С какво ви дразнят свекървите – 42

Много е трудно да се разбере най-вече заради изключително обърканото и писане. Никога не съм виждала по-безумно конструирани изречения с такъв абсурден синтаксис и тотално оплетена, на моменти непроследима мисъл. Искам предварително да се извиня на Боряна, ако греша, за това което ще напиша, но нейните постове не ми приличат на постове на реален човек, а на някой, който се опитва да "влезе в роля". В случая ролята е на смирена възрастна жена от село, изстрадала и т.н. Но се натрупват прекалено много противоречащи си детайли.

Ама ти продължаваш да мислиш, че отношението е ЛИЧНО. Грозно било, липса на уважение. Наистина ли вярваш, че на която и да е родилка й е до правене напук, до демонстрация на неуважение в такъв момент?  Как точно ТИ ще приемеш следродилната депресия за извинение, при условие, че всяка жена се мъчи да я скрие най-вече от хора, които смятат, че заради понесеното в миналото им "тегло" някой трябва да им бъде длъжен. Медали, Боряна, се раздават за заслуги от онзи, в чиято полза са били заслугите. Не обременявай твоята снаха с очакванията си на изстрадала в полза на свекърва си.

И, в случай че не си разбрала, имай предвид, че хора, склонни към фасони, рисуващи си филмии и репетиращи драматичните им краища , се подушват лесно. Дистанцията ти със снаха ти може би е като крушката с опашката.

 +1

Според мен Боряна си е съвсем реална личност.
Личното ми мнение е, че тя трябва да се фокусира да мисли за това да се родят здрави бебетата, както и за спокойствието на майката/каквото и да включва това/. Пък после ще има време да види децата и да им се порадва.
Според мен сина и е един млад мъж, финансово независим и заедно със жена си ще си решат как да минат нещата, от изписването до начина на отглеждане на децата

След всичките постове и провокирана най- вече от Боряна се сетих и аз стари случки.
Лежах за задържане вкъщи и в болницата 3 месеца. Един път свекърва ми не се сети да ми се обади или да дойде до вкъщи. Не трябваше да ставам и да домакинствам- ММ чистеше, готвеше и т. н. Един път не дойде( естествено, че не ми е длъжна, не казвам, че ми е длъжна). Но можеше поне да си направи устата. Родих, прибрахме се. Макар че ММ беше отпуска,  тя идваше всеки ден, но не да помага, а да чака бебо да се събуди, че да го поноси. А той спеше от 24 часа 25. Толкова беше( и все още си е) сънлив. И аз вместо да си свърша нещо или да спя с него стоях да правя компания на гостите. Един ден чистя банята и те идват. Аз продължавам да чистя. След няколко минути ММ влиза в банята и ми направи забележка, че видиш ли, те били дошли, а аз чистя и не съм отишла при тях. Изчистих си банята, отидох при тях. По някое време си тръгнаха. И аз като си отворих устата и като почнах... от тогава не идваха всеки ден по цял ден.
Та и аз съм на мнение, че трябва да се съобразяват всички с младата майка. Аз се чувствах отвратително, точно все едно съм инкубатор, защото докато охках и пъшках никои не ми отвори вратата, но като се появи внучето се сетиха къде живеем.

Защото внучето им е интересно. На теб какво да ти гледат 

Хайде оставете я вече на мира Боряна. Не виждате ли, че жената я тресат яко нервите и се е развълнувала. Оставете я да си излее мъката. То е ясно, че няма да тръгне да спори и да се кара със сина и снахата /за разлика от доста свекърви, споменавани тук/. Явно е от друго поколение и смята, че нещата трябва да стават по определен начин. Всеки си има право на мнение и усещане на нещата. Важното е да приема и да се съобразява с чуждото мнение.
Боряна, съжалявам за глаукомата. Явно от там е несвързаното писане.

Как да я разберем Боряна, като не е казала всъщност нищо конкретно. Изстрадала, болна жена, която иска да каже нещо, не винаги разбираме. Понякога /често/ неразбираемо и пише.Пример е последният ѝ пост. Но ми беше симпатична, а сега се откри с едно лице, което не знам дали ми харесва. Желая ѝ да е здрава и да се радва на здрави внучета. Спирам да я коментирам.


П.П. не мога да публикувам сума ти време.

Аз пък се включвам да похваля моето свеки,невероятно но факт. В понеделник малкият прави годинка и тя се обади да пита с какво може да ми е полезна и как може да ми помогне (за уточнение от юли не си говорим,след скандал,за който вече писах). Честно казано не очаквах подобна реакция от нея. Всичко наред,ама малчо днес вдигна 39.3 и като гледам няма да има празненство,понеже доки каза,че е с вирусна инфекция 

Това с инкубатора ми е много грозно... Както и с незачитането на другият човек в семейството - "външният" човек. Имам доста такива примери около себе си. "Той нашият род...", ама в числото не се включва половинката на роднината. Много ми е гнусно

Браво на свекърва ти, Гери. Може да и е дошъл акъла. Дано детенце да се оправи бързо

И аз смятам, че трябва да спрем да обсъждаме и нападаме Боряна така настървено. Всеки има право на мнение - и аз, и вие, и тя. Много лошо правят някои пишещи във форума, че винаги започват да "хапят" и да се опитват да се налагат, когато нечие мнение не съвпада с тяхното. Не визирам конкретен човек от тази тема, а говоря попринцип - наблюдавам го и в други теми, които следя. Тук всеки има право да си каже мнението, да сподели. Боряна казва нейното, всяка от нас казва своето. Няма нужда да спорим, 10 страници да нищим мнението на един човек и да си обясняваме как сме лицемери, егоисти, идоти, простаци и т.н. Тук сме, за да споделяме болката и яда си, а не да се вбесяваме една друга допълнително.

Да се оправя бързо малчо! Ще го празнувате когато е добре, важното е леко да мине, пожелавам!


Уф, и през този етап минахме. Даже получих директно обяснение от балдъзата " Не стига, че сме те приели в семейството, ...... Ако много знаеш може и да не си от семейството". Казах и, че моето семейство не е нито тя, нито майка и, объркала се е. Единствено ММ и детето. Има и продължение, но ще го спестя.

Защо не се преименува темата - само за Боряна.
 

Повече от 3 години вече не забравям изписването на сина ми. Идеше ми да удуша някой. Не се съобразиха с едно елементарно мое желание. Който както иска да го нарече. Егоистично или не исках просто да се прибера с детето вкъщи, да го нахраня на спокойствие, да мине личната да го види и на другия ден да дойде който иска да го види. Имам предвид свеки, зълвата със семейството си и брат ми с неговото.
Не мога да си простя огромната грешка, която направих. Оставих майка ми да дойде когато реши. Намеси се грозно въпреки желанието ми и още ми горчи. За да не си помислите, че съм искала да демонстрирам нещо ще обясня. Свекървата не говореше с мен 3 години преди това. Изкарах бременността вкъщи след 10 дневен престой в болница в съвсем ранна бременност. За 8 месеца не пожела да се поинтересува ама грам. Не пожела да направи крачката, която едва ли щеше да и коства много освен малко човещина. Гордостта е лош съветник, а дори не съм се карала с нея. Просто реших, че не желая да седя при някой, който мълчи и не желае дума да обели, постоянно се опитва да наложи мнението си и се държи като капризен тийнейджър(мълчи и не говори ), когато все пак решим да направим нещо, което сме преценили за правилно въпреки настойчиво налаганото мнение, че ще си сторшим главите( никога не се е оказвало, че е права в тези си твърдения). Та в тази ситуация тя беше последния човек,които исках да видя пред родилното. Идеята ми беше да се приберем с мъжо вкъщи и като се освестя на следващия ден той да покани майка си да си види внучето. Мдаа моята майка обаче нали си е решила,накарала го да и се обади да дойде и тя-нередно било. Зълвата,разбрала от майка си се обадила и настояла да дофтаса непоканена с племенника Мъжо закъсня с дрехите ми повече от час- за 3 дена не намерил кога да си измие колата и за капак майка ми искала торта за акушерките да купува, въпреки обясненията ми, че тези, които бяха на смяна на раждането ги няма там.  НА снимките съм се озъбила направо. Пред болницата без малко щях да го цапардосам по главата с кошницата за кола-толкова бях вбесена. Върха беше като всички дойдоха и вкъщи. Прибрах се в стаята с бебето и не излязох докато не си тръгнаха -поне час седяха и се надвикваха без да се съобразят, че може да ми се полягва например и да съм гладна като куче. Никой не се сети да ме викне поне за 10 мин да хапна, а бебето цялата сутрин отказваше да суче,гърдите ми бяха като камък, а аз се опитвах-неуспешно- да го накарам да суче. Как да захапе мъника като аз бях кълбо от нерви( след 4 денонощия безсъние, шевове, от които не можех да седна, прокървил пъп на бебето в последния момент преди да ни изпишат и на всичкото отгоре когато акушерката му вземаше кръв от петичката за генетичните изследвания ме караше аз да му държа краката, че много я ритал, а той пищеше колкото глас имаше)
Да сме живи и здрави след 3 месеца да се роди бебето и всичко да е наред сценария ще е друг. И изобщо няма да им цепя басма ама хииич. Ще режа наред който си го заслужи. Вероятно майка ми ще е първата И нека да съм егоист. Децата ми са по-важни от криворазбраната гордост на някой друг.
Свеки се промени за тези 3 години. Може би се усети, че не стават нещата както се опитваше преди. Не се опитва да се налага сега. Предполагам и е достатъчно да вижда, че и ние порастваме като се борим сами с трудностите и решенията, които вземаме са правилните от наша гледна точка. Или просто не ни пука вече и не я отразяваме Вече не мога да се оплача- и детето гледа когато я помолим

Застояването на гости, по повод и без повод, е патент на моята свекърва. Миналата седмица се обажда да каже, че ще идва на гости. Непоканена и без повод. Хубаво, не мога да откажа без основателна причина, въпреки че не ми стана приятно така да ме поставят пред свършен факт. Имах много работа през тази седмица и бях планувала да чистя, готвя, приготвям и тем подобни в събота - бях казала изрично да заповяда към 7 вечерта. Да, ама не. В 11 сутринта се звъни на вратата - свеки пристигнала. Нямало какво да прави цял ден, не я било грижа, че не съм готова, не било важно как изглеждала къщата и на гости се ходело за ден, а не за някакви си 2-3 часа. И като се почна едно правене на кафе след кафе, и празни приказки, та до 2 следобяд. Тогава й се приспа, и без да пита, направо отиде в спалнята и се метна на леглото ни за следобедна дрямка. Направо така както си беше с дрехите и върху нашите чаршафи. Въпреки че имаме и стая за гости където може да полегне ако иска да си почине и няма да е проблем. Аз мигам на парцали от удивление и направо не зная какво да кажа. И преди да заспи не пропусна да заръча вечерята да я почвам, че била много гладна и било вредно човек да се храни след 6 вечерта. Така че вечеряхме към 5. После още празни приказки, куп глупости, някой и друг филм, и чак към 10 вечерта благоволи да си тръгне. Не ми бяха останали нерви. И съм си обещала следващият път, когато се самопокани, аз да се изнеса от вкъщи за деня и да оставя половинката да се оправя както може. Никакво пазаруване, готвене, чистене и т.н. В крайна сметка ако не може да се държи нормално, тогава не виждам защо трябва да се съобразявам в собствения си дом.

  Нямам думи /а това рядко се случва при мен/.
Мъжа ти нямаше ли го тогава? Насмотай го да ходи да се оправя с майка си и другия път като дойде  по-рано, просто й заявяваш да си ходи и да дойде по-късно, защото имаш уговорка и излизаш.

Ако приемем, че личните ти планове не са основателна причина, защо да не можеш да откажеш без причина? Просто любезно отговаряш "Днес не е удобно, да го отложим за друг път". Точка.