С какво ви дразнят свекървите – 42

Боряна, нищо не разбрах.
Оставила си едното дете със свекървата, обаче двете са се сдърпали - кои две, нали имаш двама сина? Тя у съседите ли ходи на гощавка? А за млякото малко трудно разбрах, че са ти крили мляко заради купонната система.

Няма значение  толкова,просто споделям спомени.Това може да не сте били родени.77 нямаше мляко.Ограничено има ,под бройка и ми оставяха ,иначе в 5 на опашка.Понякога мъжа ми носи от града ,докопал пак с връзки по много и за съседите ,но понякога няма.Трябва да отида да го взема в такова време ,дето няма клиенти.Та този ден исках да е С у нас половин час.Не ми се носеше дете с мен ,тя бра царевица на съседка ,октомври  е било.То се оказа тогава че не ми оставили ,сега се сетих и  обикалях навсякъде.И след това почнах да вземам от крава ,прясно и да квася.Но и крави нямаше много по онова време.
Тя  просто не поиска да помогне.със съседката се редувахме до млечната кухня  после , и за други неща,помагахме си за час. А те са с година разлика ,и   голямото мисли малкото за играчка.Имаше детско легло в нейната стая ,значи 6 месеца само спа при нея голямото ,денем съм там ,то бе и кухня там.Но тя като не е  -не е  палено и няма как да ги оставя и сами,печка ,не е годно за деца. При мен стаята запалих но  не може пак ,няма как да затворя едното без човек,трябва да е запалено при свеки ,за да го оставя за малко .После си взех детското легло и  това беше. Намерих кошарка ,дървена ,не кошче от което да пада бебето. Но този случай помня,много ми се караха дето се изпуснах .Аз нямах думата ,но с разправиите се взех в ръце и децата  и себе си. Гадни времена ,наистина си трябва да си отделно ,да си правиш сметката ,да си имаш  условия ,да се справяш.Не да ти кажат ние помагаме  когато ти трябват ги няма. Иначе децата бяха кротки ,дето го оставя седи ,не плаче ,но в кошарка и легло ,не на земята.На пода.То там сега слагам под.Пръст  е.Объркващо е че спомени казвам ,минали неща ,но още ме измъчват. Извинявам се,ще спра ,вече не вървят на топки в гърлото ,идват един по един. Не мога да се освободя още от негативното ,от страха и стреса.Но имам напредък.Тук съм свободна да говоря. Пак се извинявам ,питайте неясното ,няма проблем. Но и да ви е като опит моето да не се предавате. Изглежда глезене но не  е.

Sta_di,
И аз мисля, че семейство (фамилия) значи любов и помощ. Явно някои свекърви (не всички) я разбират едностранно - само към тях, казано по друг начин С имат само права, но не и задължения. Е, ти си дала рецептата - второто удебелено. 

Сега да кажа за червеното. Знам, че някои свекърви ще скочат, тяхно право. Но споделям размисли за младите булки.
Мили млади дами, имайте (малко) търпение - на вашите мъже им трябва време, за да осъзнаят истината за майките си (каквато и да е тя). Ако сте попаднали на кофти С и добър син, който в началото е добър с нея, независимо от изцепките й - вие сте късметлийки. Вие сте направили семейство с добър човек, който може да прощава грешките на любимите хора (в този случай майка си), прощава от любов. Разбирам колко е неприятно, когато очаква и вие да й прощавате. Това едва ли ще стане - вие не сте я избирали и не я обичате.
Но времето работи за вас - постепенно вашите мъже ще се откъснат от майките си. Живеейки отделно от нея, те започват да възприемат нещата от живота различно. И рано или късно  ще видят ясно какво се случва и ще поставят граници. Лошото е, че понякога трябват 5-10 и повече години.
Имайте търпение, избягвайте грубите скандали. Това не значи да приемате безропотно всичко. Ако ви тежи - споделяйте с любимия как се чувствате. Питайте и отговаряйте кротко на свеки. Само избягвайте крясъците. Както е казано "Со кротце, со благо и со малко кютек" (има спорове кой е авторът на тази мисъл)

Биборана, 
Точно това направих и аз- никога не съм се карала с нея, не сме си изричали грозни и тежки думи. Аз не съм такъв човек. Просто след редица случки и много опити от моя страна си поговорихме с ММ и му казах всичко, което ми тежеше. И след това се чувствам много по- добре. Аз и пред него съм го казвала- никога не бих заела позиция да избира между мен и нея. В живота му има място и за двете, просто сме с различни роли и в различни отношения с него.
Нещо друго ще вметна- тя е скарана с всичките си роднини и с роднините на мъжа си( свекъра). По различни причини, но всички са виновни с нещо.

Ето че вече сте на моето мнение- родителите да помагат на порасналите си деца, когато имат нужда и това не е учене на готованство и че синовете няма да  станат "мамини момченца". Животът е труден и когато нямаш подкрепата на най-близките си, що за близки са?!
Нали така, geri ?

 Biborana и  K.A.G  .
 Аз съм израснала в семейство в ,което ако на някой му трябваше помощ,другите се отзоваваха не само финансово,но и морално.Аз и брат ми сме били гледани не само от двете баби и дядовци но и от другите роднини,както и майка и татко са гледали братовчедите ми.И този модел на поведение беше нещо нормално за мен,до момента в ,който аз самата не родих деца и се сблъсках със свекърите,които само изискват,но помощ на среща никаква.Свекървата ме е обиждала многократно,но само насаме ,в отсъствие на ММ и не съм му споделяла нищо,но лятото се изпусна пред него и ме  обиди,не и отвърнах,а просто си събрахме багажа и на следващия ден си заминахме.

Преди точно няколко дни свекъра ми развиваше точно обратната теория - че едва ли не децата трябва сами да се блъскат и да не им помагаш с нищо, за да не станат готованковци. Дали оправдаваше гузната си съвест или наистина мисли така, не зная. Факт е, че при цялата му теория, единия му син стана точно готованко. Добре,  че свекъра свърши парите и девера вече не можеше да лежи от кълка на кълка.
Като остарее свекъра и крета на една пенсия, може да му откажа финансова помощ с оправданието "Стой на студено да се каляваш и стой гладен, за да не качваш кила и холестерол".

П.П. За справка - родителите ми даваха от залъка си за мен и сестра ми, но това не ни направи мързеливи. Напротив,  и двете се изучихме и от 20-тина годишни се издържаме сами и имаме добри професии

Твърдо стоя зад това мнение К.А.Г., но с една уговорка- на нас родителите често ни е трудно да усетим и да не прекрачим тънката граница, която отделя подкрепата и помощта от дундуркането. Случва се и да се подхлъзнем.

K. A. G., винаги съм била съгласна с думите ти. Даже не разбрах защо преди време ти наскачаха повечето, когато сподели, че переш и готвиш за сина си.
Аз се изнесох от вкъщи късно- бях на 28 год, когато заживяхме заедно с ММ. Ами не станах готованка. Възпитаха ме правилно и макар и до тази късна възраст да бяха в дома на родителите ми не чаках всичко наготово. И сметки плащах, и храна купувах, и домакинствах.

Скоро останах като гръмната от думите на една колежка в университета. Учим магистратура, нейните деца са големи- син на 22 и дъщеря в седми клас. Моето дете е на 1г. и 10 месеца. Говорим си и аз споделям, че ми е трудно с малко дете  да уча за изпити. А тя отвръща- "А мен питаш ли ме като съм с две деца". Глътнах си граматиката. Как може да сравняваш грижите за едно малко дете почти бебе с големи и отгледани такива. Ама явно ги е научила мама да е навсякъде и за всичко и сега се оплаква.

записвам се да ви следя, после като имам време ще ви прочета но моята свекърва е уникат, ще ви разказвам да се успокоявате с мене, може би няма по-зла и лошо

Аз съм съгласна за помощта, когато тя е желана и от двете страни. Понеже аз имам опит с непоисканата "помощ", , мога да кажа, че в отношенията между хората това е едно от най - лошите неща. В такъв случай предпочитам въобще да не ми се помага, отколкото натрапена помощ и за каквото прецени "помагащия"

Наистина семейството е за да се подкрепят и да си помагат, но както казва veselka, това трябва да е желано и от двете страни. Едната страна да има нужда от помощ, а другата да си прави пас е също толкова лошо, колкото да нямаш нужда от помощ, но "другарчето" да е решило, че трябва задължително да ти натрапи "помощта" си. Ако някой има желание да помага трябва първо да се увери, че другата страна няма нищо против да и помагат. В противен случай, за мен не е помощ, а набъркване в личното ми пространство

KAG,аз и предният път споделях мнението ти. Пералнята както пере 5,така пере и 10 дрехи,където ще сготвиш паница,там е и тенджера. Напълно подкрепям мнението и помощта ти,най-вече след поясненията,които беше направила,че момчето учи и работи. За мен помощ на роднина и приятел винаги се дава,най-малкото предлага,а отсрещната страна сама определя нужна или не е тя. Ако на близките си не помагаш и те на теб не,питам-с какво тогава ги различаваме от непознатите на улицата? Защото си казваме здрасти и се събираме насилствено по празници ли?

Да не мислиш, че лесно се гледа седмокласник. 
Пубер, кандидатстване, развозване напред-назад. Предпочитам двегодишното. 

Да ти кажа честно зависи как е научено детето. Ако е научено да му седят на главата, за да учи и да го разхождат с кола навсякъде, е проблем за родителите и е сложно. И пак опираме до това, че "ги е научила мама да е навсякъде и за всичко".