитанието си. Но... Единствената грешка, която отчитам е, че не са ме оставили да бъда самостоятелна. Майка ми и до ден днешен ми казва "Имаш цял живот за да ги правиш тея работи". Така, аз на 30 години се запознах с пералнята, ютията, започнах сама да си мия чиниите, и се уча тепърва да готвя. Изправям се пред уникални битови трудности, които са ми били спестявани, за да ми е по - лесно. Е не ми е по - лесно. По - трудно ми е! Наложи си ми се да падна от високите розови безгрижни облачета, на които ме бяха поставили родителите ми. Въпреки това ги обичам до болка.
Та ето за такъв дългосрочен план говоря.
Благодаря за разбирането на тези, които са ме разбрали.
Аз смятам, че самия факт, че сте родили и отглеждате деца ви прави всички Супермайки!

# 407
  • Мнения: 1 775
Аз смятам, че самия факт, че сте родили и отглеждате деца ви прави всички Супермайки!
Прощавай, обаче това ми идва в повече, няма нужда от толкова превъзнасяне Stop Децата си ги правим и раждаме заради себе си, чак героизъм не е.

За жалост, жените, които работят с деца, не винаги са добри майки, пример ми е много близка приятелка.
На мен ми предстои да стана майка всеки момент, живот и здраве. Ами, смятам да се осланям на здравия си разум предимно, да постъпвам така, както усещам, че е правилно и да се доверявам на собствения си филтър на външна информация.

По въпросите, които поставяш, за мен носенето на ръце и плача са свързани. Моят здрав разум ми казва, че е малоумно да оставиш едномесечно бебе да се дере, само за да не го свикнеш на ръце. Малоумно е умишлено да причиняваш стрес на детето си, за да го калиш един вид, като то бъкел няма да разбере аджеба, че се опитваш да го възпитаваш.

За съвместното спане, защо е нужно да се зарича човек? Ми ако се окаже, че това е единственият начин да имаме някаква почивка и сън, ще спим съвместно естествено. Щото не мисля, че зомбитата имат сили и желание за секс, дори и да имат свободно легло на разположение. Има и други подходящи кътчета за интимност, не е нужно да е времето и мястото за спане.

За достъпа до технологии не се заричам също... ние с ММ сме гийкове, геймъри, пристрастени към нета, early adopter-и на разни технологии. Аз работех в компютърен клуб още в гимназиална възраст. Та не знам как точно ще възпитавам детето си да бъде противоположното на мен, като си мисля, че голяма част от възпитанието се случва по личен пример. Ще се постарая, де, ще видим как ще се получат нещата, представям си, че и ние самите ще се променим покрай родителството.

За играчките и презадоволяването съм съгласна напълно с теб.

Та така, ще видим след някой друг месец и година какви ще ги къдря, но засега това ми е мнението - ще се старая да спазвам някакъв баланс, без да изпадам в крайности, пък каквото сабя покаже. Peace

# 408
  • София
  • Мнения: 1 442
Хубаво са ти казали мамите, да добавя и аз малко от себе си. С уговорката, че както вече знаеш, всяко дете и всяко бебе е тоооолкова различно от другите, че единна рецепта за отглеждане и възпитание няма.
1. Няма страшно да я направиш "ръчно" бебе. Щом бебето иска да го вдигнеш, значи не се чувства комфортно само. Много гушканите и разнасяни бебета растат по-спокойни, по-уверени и по-сигурни в любовта на мама, идва един момент след шестия месец, когато ти ще искаш да я носиш на ръце, а тя ще се дърпа и ще иска да открива света, да пълзи, да ходи и ще се бори за тази си нейна нова свобода. В общия случай. Затова - няма да сбъркаш, нито ще я разглезиш от гушкане и разнасяне, както сигурно ти казват бабите (поне моята майка това повтаря).
2. Безпричинен плач не познавам. Или поне до скоро не познавах, под скоро имам предвид близките 1-2 месеца (синът ми е на 2г 10м). Винаги когато плаче има причина, а ако си мислиш, че се глези или плаче за глупост, това най-често значи, че просто бебето/детето е уморено, превъзбудено или гладно и това е причина хленча, който на страничен човек му се струва, че е глезотия.
3. Спането при родителите - моят още от болницата като го взех и отказа да спи сам, или аз не умеех да го сложа без да се разбуди, винаги е спал при мен, не сме го обсъждали, не ми е пречел, напротив - нощното кърмене ми беше по-леко, а буденията му бяха за кратко. От около година го слагам да спи сам - следобед веднага се научи да си спи в креватчето, вечер също и само призори ако се събуди дотичва до спалнята, но никога не се е страхувал от това да спи сам, работите станаха плавно, защото не съм го притискала и не съм му отказвала да дойде да се гушнем. За детето е важно чувството на сигурност, че няма да бъде отхвърлено, така си мисля. Тогава ще изследва света много по-смело, без страхове, че ще изгуби любовта или близостта на мама.
4. и 5. Електрониката и многото играчки - можеш да си ги спестиш, особено първото, няма да сбъркаш. Децата нямат нужда от най-разнообразни джаджи, винаги ще предпочетат близостта с човека пред вещите. Това трябва да се поощрява, а не привързаността към това и онова. По отношение на играчките много често по-интересни се оказват съвсем обикновени предмети от бита, отколкото купените играчки.
Чела съм, и от опит го установих, че ако не оставяш бебето да реве, а веднага се отзоваваш на нуждите му, то ще е по-спокойно и поне през първите 2 год. от живота си ще реве по-малко.
Но всичко това пак с уговорката - има бебе и бебе, има различни методи на възпитание, не искам да налагам своята гледна точка, просто споделям личния си опит по въпроса.  Peace

# 409
  • Мнения: 1 366
Стич, аз нямам абсолютни никакви претенции, че това че работя с деца респективно ме прави добра майка, дори напротив. Затова питам. Майки с опит. Които вече са видели ефекта от възпитанието.
Колкото за майчината интуиция, ще разчитам основно на нея, но това не пречи да питам нали? Дори и на теб да ти се струва малоумно.
А колкото до ппевъзнасянето... Е тука вече си в грешка. Щото една трета от двойките са с репродуктивни проблеми, и ние случайно сме от тях. На такива двойки, мила ми Стич, им се налага да се борят с години, да минават през многобройни скъпи  и опасни интервенции, да си продават жилищата, да теглят кредити, да се молят на всички богове да им се роди детенце. Ето затова майките са героини. Някои като мен го осъзнават и оценяват, други не. Ти ако не се смяташ за героиня, е твое право.
Радея, благодаря за споделения опит.  Simple Smile

# 410
  • Мнения: 7 325
Като каза фонтан от шоколад - яденето е основното нещо с което прилагам да речем военен режим. Боклуците , режима, домашно приготвената и разнообразна храна са нещо с което не правя компромис. Някой да не реши сега, че детето ми не познава шоколада и сладоледа  Laughing, гледам обаче вредните храни да са във възможно най-минимални количества. Не знам дали е грешка.

# 411
  • Мнения: 1 775
А колкото до ппевъзнасянето... Е тука вече си в грешка. Щото една трета от двойките са с репродуктивни проблеми, и ние случайно сме от тях. На такива двойки, мила ми Стич, им се налага да се борят с години, да минават през многобройни скъпи  и опасни интервенции, да си продават жилищата, да теглят кредити, да се молят на всички богове да им се роди детенце. Ето затова майките са героини. Някои като мен го осъзнават и оценяват, други не. Ти ако не се смяташ за героиня, е твое право.
Нямам представа доколко си се сблъсквала лично или имаш само поглед като наблюдател, дано не е първото, но на мен няма нужда да обясняваш за репродуктивните проблеми и кредитите - била съм пациент на две от най-големите репродуктивни клиники в София и работех в банка, така че успях да се набълбукам с кредити до ушите. Неизясненият стерилитет в моя случай доведе до развод след 11 годишен брак. Ако съм имала жилище, можеше и да го продам, но нямах.
Това не променя в никакъв случай факта, че детето човек го прави и ражда заради себе си, заради собственото си желание, не от самопожертвование или за някаква висша цел. Моите близки и приятелки, родили и отгледали деца след АРТ процедури и неуспешни бременности, не се считат за героини също. Всяка от тях е "майка", а не "майка Тереза", може би просто са с по-земни разбирания и също като мен не обичат превъзнасянето.

Колкото за майчината интуиция, ще разчитам основно на нея, но това не пречи да питам нали? Дори и на теб да ти се струва малоумно.
Не ми се струва малоумно да питаш, говорех за прилагането на възпитателна мярка спрямо дете, което не може да разбере, че се опитваш да го възпитаваш, обяснила съм достатъчно добре какво имам предвид, няма нужда от преиначаване. За майчината интуиция наистина нямам опит, засега знам, че мога да разчитам единствено на здрав разум. Ще видим колко такъв ще ми остане след системно недоспиване Laughing

Затова питам. Майки с опит. Които вече са видели ефекта от възпитанието.
В крайна сметка, дори майките с опит имат различен подход към отглеждането и възпитанието на децата си, включително и към всяко от собствените си, щото се оказват много различни - с различна чувствителност, характер, нужди. Това наблюдавам в моето обкръжение, където, нормално, почти всички вече имат дечица. Иначе отвсякъде ни заливат съвети и информация от всякакъв род, често противоречиви. Въпросът е да отсееш информацията спрямо вашите разбирания и здрав разум, спрямо вашето дете. Пък дори и при второто да се наложи да смениш подхода. Просто не изпадай в крайности още отначало да отричаш/приемаш твърдо едно или друго, това ми беше мисълта, не е нужно кой знае какъв опит, за да го прозре това човек. Keep an open mind, както се казва, бъди гъвкава, ако се наложи да смениш тактиката. Така ме съветват мен майките с опит наоколо, да не се заричам и да не абсолютизирам. Сигурна съм, че като бъдещи майки нас ни чакат изненади, които са напълно извън обозримите ни възприятия в момента Peace

# 412
  • Варна
  • Мнения: 489
Моето дете е на година и два месеца и не върви самостоятелно(хваната за една ръчичка).От две седмици отказва да стои в количка(дере се от рев и се опитва да слиза).Иска да я носят на ръце и върви когато тя иска(когато има деца около нея).Отчитам като грешка,че при всяко нейно мрънкане или реване я взимах на ръце за да я успокоя.Сега ми се е качила на главата и не мога да излизам на дълги разходки.Моля се скоро приключим с този етап.

# 413
  • Мнения: 1 441
Подписът на една мама от форума е страшно сладък и много по темата - (цитирам по памет) "Преди имах много тероии за гледането на деца, но нямах деца. Сега имам 3 деца и нито една теория" Mr. Green
И аз се заричах много преди първото дете как "няма това или онова", "само да посмее", "не на мене тия" и още какво ли не, ама като се роди и отвори оная ми-ти уста друго се получи.  Whistling
Преди второто, "поучила се от грешките си", се заричах отново, но други неща. Crossing Arms  Ами, засега не ми се налага да прилагам никакви мерки и методи - просто детето е много различно. И ако го нямаше първото бебе сигурно щях да се дивя и да се възмущавам от майките, които разнасят с часове на ръце, внимават да не скръцне паркета, когато най-после отрочето е запсало, реагират на най-малкото мрънкане в опит да предотвратят зараждащия се кански рев от поне 30-40 минути.....
Тъй че вместо да се заричаш това или онова, си пожелай спокойно и не-ревливо бебе и "бай бабо да не те стига".  bouquet

# 414
  • Мнения: X
Всеки все някога го стига. Ако не е първата година или десетата, по-натам ще е.

# 415
  • Мнения: X
1. Гушкането не прави бебето "ръчно" бебе.Напротив, колкото по-качествено се гушка, толкова по-сигурно и спокойно се чувства бебето и няма проблем да седи и самичко.
2.Не съм скачала при всяко прореваване.Изчаквам 2-3-5 минути.Ако мрънка от умора/скука/просто "за кеф", обикновено млъква.Ако продължи или пък почне да реве сериозно, естествено "взимам мерки".Не съм оставяла децта си да се дерат с "часове", само за да не се разглезят.За да плаче сериозно едно бебе, значи има причина.И е работа на гледащия го да открие и отстрани причината.
3.Моите и двамата не са спали при нас.От прибирането ни от родилния дом, в собствено креватче.Аз лично го намирам за излишно.Достатъчно време имаме през деня, за да се гушкаме и общуваме, времето за сън е Само за сън.И не знам дали това е причината, но и двамата ми сина спяха почти по цяла нощ още от втория месец.Недоспиване при нас с мъжа ми е имало само, когато са били болни с температура и трябваше да я следим и през нощта.Т.е., не знам какво е "хронично недоспала майка".
4. и 5. Колкото по-малко, толкова по-добре.И за двете.

Децата растат най-спокойно, когато има правила и те са ясни и последователни.
Не говоря за дроконовски мерки и режими, а за твърдо установени правила, поднесени на детето в подходящия момент, с подходящите термини според възрастта му.
Като пример:моите знаеха, че при пазаруване например глезотии не допускам.И съответно никога не се е случвало да ми се тръшкат в магазин/на улицата да им се купи нещо.Ако видят и им се прияде нещо, спокойно питаха може ли/не може ли.Кажа ли "Не", просто си знаеха, че е "Не" и каквото и да правят, ефект няма да има.

# 416
  • Мнения: 462
Ще ми се да разбера от къде е тръгнал този мит, че гушканите бебета и тези, които не са оставени да се "нареват" са глезени. Как може да разглезиш бебе на 20-30 дена, то не знае на кой свят се намира. И дори  и да стане "ръчно бебе", до кога ще го носиш ? Нали, на 6-7 месеца ще започне да се опитва да се движи само - да пълзи, да се търкаля или както намери за добре и край с носенето.
За техниката и играчките е ясно - възможно най-ограничено количество.

# 417
  • Мнения: 7 131
Новородените все още нямат усещане за себе си като отделен индивид. Вродено им е да търсят майчиното тяло, защото това е храна, грижа, с други думи - оцеляване. Липсата на майката предизвиква тревожност,а плачът е начина да се "привлече" майката, това е заложено на бебето чисто инстинктивно. Има си много етапи, може би "ръчно бебе" би могло да се възпита на дооста по-късен етап. Според мен по-често при деца, гледани съвместно от родители, баби и т.н., т.е във всеки момент, дори и бебето да е спокойно, то е в нечии ръце и някой се занимава с него.
Има си плач за колики, глад, страх и т.н. Аз винаги съм откликвала, не ми се е случвало в бебешкия период да има безпричинен плач.
Играчки, дрънкулки, електроника не са неща, потребни на бебето. Родителите сами приучават някаква зависимост, прекалявайки с купуване на играчки или ползвайки таблети, телефони, за да нахранят детето или да кротува, докато те се занимават с нещо друго. Аз лично до 6м играчки не бях купувала, после взех малко гризалки, една топчица и малко меки книжки. След годинката една кукла, общо взето повечето играчки ни бяха от подаръци. Виждах, че други предмети я вълнуват (дистанционно, шише, капачка от нещо) и до ден днешен рядко купувам нещо. Предпочитам образователни, нямаме купища плюшки. Имаше интерес към чинии и чашки, купих един комплект с кухня и те са актуални и до днес. Прибирам някои, след време ги вадя отново и така. Децата искат грижа и внимание, не предмети. За съжаление в днешното консуматорско общество е трудно да се дистанцира човек. Във всеки детски магазин те заливат с "много нужни" вещи и аксесоари.
Моето дете си спеше отделно, аз не можех да спя ако е при нас. За кърмене съм ставала, взимам я, като приключим я връщам. За мен така беше по-удобно. Не ми е било самоцел, тя не е протестирала. Разбира се и до ден днешен, когато е болна или ако се случи да е неспокойна и има нужда, съм я взимала при нас.
С появата на детето, започвате да се напасвате и да се учите да живеете заедно. Някакви предварителни планове, са доста абстрактни. Peace

# 418
  • Мнения: X
Ще ми се да разбера от къде е тръгнал този мит, че гушканите бебета и тези, които не са оставени да се "нареват" са глезени.
от на баба ти на баба й шуренайката, откъде.... Wink
Науката се е изказала по въпроса доста след това, ама ние си караме по това, което мама ни е казала, нищо, че мама като ни е гледала наука по този въпрос почти не е имало. А мама знае от нейната мама, която е била едва ли не съвипускничка на Фройд....
На 10 годишния ми син таблета и телефона са му доста по-нужни отколкото на мен. Тепърва той ще си търси работа, в която тази техника и всякаквите апове се използват нон-стоп, за разлика от мен, от която никой няма да иска нищо такова. Как без техника, скоро ще е 2020та година, времената отдавна се промениха и няма как да му обясня, че съм расла без интернет. Това като приказката 'Баба ти само с прахосмукачка е чистила'.....

# 419
  • Мнения: 462
Нощна птица - заслужава си да спретнем една дисертация по този въпрос Grinning Благодаря за конкретния отговор.

Общи условия

Активация на акаунт