С какво ви дразнят свекървите – 42

Ами аз с ръка на сърцето казвам, че не ревнувам синовете си от приятелките/жените им. Казвала съм и го повтарям, че пък държа да има мир в отношенията. Аз не ревнувам, но и те да не ревнуват. Аз помагам, те помагат, според нуждата. Така е справедливо.
Много ме разсмя поста за  свекървата против командировките на снахата. По  нейната логика 90 % от работещите жени трябва да не работят, за да не ходат в командировки.

Biborana, напълно съм съгласна с твоето мнение и то от личен опит, така започнаха проблемите със свекърва ми още когато се запознахме с мм от нейните непрекъснати коментари по мой адрес и години по-късно сега трупаното се насъбра в мен и не поддържаме никакви контакти, дори и че вече има внуче.

Все още нямам снаха/и, но големият ми син е с едно момиче вече шеста година. Никаква ревност не изпитвам. Вярно е, че не живеят заедно и не знам дали когато/ако това се случи как ще се чувствам. Никак не ми се вярва да проявя тепърва ревност.
Няма нищо. 
И все пак , всеки ще се съгласи, че с пуберите никак не е лесно. 

Точно това си мислех тези дни. Работя с деца тъкмо иззети от домовете си ,деца оставени на самотек  ,деца на по 2 годинки намерени скитащи с часове по улицата и , деца на родители наркомани и алкохолици , деца свидетели на побои и домашно насилие . Тези деца са борци .

Нямат нищо общо с нашите деца ,които са толкова разглезено несамостоятелни. Няколко дена наблюдавах как дете на 3 ,което не може да говори дори заради неглижиране ,също както и 3те братя и сестри под 6 ,придържа 13 месечния си брат на пързалката и му помага когато падне и ако се разплаче е първа да го вземе от пода въпреки ,че има възрастни ,които откликват веднага.

Ние правим малко мечешка услуга на децата си с опита да не се наранят ,да не видят лошото ,да не се мъчат ,да не се преуморяват и резлтататите са налице . Правим ги зависими от това ,някой да се грижи за тях , да им създава щастие и обосновка на живота.
Трудностите в живота те правят това ,което си .

Не е нужно всичко да се спестява и да се изземват функциите и инициативата на децата . Трудно е  ,но е добре да се поучим  от грешките направени преди нас ,защото децата растат и много бързо контролът се премества и сблъсквайки се ребром с половинките им не правим най-доброто за нашите деца .

Barefoot Kontesa, това е тъжно Смятам, че не трябва да се стига до там. Едно дете трябва да има детство. Да - трябва да бъде научено на самостоятелност от възможно най-ранна възраст, но това трябва да е съобразено с възрастта на детето, за да може да си изживее и детството.

*Ирина*, ние с брат ми бяхме много кротки тийнове. Не сме правили глупости и в училище не сме имали проблеми. И то при положение, че родителите ни не са някакви деспоти. Не знам как са ни възпитавали и гледали, но бяхме доста разумни Май ще трябва да поговоря с тях като дойде момента с възпитанието на моето дете. Но си права, че има и много, които са проблемни. ММ хич не е бил от послушните, ученолюбиви деца. Сега като гледам синът му и племенницата му какви хормони ги тресат (на 16 и 18 са), въпреки, че не са от най-"лошите", направо ме хваща страх

Това с ревността е извратено, хора.
Не съм вярвала, че съществува, докато не го изпитах на гърба си.
Нито снахата ще стане майка за мъжа си, нито свекървата ще стане съпруга или любовница на сина си.
Искам свекърва като K.A.G., честна дума. Винаги съм си мечтала и съм се старала към топли, задружни, нормални взаимоотношения. Получих дръвце, но пък и това ме научи на много неща в живота и ни направи самостоятелни с мъжа ми. И все пак изпитвам тъга на моменти, като слушам мои колежки как общуват с родителите на мъжете си, как те дават мило и драго за внуците си. Но каквото-такова, пълно щастие няма

Така. Аз не ревнувам от майка му. Това го подчертавам, не го ревнувам, обидно ми е поведението, което проявява относно мен. Милиони пъти съм му казвала, че никога не бих го отделила от семейството и приятелите му и не бих го карала да избира между мен и тях. А защо не бих го карала да го прави- защото стигне ли се до там, тогава положението ще е такова, че аз сама ще взема решение да си тръгна, ако той сам не застане зад мен - без обяснения, без караници, тихо и кротко.
Майка ми също ме ПИТА къде съм ходила, но не ме разпитва. Има голяма разкали да отговориш на въпрос и да даваш обяснения и отчети.
Той беше болен 4 дена след като се върна от родния си град. Докато беше там е имал лека хрема и след като е ходил по време на буря навън, нещата се влошиха,а влошаването беше точно, когато той се прибра.И не, не ми пречи, че е взел подарък на собствената си майка, естествено. Супер раздразнена съм от факта, че тя му иска справки за всяко нещо, прави странни коментари и само загатва някакви нейни си разбирания, пък после иди се сещай за какво говори. Манипулира го с "ти не ме обичаш, не съм ти майка" и т.н., когато не и се е обаждал за определен период от време. Дразня се от факта, че щом има претенции да е толкова грижовна, как не видя, че сина и не е добре здравословно, та поне освен да му прави фасони, да беше му обърнала внимание и на други неща. Естествено, че той е зрял човек и сам може да се грижи за себе си, но нали все всичко иска да знае... А после излиза, че аз съм виновна, че той "скита по улиците". Да, ама аз не знаех, че той е толкова болен,а билетите бяха купени много преди да се разболее. Какво да направя? Да ги върна, защото е хремав ? Те нещата се усложниха по- късно, но иначе причината да се разболее съм била аз според маминка нищо, че до оня ден е бил в нейната къща.

Иначе да, споделя ми доста.Той не искаше да ми казва с подробности какво е мнението на майка му за мен.Аз обаче го познах по настроението, по начина му на говорене по гсма, когато тя се обади и той е с мен.Просто усетих, че нещо не е наред и затова го попитах, защото не очаквах, че  жената ще има проблем, че сина и си има приятелка, още повече пък вече да има негативно отношение към мен, а дори не ме е виждала на живо. Стори ми се доста нелепо, без покритие, затова не издържах и поисках той да ми каже истината. Иначе опитваше да прикрие неодобрението и. Така като гледам той сам спира да и споделя. Но аз не съм му казвала или намеквала някога той да спре да бъде в добри отношения с нея. Да , може би някой ден, когато се запознае с мен(между другото, възможно е това да бъде още другия месец) може и да ме хареса, но не вярвам. По това, което ми е разказал той , по това което тя обича, характер и т.н. - някаква консервативна жена с високи изисквания, която се опитва да бъде по- либерална и то благодарение единствено на мъжа и, който кара "втора младост" един вид и на дъщеря и, на която не и пука особено .

И между другото хич не бях настроена войнствено към нея, защото съм имала тригодишна връзка с момче, на което майка му страшно много ме харесваше. Споделяла съм с нея и нито веднъж не усетих негативно отношение към мен. Сега ... просто се надявам той да не се кара с нея заради мен. Него го е яд, че тя не го е попитала той как се чувства с мен, а го е разпитвала само за това от какво семейство идвам, какво работи майка ми и подобни неща. Аз понеже и работя(освен, че следвам) , той е казал, че работя ( в момента на две места) . Предполагам, че и това не и е допаднало особено много 

Вместо жената да се радва, че съм нормална, че не се дрогирам и какво ли още там, да завлека детето и по лошия път  ...

Според мен тя вижда сина си с някое тихо и кротко девойче от техния град, от познато семейство, добре проверено.Да знае, че каквото каже мама, това ще се изпълнява. И като е разбрала, че хем съм дете на разведени родители, хем работя, може би си е направила извода, че аз също мога да проявявам контрол над сина и, понеже ще съм по- борбена.

Няма да си кривя душата, това си мисля. Може и да не съм права, както казахте вие, може някой ден да ме хареса.Ако другия месец изникне въпросната възможност за запознанство, ще направя така, че да се представя добре, да бъда себе си и да се абстрахирам от вече негативното мнение върху мен от нейна страна.

Прекалено много се филмираш и с това вредиш главно на себе си. Толкова много размисли и изводи за човек, с когото не си контактувала лично, а съдиш само въз основа на чужди преразкази, пък било те и на собствения ѝ син. Как мислиш, ако тя прочете какво си писала тук, дали ще подскочи от радост и ще изпита уважение към теб? Толкова дребнаво звучиш... А ако той ѝ разкаже за твоето отношение към нея?
Ако бъдещата ти свекърва наистина е такава, каквато я описваш, няма лошо. Много ще си подхождате и двете. Като гърне и похлупак. Честито на мунчото между вас.

И аз не бих обърнала внимание на такива чувства още от сега.
След няколко срещи - да ,но сега мисля ,че се настройваш неоснователно.
Как реши ,че би искала  синът й да се ожени за момиче от техния град ,с проверено семейство и т.нТова ми е най-странното ,как знаеш какво иска човек ,който не познаваш реално 
Аз искам наистина да се оплача от свекърите (имам си все едно 2 бр свекърви ,защото свекърът е досаден за двама)
Тази седмица се наложи с баткото да влезем в болница за първи път
Беше внезапно и много стресиращо за всички ни.Нямаше ясна диагноза ,имаха съмнения за сташно автоимунно заболяване ,не знаех на кой свят съм .Вечерта звънят ,искат да чуят детето.Пуснала съм на микрофон ,защото по-лесно чува детето ,а и се притеснявам от абоката Бабатта започва да  се жалва и да разстройва детето "Няма да се плашиш баба ,с дядо ти ще си те вземем на село при нас,няма да растеш в инкубатор в тоя град..." В този момент и дядото се включва "Дядо ще те пусне да ходиш бос ,ще те топне в реката ,ще те калявам здраво ,да не настиваш" Тук вече не издържах и пак натъртих ,че детето не е настинало .За тях щом е в болница ,значи има пневмония ,други болести не съществуват  И задължително лекарите източват здравната каса ,а аз съм бала ма ,че съм се подвела по акъла им  Сигурна  съм ,че ме обвиняват за постъпването в болница ,убедена съм ч,е е имало коментари ,че не давам мед ,че не слагам елечета на децата и т.н В този момент хич не ми беше до това да се разправям с идиоти ,но няма да го забравя скоро 
Заради постъпването в болница ,трябваше спешно да отбия малкото дете.Майка ми направи невъзможното да си вземе 3 дни отпуска и да го гледа.Свеки  казала ,че отдавна е трябвало да го направя.Баткото като съм го кърмила до 2 години та кво ,ето в болница бил

Пълни простаци!
Много позитивна сила ти изпращам!
Свекър ми ме подкрепяше в кърменето, за което съм му благодарна.

Данче, твоите са ужас някакъв  Как е детето сега? Дано са разбрали причината и бързо да се оправи 

Мако ,добре е ,благодаря  Причините все още не са изяснени,или е нещо лошо и сложно ,или вирусна инфекция.Но е добре детето ,това е най-важното.Мисълта ми е ,това ли трябва да са баба и дядо ,които да окуражат мама и дете в болницата 

Не-това са двама простаци, които искат да се изтъкнат колко по-добри биха били от теб като "родители" на детето ти.
 

Данче,успех и бързо оздравяване ви желая . Знам какъв стрес и кошмар е да си в болница с дете. Аз съм "за" кърменето. Синът ми след няколко дни навършва година и още си бозае. Нямам никакво намерение да го отбивам,ако ще и 100 човека да ме разубеждват. Когато си реши малчо-тогава. По него се водя. При нас така се стекоха нещата,че заради стафилокок в носа детето често боледува,но аз вярвам и съм твърдо уверена,че при нормална ситуация кърмата създава имунитет. Не се връзвай на свекърите и изобщо не се ядосвай. Сега имаш по-важни неща на главата от тях и безумните им коментари

Гледай си детето и не обръщай внимание на изкуфели дъртаци.
Нали знаеш, за да оздравее по-бързо детето, трябва да черпи сили от теб. Дръж се и бъди силна и заради двама ви. Старите да си баят там, изобщо не ги отразявай.
Бързо оздравяване пожелавам!