То покрай лудницата с децата и на мен така ми минават. С година разлика са и не скучая хич. Заради особеностите на мястото, на което живеем няма как да започна работа, имах 2-3 трудни години в началото докато свикна с тази мисъл, но сега буквално не ми стига времето за всичко.
- Публикувана: 2 март 2015, 10:24 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2022, 12:58 ч.
Съпруги, чиито мъже пътуват по море - 32
Моите наблюдения са, че всеки си има някаква лична "драма" , но разбираш това когато опознаеш човека по отблизо. Всеки избира от коя страна да гледа по-често (негативната или позитивната). Тревата на съседите винаги е по-зелена.
Предполагам, че темата е "затихнала", защото нещата се повтарят "мъжът ми замина", "мъжът ми се върна" и така докато не си смени работата.
Предполагам, че темата е "затихнала", защото нещата се повтарят "мъжът ми замина", "мъжът ми се върна" и така докато не си смени работата.
Младежа е на 1г и 2 месеца и откакто се разбра че очакваме бебе до ден днешен все едно, че са минали не 2, а 10 год. Периода е такъв,че всеки ден се случва нещо ново - усмихнал се, задържал се на крака и т.н. освен тук пиша в една бебешка група и там приказката много върви. Обмяната на информация ми носи успокоение за неща, които ме притесняват.
Да са ви живи и здрави!
Аз без форума не знам как щях да се оправя честно казано. Сама в чужда държава с две бебета, език на базово ниво, че и под него и нито един познат наоколо. Особено когато ММ смени компанията и го извикаха буквално два дена след като се прибра от предишната и нямаше как да откаже. Тогава шофирах по 7-800км с децата веднъж в месеца, за да отидем да го видим за няколко часа.
Сега си починахме малко, че имаше два почивни дни плюс уикенда. От утре сме обратно на въртележката. Сега готвя да имат и за закуската и обяда в училище, да не се вихря рано сутринта. После ще побягам на пътеката, че не остана време за стадиона и после мързелива неделна вечер
Аз без форума не знам как щях да се оправя честно казано. Сама в чужда държава с две бебета, език на базово ниво, че и под него и нито един познат наоколо. Особено когато ММ смени компанията и го извикаха буквално два дена след като се прибра от предишната и нямаше как да откаже. Тогава шофирах по 7-800км с децата веднъж в месеца, за да отидем да го видим за няколко часа.
Сега си починахме малко, че имаше два почивни дни плюс уикенда. От утре сме обратно на въртележката. Сега готвя да имат и за закуската и обяда в училище, да не се вихря рано сутринта. После ще побягам на пътеката, че не остана време за стадиона и после мързелива неделна вечер
Pia Mia, ако си чела много по назад ...щеше да разбереш, защо другата информация е за ЛС 😀😀😀
Марийче, винаги заедно с твоето момче! И покрай мен въртележка 😀 За нашите съвместни години няма да казвам, че момичетата ще се пулят😆😆😆😃😃😃 но дай Боже всеки да има такъв семеен стаж и да не се отказва от половинката си при първото съмнение или грешно разбрани думи и информация от 3 или 5 уста ...защото телевизора на всеки предава различен образ....важното е моята честота и тая на човека до мен да е на едни вълни 😀
Марийче, винаги заедно с твоето момче! И покрай мен въртележка 😀 За нашите съвместни години няма да казвам, че момичетата ще се пулят😆😆😆😃😃😃 но дай Боже всеки да има такъв семеен стаж и да не се отказва от половинката си при първото съмнение или грешно разбрани думи и информация от 3 или 5 уста ...защото телевизора на всеки предава различен образ....важното е моята честота и тая на човека до мен да е на едни вълни 😀
Не може да си представите как му скочиха двете ни кучета, още като влезе в двора го усетиха, то беше голяма радост...почти го събориха на земята и скимтяха като полудели 
Като си запълвам деня изцяло. Тренирам по много, направихме си с ММ домашен фитнес миналата зима, отделно ходя в залата за функционални тренировки, кросфит и каквото друго мъчение ни е приготвила инструкторката, бягам вкъщи на пътеката или на стадиона, вече 4 пъти седмично между 8 и 10км, два пъти седмично съм на тенис. Като добавя грижите за децата и къщата и наистина нямам време за самосъжаление. Другата ми голяма страст е четенето, всяка година си мъкна по две чанти с книги на връщане от БГ, имам поне за 5г напред плюс Кирето, на което съм качила няколкостотин.
Сега се смотах така, защото в неделя децата бяха на съзтезание по карате, на час път от тук. Организация нула, висяха 6 часа на пода в залата, чакайки всеки момент да ги извикат. Загубиха и двамата естествено и бяха много изморени и омърлушени. Само спрях да взема храна от един ресторант и се прибрахме размазани, те даже заспаха още в колата. В съботата трябваше да наваксват с уроците. Накрая започнахме седмицата изморени. Нищо, което не може да се оправи за ден-два.
Сега се смотах така, защото в неделя децата бяха на съзтезание по карате, на час път от тук. Организация нула, висяха 6 часа на пода в залата, чакайки всеки момент да ги извикат. Загубиха и двамата естествено и бяха много изморени и омърлушени. Само спрях да взема храна от един ресторант и се прибрахме размазани, те даже заспаха още в колата. В съботата трябваше да наваксват с уроците. Накрая започнахме седмицата изморени. Нищо, което не може да се оправи за ден-два.
