Искам да кажа ... (26)_02.03-08.03

Аз обичам да ходя на Шипка. Ходя там от много малка.  А всяка година като си тръгвахме от морето и на път за село също се отбивахме.
И аз като много хора гледам на историята един път със страхопочитание, после с уважение, интерес и т.н., друг път политиканствам, дърдоря, къде глупости, къде умности - абе човещинка. Понякога си викам - от едно сме се освободили, друго ни е заробило и така, обичайните приказки по повода, които се говорят всеки път по разни събития.
Една година водих обаче баба ми и нейни приятелки на екскурзия и обиколихме доста места, пътят ни минаваше и през Шипка. Спряхме долу и се изкачихме до паметника. Бабите си бърбореха и си разглеждаха, а аз погледнах необятната шир. Дадох си сметка, че докато се изкача по стъпалата, съм се задъхала. И се замислих колко и какви усилия е коствало на обикновените хора, войници - български и руски и прочие, първо да пазят прохода, после да се бият за прохода, когато камък се пука, в августовските жеги, да се сражават самоотвержено в името на някакви идеали, които без съмнение са ги подтикнали към тази саможертва. Идеали, чест, слава, дълг, ако щете и отговорност, ако щете - работа.  Гледам наоколо и някак си от всичко видяно, от всичко  прочетено, от всички видени картини, от одата "Опълченците на Шипка ", пред очите ми оживява това, което е било, така, както аз го усещам. И вече не става въпрос за политика, за победители, за сметки и политически игри. А за великата, чиста и искрена саможертва на хиляди млади и стари хора, оставили костите си там. Завинаги. И изпитали силите си до краен предел. На това място, което само по себе си вдъхва невероятен респект. Някак си като застанеш там, на високото, като погледнеш до където ти стига окото и виждаш могъществото на природата, на света, а като се замислиш за историята - и могъществото на времето. Нищо там не се е променило, камъните, ширта, вятъра - те са едни и същи, и в същото време се е променило, духът на историята го е белязал и е останал, за да го прави различно това място, невидим дух за окото, но доловим за други сетива.
От този ден нататък, за мен 3 март и други подобни дати, са дати за поклон към идеалистичната саможертва на най-обикновените хора, за да са свободни други хора.Честит празник, честит дух на свободата. Без удивителна.